Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 1744 от 22.12.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 266/2023
Вид
Разпореждане № 1744
Подписан
22.12.2023
Състав
Диана Димитрова Митева

Цитирани разпоредби

  • чл. 262, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 95 · Граждански процесуален кодекс

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1744 гр. Варна, 22.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Съдия:

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Въззивно частно търговско дело № 20233001000266 по описа за 2023 година и се запозна с частна жалба вх.№ 6402/18.09.2023г, подадена от С. И. С. срещу разпореждане № 1262/24.08.2023 по настоящото дело № 20233001000266 и действията по нейното администриране, намира следното:

Обжалва се на осн. чл. 274, ал. 2 вр. ал.1 т.2 ГПК препятстващо касационен контрол разпореждане (погрешно обзначено от жалбоподателя като определение), с което съдия от въззивен състав в апелативния съд е върнал недопустима частна жалба срещу неподлежащ на обжалване акт по администриране на частна касационна жалба. Препис от обжалваемо препятстващо поискана защита разпореждане е връчен лично на жалбоподателя на 12.09.2023г и жалбата е подадена преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок.

Искането до касационната инстанция е било формулирано общо като съвместно искане на този жалбоподател и на другата участничка в производството(негова съпруга), но предвид посочените предмети на обжалване (касаещи актове, постановени по отделни искания на всеки от жалбоподателите) за настоящия съд няма съмнение, че „общата“ жалба не изразява воля за упражняване на субективно съединено процесуално право, а обединява самостоятелните изявления на всеки от подателите, насочени към защита с жалба срещу съответен на неговия интерес акт. Затова, въпреки че липсва изрично разпореждане акт за това, фактически исканията са разделени и са регистрирани като две самостоятелни жалби, съответно насочени от всеки от подателите срещу препятстващия неговата защита акт. Въпреки дадените указания на страните за разграничаване по отделно на исканията и индивидуализирането на обжалваните от всеки от подателите на общата жалба актове, които на се били изпълнение, съдът приема, че с настоящата частна жалба ( след отделяне на искането на С. с новорегистриран документ вх.№ 6403/18.09.2023г.) С. упражнява лично защита само срещу разпореждане № 12620/24.08.2023 по настоящото дело № 20233001000266, с което е върната негова частна жалба вх.№ 5835/18.08.23г.

Към бланкетните оплаквания за всички видове пороци на съдебен акт, е заявено и ново искане за предоставяне на безплатна правна помощ за 1 уточняване на жалбата. Предпоставките за уважаване на такива искания са били последователно отречени с акта на апелативния съд (който като въззивен съд е потвърдил произнесен за пръв път от администриращ частна жалба съд отказ за предоставяне на правна помощ на двамата финансово затруднени жалбоподатели-съпрузи и освобождаването им от задължение за внасяне на такса за обжалване), по повод администриране на поредна жалба на тази страна. Настоящият съд преценява, че не следва да разглежда отново тази възможност за попълване на липсващо съдържание на сезирането на касационната инстанция. Още повече, че в случая предмет на частната жалба не е въззивно произнасяне, а действие на администриращ съд и затова жалбата може да бъде и бланкетна (ТРОСГТК 6/2017 на ВКС).

Липсват доказателства за заплатена такса за обжалване, но съдът преценява, че такава не следва да се събира предварително по следните съображения:

Настоящият съд намира, че процесуалното поведение на страната следва еднообразен алгоритъм на системно неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовностите на множество частни жалби, а също и ангажиране с редица бланкетни искания в производството, отправени пред различните инстанции, по реда на чл. 83 и чл. 95 ГПК. Подобно поведение е явно несъвместимо с изискването за добросъвестност при упражняване на процесуалните права, като не води до поетапно разрешаване на спора, а напротив демонстрира целенасочено генериране на "каскада" от дела, блокираща разглеждането на производството по ч.гр.д. № 14627/2011г. по описа на ВРС в течение на повече от десет години /в този см. определение № 476 от 11.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4030/2019 г., III г. о., ГК, определение № 47/16.01.2023г. на ВКС по ч. гр. д. № 4467/2022 г., II г.о. и мн.др./. Съдът не намира за необходимо подробно да излага в хронологичен ред описаните по-горе процесуални действия на страната (както по служебно известните му в.ч.т.д. № 301/2018г., в.ч.т.д. № 668/2019г. и в.ч.т.д. № 597/2020г. и трите по описа на ВАпС, така и по ч.гр.д. № 14627/2011 на ВРС и всички последващи него въззивни (частни) производства пред ВОС), сочещи явна злоупотреба с процесуални права. Налице е системност, изразяваща се в подаването на сезиращи документи-частни жалби в бланкетен вид, без приложен документ за внесена държавна такса, но с подновени всеки път искания за ползване на правна помощ без прилагане на каквито и да са доказателства за обстоятелства по см. на чл. 83 и чл. 95 ГПК.

Независимо от последователните усилия на съдията-докладчик (не само по настоящото дело) непреодолимо остава нежеланието на страната да съобрази процесуалното си поведение с изискванията на закона, по приложението на който са давани конкретни указания по реда на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 1 ГПК.

Няма данни по делото, които да създават у съдията-докладчик обосновано очакване, че дадените указания за отстраняването на нередовностите на частната жалба с вх. № 6402/18.09.23г ще бъдат изпълнени съгласно законовите изисквания.

Предвид гореизложеното, доколкото съдът е длъжен да вземе мерки за своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право. Продължаването на 2 администрирането на частната жалба в този случай не е необходимо и тя следва да бъде препратена директно на сезираната най-висша инстанция за преценка на посочената злоупотреба с право на жалба и окончателно разрешаване на еднотипните въпроси, поставени от жалбоподателя относно правото му да ползва безплатна правна помощ и да получи достъп до правосъдие без да плаща такси и разноски.

По тези съображения, администриращият съдия – член на състава на въззивния съд

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗПРАТИ за разглеждане на ВКС частна жалба вх.№ 6402/18.09.2023г, подадена от С. И. С. срещу разпореждане № 1262/24.08.2023 по ЧТД № 20233001000266 на АС- Варна.

Съдия при Апелативен съд – Варна: _______________________ 3