Определение № 558 от 30.09.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 558 гр. Варна, 30.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20253001000326 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на Н.

К. Д. от гр.******, срещу решение №6/26.02.2025 г. по т. д. № 11/2023 г. по описа на ОС – Търговище, в частта имаща характер на определение, с което съдът в хипотезата на чл.299, ал.2 ГПК е прекратил производството по делото в частта относно предявения от Н. К. Д. иск за обезщетение за неимуществени вреди от ексцес в размер на 40 000 лв., във връзка с получени усложнения в периода до 18.01.2023 г. в здравословното състояние - артрозни изменения - коксартроза, оперативна интервенция — тотална смяна на ТБС, промяна в дължината на крайника на дясно бедро, ограничени движения в дясна ТБС, накуцваща походка, стрес и др., настъпили вследствие следствие на ПТП на 31.05.2020 г., както и за законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2022 г. до окончателното й изплащане.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в прекратителната му част, като постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 299 ГПК, като не е отчетено, че по т.д. № 76/2021 г. на ТОС, не е претендирано обезщетение за обстоятелствата относно оперативното лечение от 2022 г., нито са правени доказателствени искания в тази насока. Излага, че предметът на исковата претенция по първото образувано съдебно производство е различен – нанесените увреждания от процесното ПТП, първата операция и липсата на възстановяване при пострадалата. Твърди, че операцията за смяна на тазобедрена става (ТБС) е била извършена две години след инцидента и новата претенция касае именно настъпилите усложнения – артрозни промени, хирургическо лечение за смяна на ТБС, промяна в дължината на долния крайник, ограничение в движенията в областта на дясна ТБС, накуцваща походка, стрес и др., като пряка и непосредствена последица от деликта. Моли съда да отмени решението в прекратителната му част с всички законови последици от това. Претендира присъждане на разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от насрещната страна ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, с който въззивната жалба се оспорва. Моли съда да остави частната жалба без уважение, а решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски.

1

С определение № 457/11.08.2025 съдът е оставил производството по частната жалба без движение с указания за представяне доказателства за отправена писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ за обезщетяване на нови неимуществени вреди от ексцес, предхождаща предявяването на претенцията по съдебен ред, отчитайки императивната норма на чл.498, ал.3 КЗ, обвързваща допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".

С молба вх. № 6573/12.09.2025 г., жалбоподателката е уточнила, че още с писмената претенция от 16.11.2022 г., приложена към исковата молба (на л. 14 от първоинстанционното дело), са претендирани както нови имуществени вреди, така и продължаващите болки и страдания във връзка с процесното ПТП от 31.05.2020 г., като представената вече по делото писмена претенция предхожда предявяването на исковата претенция пред ОС-Търговище.

Счита за допустимо исковото производство прекратено с обжалваната част на решението, доколкото преди прекратяването на производството процесуалните предпоставки за това са били налице.

Поредността указана в разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ, не следва да се възприема и прилага формалистично, което би довело до затруднение или лишаване пострадалото лице от обезщетяване, вкл. направата на допълнителни разходи. В настоящия случай безспорно не е налице заявена пред застрахователя претенция по см. на чл. 498 КЗ, за неимуществените вреди, предмет на производството по т.д.№11/2023 г. по описа на ОС – Търговище, а именно болки и страдания от настъпилите усложнения в оздравителния процес на пострадалата, вследствие процесното ПТП от 31.05.2020г ., довели до необходимостта от провеждането на последваща операция. След като първоинстанционният съд, не е прекратил своевременно производството – на фаза искова молба, то следва да се приеме, че застраховатената претенция на практика е предявена с исковата молба и това волеизявление е достигнало до насрещната страна с размяната на книжата по спора, като още преди приключване на спора е изтекъл срока по чл.496 от КЗ. Ето защо напълно безсмислено е преповтарянето на рекламационното производство извън вече образуваното съдебно производство, доколкото с отговора, застрахователят е оспорил иска и на практика е отказал да плати претендираното обезщетение.

С оглед на горното съдът намира, че частната жалба е депозирана в законоустановения срок, от легитимна страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което съдът приема същата за допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

Обжалваният акт в съответната му част прегражда развитието на процеса, поради което макар и образувано като въззивно настоящото производство има частен характер, като актът с който следва да се произнесе съдът е определение по реда на чл. 274 и сл.

ГПК.

Производството по т. д. № 11/2023 г. по описа на ТОС е образувано по искова молба депозирана в съда на 20.01.2023 г. Със същата по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ се цели обезвреда на неимуществени и имуществени вреди от усложнения в здравословното състояние, вследствие на катастрофата настъпила на 31.05.2020 г. За да прекрати на основание чл.299 ГПК производството по последващо предявения иск по чл.432 КЗ, първоинстанционният съд е приел, че спорният предмет по т.д.11/2023 г. на ТОС вече е бил решен с вляло в сила решение и сила на присъдено нещо по т. д. № 76/2021 г. на ТОС.

По делото не се спори, че е налице предходно предявена искова претенция от Н. Д. за обезвреда на неимуществени вреди следствие на същото ПТП, която е била предмет на разглеждане по т.д. №76/2021 г. по описа на ТОС. Предмет на търсената с иска по т.д.

2

№76/2021г. на ТОС защита е била обезвреда на причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, други негативни изживявания-психически дискомфорт и стрес, притеснения и неудобства, търпени вследствие на телесни увреждания получени при процесното ПТП, както и обезщетение на имуществени вреди в размер на 3 470,03 лв., представляващи сторените разходи по нарочни фактури за лечение, медикаменти и рехабилитация. Причинените телесни увреждания, които са били предмет на обезщетяване с присъдената обезвреда на първото образувано производство по реда на чл. 432 КЗ са били счупване на ацетабулума - ставната ямка на дясната тазобедрена става, закрито вдясно, нараняване на гръдния кош и разкъсна рана в предната част на дясната подбедрица, за които били извършени закрито наместване на счупването на ацетабулума и оперативна интервенция, при която е поставена вътрешна фиксация на ацетабулума.

Не се спори и относно обстоятелството, че сега извършената и сочена като основание за предявяване на последващ иск оперативна намеса е от 15.10.2022 г., което е година и повече след депозиране искова молба по т.д. №76/2021 г. на ТОС - 16.09.2021 г. като изложените в исковата молба доводи нито съдържат данни за хирургическа намеса за смяна на ТБС, нито се претендира обезвреда на търпени от подобна оперативна намеса болки и страдания и сторени разходи на лечение.

Производството по последващото образувано т.д. №11/2023 г. по описа на ТОС е за заплащане на неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. (предявени частично от 70 000 лв.), които са за обезвреда на получените усложнения в оздравителния процес на Н. Д. – артрозни изменения – коксартроза, оперативна интервенция - тотална смяна на тазобедрена става, промяна в дължината на крайника на дясното бедро, ограничени движения в дясната тазобедрена става, накуцваща походка, стрес и др. Същите са настъпили в следствие на ПТП от 31.05.2020 г., което е било предмет на разглеждане по вече приключилото т.д. № 76/2021г. по описа на ТОС, но не са били предмет на разглеждане в производството по иска по чл.

76/2021г. на ТОС.

Изложените в исковата и допълнителна искова молба твърдения дават основание на съда да приеме, че претенцията по т.д. №11/2023 г. на ТОС е за обезщетение на нови и допълнително търпени неимуществени вреди от ексцес от вече обезщетено телесно увреждане. Твърденията, че уврежданията са се проявили в по-късен момент, обуславят допустимостта на исковата претенция, като въпрос на доказване в процеса е дали тези твърдения са верни.

При съобразяване на тези данни и релевантните за допустимостта на процеса обстоятелства, следва да се изведе извод за неправилност на атакуваното решение в частта му с характер на определение. Последното в съответната му част подлежи на отмяна и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по спора.

Всички останали съображения са по същество на спора и не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.

Разноски на жалбоподателката за настоящото производство не се присъждат, като претенцията за присъждане на такива на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. следва да бъде взета предвид при постановяване на акт по съществото на спора и да бъдат присъдени в зависимост от изхода му.

Воден от горното, Варненският апелативен съд, Търговско отделение, трети състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение № 6/26.02.2025 г. по т. д. № 11/2023 г. по описа на ОС – Търговище, В ЧАСТТА имаща характер на определение, с което съдът в хипотезата на чл.299, ал.2 ГПК е прекратил производството по делото в частта относно предявения от Н.

3

К. Д. иск за обезщетение за неимуществени вреди от ексцес в размер на 40 000 лв., във връзка с получени усложнения в периода до 18.01.2023 г. в здравословното състояние артрозни изменения - коксартроза, оперативна интервенция — тотална смяна на ТБС, промяна в дължината на крайника на дясно бедро, ограничени движения в дясна ТБС, накуцваща походка, стрес и др., настъпили вследствие следствие на ПТП на 31.05.2020 г., както и за законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2022 г. до окончателното й изплащане.

В Р Ъ Щ А делото на Окръжен съд - Търговище за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4