Решение № 387 от 10.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Варна, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20253100900502 по описа за 2025 година

Производството по чл.625 и сл. от ТЗ. Подадена е молба от З. К. Й. ликвидатор на „КОБОЛТ-ИК“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК 206324840, със седалище град Варна, за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

В молбата се сочи, че с решение № 30/18.01.2024 г. на Варненски окръжен съд, постановено по търговско дело №629/2023 г. по описа на ВОС на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 от Търговския закон, търговско дружество „КОБОЛТ-ИК“ ЕООД, ЕИК 206324840 е било прекратено като е открита служебно процедура по ликвидация. С акт № 202402261409 28/26.02.2024г. на Агенция по вписванията молителят З. К. Й. е бил назначен за ликвидатор, за което е била представена и надлежно заверена декларация-съгласие. В производството по ликвидация на 22.03.2024 г. в Търговски регистър по партидата на дружеството надлежно е била обявена покана до кредиторите, като и към момента на депозиране на настоящата молба не са предявени за събиране вземания от кредитори на дружеството.

За започналото производство по ликвидация ликвидаторът уведомил ТД на НАП-Варна на основание чл. 268, ал. 3 от ТЗ, за което обстоятелство му било издадено Удостоверение по чл.77, ал.1 от ДОПК като у е предоставена справка за задълженията на дружеството към НАП, съгласно която задълженията били в размер на 9027,78 лева - общо главница и лихви.

1

Твърди се, че в периода на ликвидацията от дружеството не е извършвана стопанска дейност.

По повод подадено в хода на ликвидацията Заявление вх. № 5501-03-301 /12.09.2024г. до НОИ на основание чл.5, ал.10 от КСО, въз основа на заповед №3P-503-0191-9631 /03.06.2025г. била извършена пълна ревизия на дружеството и на 09.06.2025г. били дадени задължителни предписания № ЗД1-03-01921272\06.06.2025г. за заличаване на данните, подадени по реда на чл.5. ал.4. т.1 от КСО за едно лице. След представяне на изискваните доказателства, на основание чл.5, ал. 10 от КСО и чл.22. ал.1 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г., било издадено Удостоверение изх.№ 5501-03301#6/02.07.2025г. за предаване на ведомостите за заплати и трудовоправни документи.

При справка в НАП било установено регистриран трудов договор от 01.02.2021 г. за едно лице, за което от името на дружеството са подавани Декларации Обр.1 и Обр.6 за периода II- VIII.2021 г., именно по отношение на който от НОИ били дадени предписанията за заличаване на данните.

След изпълнение на даваните задължителни предписания и представяне на съответните декларации, задълженията на дружеството за посочения период (за главници и лихви) били заличени.

Съгласно издаденото Удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, дружеството има публични задължения към НАП, които към 06.08.2025г. са в размер на 7876,10 лв. - главница и лихви. В хода на производството по ликвидация възникнали и задължения към ликвидатора за възнаграждения в размер на 20 162,20 лв. за периода II.2024-VII.2025г., дължимият данък върху тях за същия период е в размер на 2240.25 лева. Установени били и задължения към Окръжен съд – Варна за държавни такси в производството по т.д. № 629/2023 г. по уважения иск по чл. 155, т.3 от ТЗ и за служебното издаване на изпълнителен лист.

Твърди се, че към датата на депозиране на молбата общият размер на задълженията на дружеството е в размер на 28 073,30 лева. В същото време дружеството не разполага с налични парични средства, не са установени данни за налично недвижимо имущество.

Поради това и доколкото установените задължения не могат да бъдат удовлетворени или отписани в производството по ликвидация, молителят 2 счита, че спрямо дружеството „КОБОЛТ-ИК“ ЕООД (в ликвидация) следва да бъде открито производство по несъстоятелност и същото да бъде обявено в неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост.

Като допълнителен аргумент молителят се позовава и на законовата презумпция по чл. 608, ал. 2 от ТЗ, като сочи, че от вписването си в Търговския регистър дружеството никога не е публикувало нито един свой ГФО.

Според молителя, дружеството не е било в състояние да изпълни изискуеми публични задължения още през 2021 г., когато са възникнали задълженията за плащане на сумите по декларациите Обр.6, подадени от самото дружество през 2021 г. и когато същите са били изискуеми.

Като начална дата на неплатежоспособността счита датата 01.03.2021 г., към който момент финансовите затруднения на дружеството са добили траен и необратим характер и са спрени плащанията на изискуеми публични задължения, с което е осъществена и презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗтърговецът е спрял плащанията. При условията на евентуалност, с оглед последващото заличаване на задълженията, счита, че като дата на неплатежоспособността би могло да се определи датата 31.03.2024г., към който момент възникват и задълженията за заплащане на разходите, свързани със започнатата ликвидация.

При тези основни твърдения молителят претендира да бъде открито производство по несъстоятелност за дружеството „КОБОЛТ-ИК“ ЕООД (в ликвидация) поради неговата неплатежоспособност, а в условие на евентуалност – поради неговата свръхзадлъжнялост, като едновременно с това дружеството бъде обявено в несъстоятелност и производството се спре на основание чл. 632 от ТЗ поради липса на средства за неговата издръжка.

За да се произнесе по молбата, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

От служебно извършената справка в Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията (чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ), се установява, че дружеството - молител е било регистрирано в регистъра на 11.12.2020 г. вписване рег. № 20201211094052. Няма данни за осъществявана търговска дейност.

3

Н а 26.02.2024г. (рег. №20240226141848) е оповестено решение № 30/18.01.2024 г. на Варненски окръжен съд, постановено по търговско дело №629/2023 г. по описа на ВОС, с което дружеството е прекратено на основание чл.15, т.3 ТЗ. В основание за това съдът е приел, че след смъртта на едноличния собственик и управител Иван Славчев Колев (поч. на 21.06.2023 г.) дружеството няма управител, не е налице подадено заявление от наследниците му за промяна в обстоятелствата, вкл. поемане на дружествените дялове и избор на нов управител, поради което продължаването на дейността му противоречи на закона.

По делото е получена справка от НАП, ТД-Варна (писмо изх. №ЕВ-5503-11085#2/27.08.2025г.), от която е видно, че задълженията на „КОБОЛТ-ИК“ ЕООД са за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, ДОО, здравно осигуряване, универсален пенсионен фонд като всички са възникнали през 2024 година (най-ранното е с падеж 25.03.2024г. – за ДОО за м. февруари по декларация обр.6). Обосновано с оглед датата на назначаването на ликвидатор

(акт

№20240226140928/26.02.2024г.) следва да се приеме, че се касае за публични задължения, свързани с определеното възнаграждение на ликвидатора.

Последното не е заплащано като се сочи като неразплатено задължение на прекратения търговец в общ размер на 20 162,20 лева, начислено за периода 26.02.2024 - 31.07.2025 година. Като непогасени задължения в справката от НАП, ТД-Варна са посочени и задължения към ВОС за дължимите държавни такси в исковото производство по т.д. №629/2023 г. (в общ размер на 35 лева).

В този контекст правният въпрос, който поставя искането на ликвидатора по чл.607а от ТЗ, се свежда до това разходите в ликвидационното производство, произтичащи от и основани на възнаграждението на ликвидатора, съставляват ли легитимно основание по смисъла на чл.608 от ТЗ.

Законодателят обвързва изведените в чл.608 ТЗ основания с критерия за “търговска дейност”. В случая, както се сочи в молбата на ликвидатора, от момента на учредяването си дружеството не извършва търговска дейност, към момента на откриване на ликвидационното производство и в хода на последното не се установява съществуването на обособена организационна структура, обединяваща активи и човешки ресурси, която да е способна и да извършва стопанска дейност.

4

В този фактологически и правен контекст подадената от ликвидатора молба по чл.607а от ТЗ не отговаря на критерия за “парично вземане, произтичащо от търговска дейност” - една от императивните предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност. Извод за липсата на извършвана търговска дейност в периода от регистрацията на дружеството до смъртта на едноличния собственик на капитала може да се направи и въз основа на допълнително изисканите справки от НАП, Агенция по вписванията, Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР, БНБ. Установява се, че за периода 2019 – 2025 год. дружеството не притежава недвижими имоти и пътни превозни средства, откритата му банкова сметка е била закрита още през 2022г., няма подавани ГДД по чл.92 ЗКПО, няма издавани ревизионни доклади и ревизионни актове, не е страна (длъжник) по изпълнителни производства. Има регистриран само един трудов договор от 01.02.2021г., без данни за прекратяването му.

Специфичната роля на ликвидационното производство след прекратяване на дружество с ограничена отговорност по чл.155, ал.3 ТЗ и на назначения по чл.266 от ТЗ ликвидатор изключват последния от категорията на “работниците и служителите”, чийто трудови възнаграждения не са били разплатени повече от два месеца, каквото е изискването на чл.608, ал.1, т.4 ТЗ.

Освен това разходите в ликвидационното производство не могат да бъдат приравнени на “частни държавни вземания” по смисъла на чл.608, ал.1, т.3 ТЗ.

Тук критерият “неспособност за плащане” е относим към намесата от страна на държавата, слагаща началото на ликвидационното производство.

Последиците от тази външна на ликвидирания по принудителен ред търговец, както е в случая с „КОБОЛТ-ИК“ ЕООД, не могат да бъдат отнесени към него, още повече на тази основа да се търси неговата неплатежоспособност.

Императивният характер на чл.608 от ТЗ не допуска разширително тълкуване на чл.611, ал.3 от ТЗ, още повече когато основанията на неплатежоспособността са напълно откъснати от и чужди на началния ликвидационен баланс. В случаите на изначална липса на търговска дейност и на неразплатени парични задължения от такава дейност разходите по ликвидационното производство са ирелевантни за основанията на неплатежоспобността от чл.608 ТЗ.

При липсата на каквото и да е било имущество и развивана търговска 5 дейност, от която се генерират приходи, съответно при липсата на волеобразуващ орган на дружеството (след смъртта на едноличния собственик и управител дружеството е лишено от дееспособност) би следвало да се пристъпи към прекратяване на ликвидацията и заличаване на търговеца, а не да се продължава състоянието на висящност, при което неоправдано се генерират само нови задължения.

С оглед горното, съдът намира, че в случая не се установява основание за откриване на производството по несъстоятелност по отношение на ответното дружество, поради което и молбата на ликвидатора по чл. 625 от ТЗ следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По гореизложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на З. К. Й. - ликвидатор на „КОБОЛТ-ИК“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК 206324840, със седалище град Варна, за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

ОСЪЖДА „КОБОЛТ-ИК“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК 206324840, със седалище град Варна, да заплати по сметка на Варненски окръжен съд, сумата 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща дължима за производството държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър - чл.613а, ал.1 от ТЗ.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 6