Решение № 7000 от 17.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7000 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20231100513298 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 12463 от 13.07.2023 г., постановено по гр. д. № 19576/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 125-и състав, са отхвърлени предявените от В. П. П. и Л. П. П. искове за признаване за нищожно поради липса на съгласие на пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание от 30.11.2016 г., с което П.К.П. упълномощава И. И. Ф. да сключи като негов пълномощник договор за доброволна делба с М. Ш. Х., както и за признаване за нищожен поради липса на съгласие на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, сключен на 02.12.2016 г. с нотариална заверка на подписите на същата дата, извършена под № 10144/02.12.2016 г. от нотариус К.С. между П.К.П., представляван от И. И. Ф. и М. Ш. Х..

С постановеното решение е отхвърлен предявеният от В. П. П. и Л. П. П. иск с правно основание чл. 31, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ЗЗД иск за унищожаване на пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание от 30.11.2016 г., с което пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание от 30.11.2016 г., П.К.П. упълномощава И. И. Ф. да сключи като негов пълномощник договор за доброволна делба с М. Ш. Х., както и за признаване за нищожен поради липса на съгласие на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, сключен на 02.12.2016 г. с нотариална заверка на подписите на същата дата, извършена под № 10144/02.12.2016 г. от нотариус К.С. между П.К.П., представляван от И. И. Ф. и М. Ш. Х..

С решението на СРС ищците В. П. П. и Л. П. П. са осъдени да заплатят на М. Ш. Х. разноски в размер на 500 лева.

Срещу така постановеното решение в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 31, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ЗЗД, е подадена въззивна жалба от ищците, в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърдят, че от самия текст на пълномощното и от договора си личи, че изявленията в тях не могат да бъдат направени от лице, което разбира значението на извършваните от него актове. Сочат, че сумата от 9000 1 лева, която е получена от П.П. като равностойност на процесния имот, е твърде малка, като било очевидно с това изявление, че се заобикалят особените изисквания на закона за заплащане по банков път на цената на недвижимите имоти. Това показвало, че П.П. е подписал пълномощното в състояние, в което не е разбирал значението на своето изявление.

Изтъкват, че в тази връзка било и заключението на изслушаната съдебнооценителна експертиза, от което ставало ясно, че процесният имот струва много повече от 9000 лева.

Молят съда да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове с правно основание чл. 31, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ЗЗД и акцесорното искане по чл. 537, ал. 2 ГПК. Претендира разноски.

В изпълнение на указанията на съда за конкретизирана на искането във въззивната жалба, с молба с вх. № 32343 от 20.03.2024 г. въззивникът е уточнил, че с оглед тълкувателната практика на ВКС, съгласно която доводите за временна недееспособност приживе на починалия се разглеждат само като такива за унищожаемост, се обжалва решението единствено в частта му относно иска с правна квалификация чл. 31, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ЗЗД и акцесорното искане по чл. 537, ал. 2 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника М. Ш. Х., чрез адвокат И. И., в който оспорва същата по подробно изложени съображения. Моли съда да потвърди постановеното решение в обжалваната част и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от И. И. Ф..

Решението, в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца искове за признаване за нищожно поради липса на съгласие на пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание от 30.11.2016 г., с което П.К.П. упълномощава И. И. Ф. да сключи като негов пълномощник договор за доброволна делба с М. Ш. Х., както и за признаване за нищожен поради липса на съгласие на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, сключен на 02.12.2016 г. с нотариална заверка на подписите на същата дата, извършена под № 10144/02.12.2016 г. от нотариус К.С. между П.К.П., представляван от И. И. Ф. и М. Ш. Х., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК от ищеца по делото, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което въззивната жалба е процесуално допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка настоящият състав намира първоинстанционното решение за валидно, но за частично недопустимо в обжалваната част поради следното:

По иска с правно основание чл. 31, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ЗЗД за унищожаване на договора за доброволна делба:

С исковата молба са предявени срещу М. Ш. Х. обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на пълномощно и договор за доброволна делба на основание и в условията на евентуалност конститутивни искове с правно основание чл. 31, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ЗЗД за унищожаване на пълномощно и договор за доброволна делба. С разпореждане № 73770 от 12.08.2022 г., постановено по гр. д. № 19576/2022 г. по описа на СРС на ищците е указано да насочат исковете, с които се оспорва упълномощителната сделка, към пълномощника – ответницата И. Ф., които указания са изпълнени с молба от 30.08.2022 г. При това ответник по иска за унищожаване на договора за доброволна делба се явява ответницата М. Ш. Х..

На унищожаемостта може да се позове само засегнатата от порока страна и евентуално нейните наследници, каквато хипотеза е изрично предвидена в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗЗД. Когато сделката е сключена от пълномощник, на изследване подлежат пороците в 2 неговата воля и поради това волята на представителя при сключването на сделките е от значение дали те са валидно сключвани или не.

В процесния случай договорът за доброволна делба, чиято унищожаемост се иска, обаче е сключен от И. И. Ф., действаща като пълномощник на П.П., и ответницата М. Х.. Предвид това, че ищците обосновават своята активна процесуална легитимация с качеството си на наследници на П.П., който не е действал в лично качество при сключване на договора за доброволна делба, а е представляван от пълномощник, и доколкото по аргумент от чл. 26, ал. 2 ГПК никой не може да предявява пред съд чужди права от свое име освен в изрично предвидените в закона случаи (какъвто процесният случай не е), предявеният от тях иск за унищожаемост на процесната сделка е недопустим поради липса на правен интерес. Поради тази причина първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищците срещу М. Х. иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договор за доброволна делба, подлежи на обезсилване, а производството в посочената част следва да бъде прекратено.

Само за пълнота следва да се посочи, че ответницата М. Ш. Х., би била пасивно процесуално легитимирана да отговаря по иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, в случай че първоинстанционният съд бе сезиран с такъв, респ. се беше произнесъл.

По иска с правно основание чл. 31, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ЗЗД за унищожаване на пълномощното:

По иска с правно основание чл. 31, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ЗЗД за унищожаване на процесното пълномощно съдът намира първоинстанционното решение в тази част за правилно, като въззивният съд споделя мотивите на пъроинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. По доводите във въззивната жалба съдът намира следното:

Съдът е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 31, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за унищожаемост на пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание от 30.11.2016 г., с което П.К.П. упълномощава И. И. Ф. да сключи като негов пълномощник договор за доброволна делба с М. Ш. Х.. Искът е предявен от наследниците от упълномощителя – П.П., след неговата смърт, позовавайки се на неговата недееспособност, произлизаща от самата сделка.

Едностранните сделки, каквото е упълномощаването, могат да страдат от същите пороци, както договорите и поради тази причина законодателят е уредил в чл. 44 ЗЗД съответната приложимост на правилата относно договорите и към едностранните сделки.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. За да бъде унищожен договорът на това основание, е необходимо лицето, което го е сключило, да е напълно дееспособно, т.е. да не е поставено под запрещение.

Опорочаващият факт е, че волеизявлението е извършено в момент, в който лицето не е могло да ръководи действията си понеже се е намирало в състояние, обуславящо поставянето му под запрещение.

Съгласно втората алинея на цитираната разпоредба унищожаване на такъв договор може да се иска и след смъртта на лицето само в два случая – ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произтича от същия договор. От събраните по делото доказателства не се установява, че приживе наследодателят на ищците – П.П., е поставян под запрещение, а напротив – от приетото по делото писмо от председателя на Софийски градски съд се установява, че след извършена справка в деловодните системи на Софийски градски съд – САС „Съдебно деловодство“ и Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) за периода от 01.01.2009 г. до 03.04.2023 г. не са открити данни за поставяне под запрещение на П.П..

В процесния случай не е налице и втората хипотеза на чл. 31, ал. 2 ЗЗД – недееспособността да произтича от съдържанието на самата сделка. След запознаване със съдържанието на процесното пълномощно настоящият състав приема, че в него липсват елементи, от които може да се приеме, че упълномощителят е бил недееспособен.

Пълномощното е стандартно и в него липсват някакви необичайни клаузи, които биха породили съмнение, че при изготвянето му П.П. не е разбирал свойството и значението на постъпките си и не е могъл да ръководи действията си.

3

По отношение на аргумента, че стойността, за което е била упълномощена И. Ф. да извърши разпоредителната сделка, е доказателство за неспособността на упълномощителя да разбира свойството и значението на постъпките си, съдът намира следното: видно от представеното пълномощно П.К.П. е упълномощил И. И. Ф. да сключи договор за доброволна делба, като е заявил, че за уравнение на дела е получил 9000 лева. Настоящият състав счита, че сумата от 9000 лева не е до такава степен занижена, че да сочи, че упълномощителната сделка е лишена от житейска и правна логика. Данъчната оценка на целия имот е 18355,90 лева, като за процесната идеална част тя би възлязла на 9177,95 лева.

Разликата от 177,95 лева не е толкова значителна, че да породи съмнение в способността на упълномощителя да разбира свойството и значението на постъпките си, при положение че и разпореждането с процесните идеални части е извършено между съсобственици, което би оправдало по-ниската цена.

Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за унищожаване на пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание от 30.11.2016 г., с което П.К.П. упълномощава И. И. Ф. да сключи като негов пълномощник договор за доброволна делба с М. Ш. Х., поради това, че наследодателят на ищците не е могъл при подписване на пълномощното да разбира и ръководи действията си, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.