Решение № 1995 от 19.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1995 гр. Пловдив, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330205247 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 130/30.11.2022г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив /ОДБХ Пловдив/, с което на М. К. К., ЕГН **********, на основание чл.420а ал.1 т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗВМД.

По съображения, изложени в жалбата и в допълнително депозирана молба, жалбоподателят оспорва по същество вмененото му нарушение и пледира за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна се представлява от гл. юрк. Бресковска, която моли съда да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 26.05.2022г. по електронната поща на ОДБХ Пловдив бил получен сигнал за продажба на домашни прасета, чийто собственик според сигнала бил жалбоподателят М. К. К. от гр. Хисаря. В тази връзка на 30.05.2022г. св.

И. Т. В., на длъжност „главен инспектор“ в Отдел „Здравеопазване на 1 животните“ при ОДБХ Пловдив, извършила проверка в интегрираната информационна система на БАБХ. В резултат на проверката и след разговор с жалбоподателя К., св. В. приела, че същият отглеждал два броя прасета в с.

Черничево, общ. Хисар, обл. Пловдив, на които не била извършена официална идентификация. За така приетото от св. В. за извършено нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗВМД, същата съставила на 31.05.2022г. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 0000432/31.05.2022г. срещу жалбоподателя К..

Обстоятелствата по извършената проверка и съставения АУАН били описани в Констативен протокол № 2/31.05.2022г.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП за нарушение на чл. 139 ал.1 т.1 от ЗВМД и на основание чл.420а ал.1 т.1 от ЗВМД на жалбоподателя К. било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от гласните показания на св. И. Т. В. – актосъставител, които съдът кредитира като обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, приложените към административната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, а именно АУАН бл. № 0000432/31.05.2022г., Констативен протокол № 2/31.05.2022г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

От анализа на събрания доказателствен материал и извършените в хода на настоящото производство процесуални действия, съдът намира, че изложената в АУАН и НП обвинителна теза за осъществено от жалбоподателя К. нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗВМД остана недоказана като фактическа обстановка, което влече недоказаност на твърдяното деяние.

Вменената във вина на М. К. разпоредба забранява отглеждането на животни, на които не е извършена официална идентификация и/или на животни, по отношение на които не са изпълнени мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1.

Съгласно текстовото описание на вмененото нарушение, жалбоподателят е наказан за това, че на посоченото в акта и постановлението място отглеждал два броя прасета, на които не била извършена официална идентификация. В развилото се пред настоящата инстанция производство се констатира, че липсва установяване на конкретните факти на описаното нарушение така, както са вменени във вина на санкционираното лице. Нито актосъставителят, нито свидетелят по установяване на нарушението, всъщност са извършили проверка на място, съответно не са установили лично и непосредствено релевантните за нарушението обстоятелства. В показанията си актосъставителят сочи, че извод за нарушение на забраната на чл.139 ал.1 т.1 от ЗВМД формирала след извършена проверка във ветеринарната информационна система на БАБХ, която показала липса на 2 регистрация на жалбоподателя и липса на идентификация на животните в интегрираната система на контролния орган, което било индикация, че въпросните животни били отглеждани от жалбоподателя и не били идентифицирани. Въз основа на проверката и след разговор с жалбоподателя К., св. В. приела за установено и доказано процесното нарушение, за което съставила АУАН, но не предприела действия по лично възприемане на твърдените от нея факти. Нито посетила адреса, на който твърди, че е извършено нарушението, нито се убедила лично, че именно там и в твърдяното време се е осъществявало отглеждане на животни и какъв е техният вид и брой, нито дали на конкретните животни е била извършена официална идентификация. Това от своя страна пряко е повлияло и при формиране на извода кой е действителният извършител, който е следвало да носи административнонаказателна отговорност. В случая деянието е вменено във вина на жалбоподателя, който не е бил установен на процесното място, още по-малко контролният орган се е убедил, че именно М. К. е отглеждал въпросните два броя прасета и то без изискуемата по закон идентификация.

Даже и същият да няма постоянен и настоящ адрес в с. Черничево, общ.

Хисар, обл. Пловдив /видно от представените по делото удостоверения/, където се твърди да е нарушена забраната на чл.139 ал.1 т.1 от ЗВМД, то за безспорността на деянието и за законосъобразното ангажиране отговорността на дееца, е следвало контролният орган непосредствено да възприеме деянието и неговият извършител. Вместо това, св. В. е приела за установено и доказано извършено от жалбоподателя К. нарушение, единствено след извършена служебна проверка в информационните масиви на БАБХ, което води до недоказана по безспорен и категоричен начин на обвинителната теза, залегнала в АУАН и обжалваното НП.

Изложените обстоятелства мотивират съда да приеме, че НП е незаконосъобразно поради недоказаност на деянието и неговия деец и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят има право на разноски, поради което претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира за неоснователна. Доколкото, обаче, липсва изрично искане от жалбоподателя за присъждане на разноски за процесуално представителство, такива не следва да се присъждат в негова полза.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 130/30.11.2022г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив, с което на М. К.

К., ЕГН **********, на основание чл.420а ал.1 т.1 от Закона за

3 ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД,/ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗВМД.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4