Решение № 124 от 25.03.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Несебър, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20252150101245 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .

От ищеца „В.и К.” ЕАД срещу С.Ч. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 647,13 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и на сумата от 91,74 лв. – лихва върху главницата за периода 26.05.2023г. – 28.10.2025г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 15.10.2022г. – 30.10.2024г. (по издадени фактура № 0045146992 от 25.04.2023г., фактура № 0046094070 от 25.10.2023г. и фактура № 0048111398 от 25.11.2024г.) до имот, находящ се в гр. Несебър, комплекс ***, с идентификатор *** и имот, находящ се в гр. Несебър, комплекс ***, с идентификатор ***, за двата аб. № ***. Изложено е, че ищецът и ответникът са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 647,13 лв., като за тези суми от ищеца са издадени фактура № 0045146992 от 25.04.2023г., фактура № 0046094070 от 25.10.2023г. и фактура № 0048111398 от 25.11.2024г.

Наведено е, че сумите не са заплатени в предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата С.Ч., чрез особен представител, е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Оспорват се фактурите поради факта, че в тях има начислени суми за периоди, за които няма доказателство да е отчитано потребено количество вода. Развиват се съображения в тази насока. Обърнато е внимание, че комплексът е от затворен тип, поради което годишната такса покрива сметките за вода в общите части. Акцентира се върху нарушения на ОУ във връзка с отчитането. Сочи се, че няма доказателства процесните фактури да са били получени от ответницата. От съда се иска да отхвърли претенциите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че 1 се установява следнoто от фактическа и правна страна:

По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД :

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, вкл. и надлежно извършено разпределение от централните водомери в сградите, както и, че ответникът е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

От нотариален акт от 29.09.2022г. (на л. 69 – л. 70 от делото) се установява, че ответницата придобила на същата дата собствеността върху имот, находящ се в гр. Несебър, комплекс ***, с идентификатор *** и имот, находящ се в гр. Несебър, комплекс ***, с идентификатор ***.

От заявление за промяна на партида с вх. № 3-6-8 от 01.03.2013г., се установява, че ответницата подала до ищеца искане за прехвърляне на партидата на посочените обекти (с аб. № 741475) от предишните собственици на нейно име. Във връзка с това била открита партида аб. № *** с потребител ответницата С.Ч..

От фактура № 0045146992 от 25.04.2023г., фактура № 0046094070 от 25.10.2023г. и фактура № 0048111398 от 25.11.2024г. (на л. 19 – л. 21 от делото) се потвърждава, че за посочените апартаменти е открита партида при ищеца, с клиент С.Ч. и аб. № ***. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 6 от делото) е видно, че на монтирания в имотите водомер (1715/952) са правени отчитания на 15.10.2022г., на 22.03.2023г. (отчетено е потребление от 1 куб.м. и 0,54 куб. м. „от разпределение“), на 05.10.2023г. (отчетено потребление 22 куб. м. и 12,99 куб. м. „от разпределение) и 30.10.2024г. (отчетено потребление от 76 куб. м. и 26,41 куб. м.

„от разпределение“).

От фактурите се установява, че посочените количества били остойностени, като по фактура № 0045146992 от 25.04.2023г. била начислена сума за плащане от 6,52 лв., по фактура № 0046094070 от 25.10.2023г. – 146,88 лв., а по фактура № 0048111398 от 25.11.2024г. – 493,73 лв. По делото са представени Решение № БП-Ц-17 от 29.07.2022г. за цените от август 2022г., Решение № Ц-32 от 30.12.2022г. на КЕВР за цените за 2023г. и Решение № Ц-29 от 22.12.2023г. на КЕВР за цените за 2024г. (на л. 13 – л. 18 от делото). В двете цитирани фактури, касаещи процесните периоди, били начислени суми според посочените цени.

Налага се извод, че до имот, находящ се в гр. Несебър, комплекс ***, с идентификатор *** и имот, находящ се в гр. Несебър, комплекс ***, с идентификатор ***, за процесните периоди по трите фактури, е доставено фактурираното количество вода. По делото се установява, че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът (в качеството си на собственик на процесните недвижими имоти, което е доказано с представения нотариален акт) е бил потребител на вода, за което е подадено и изрично заявление за прехвърляне на партида. Наред с това не са оспорени и са общоизвестни за страните Общите условия, действали за процесните периоди, поради което съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите условия и същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответника. От представения нотариален акт се доказа и качеството на ответника – собственик на процесните самостоятелни обекти. Изложеното е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на облигационна връзка.

2

В случая отчитането на процесните водомери е станало на посочените по-горе дати, като същите са „видяни“ от отчетник – в изпълнение на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия. Налага се извод, че процесното отчитане е извършено при спазване на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия.

Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – на 25.04.2023г., 25.10.2023г. и 25.11.2024г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия сумите по фактурите са станали изискуеми на 25.05.2023г., 24.11.2023г. и 25.12.2024г. В тази връзка не се приемат за основателни възраженията за неправомерни действия на ищеца при отчитането. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия дава възможност за отчитане показанията на водомерите в обекти, имащи сезонен характер, два пъти годишно. В случая безспорно става дума за такъв обект, с оглед посоченото в нотариалния акт, че същият се намира в комплекс „Хармони Сюитс“. Освен това ответницата е чужд гражданин, който е очевидно, че не пребивава постоянно на територията на Република България (това е наложило и представителството от особен представител в настоящото производство). Следователно отчитането на 15.10.2022г., 22.03.2023г., 05.10.2023г. е изцяло при спазване на правилата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ. Вярно е, че последното отчитане е извън шестмесечния срок, но то е извършено в рамките на срока по чл. 24, ал. 4 от Общите условия. По този начин за потребителите биха били избегнати понеблагоприятни последици, тъй като ежемесечно отчитане в обекти, които се ползват в определен сезон, би довело до липса на осигурен достъп през големи периоди от време и отчитане по реда на чл. 49 от ОУ - разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s, за периода до предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца. Такова отчитане би било по-неблагоприятно за потребителите в обекти със сезонен характер, тъй като реалното отчитане следва да е с приоритет пред прогнозното (още повече за обекти, при които се знае, че се ползват само в определен сезон).

Съдът намира, че се доказа и реално потребление. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който лично е видял водомера.

Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени. Сумите са фактурирани правилно и са отчетени различните цени за различните периоди, поради което възраженията, че не става ясно как са определени сумите, са неоснователни.

Фактът на сключен договор за поддръжка и управление, не променя горните изводи, тъй като сумите не се претендират за потребено количество вода в общите части, а във връзка с конкретните апартаменти, посочени в исковата молба. Няма спор, че потребител на вода за тези апартаменти е ответницата, за което е подала и заявление за промяна на партида, поради което сумите безспорно се дължат от нея.

Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответника са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на неплатени задължения възлиза общо на 647,13 лв., поради което искът се явява основателен и следва да бъде 3 уважен изцяло, като след превалутирането по чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в полза на ищеца следва да бъде присъдена равностойността на посочената сума, а именно: 330,87 евро.

По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за посочения период – 26.05.2023г. – 28.10.2025г. С оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените фактури са с краен срок за плащане до 25.05.2023г., 24.11.2023г. и 25.12.2024г., поради което ответницата действително е изпаднала в забава още към 26.05.2023г. За посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва е от 91,74 лв., поради което и този иск следва бъде уважен изцяло, като след превалутирането по чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в полза на ищеца следва да бъде присъдена равностойността на посочената сума, а именно: 46,91 евро.

По разноските:

При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да м у се присъдят разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 400 лв. – платено възнаграждение за особен представител на ответника. Наред с това, съдът намира, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.

8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв . Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 200 лв.