Разпореждане № 34921 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 34921 гр. София, 17.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110158905 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ***************, ЕИК: ***********, седалище и адрес на управление: *******************, чрез адв. С. Ж., срещу М. М. К., ЕГН: **********, адрес: *********************, с която е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 5 500 лева – частично от сума в общ размер на 55 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неправомерни деяния на ответницата, извършени в качеството й на вещо лице, изразяващи се в изготвянето и поддържането на неправилни заключения по адм. д. № 12000/2023 г. по описа на АССГ, адм. д. № 1728/2024 г. по описа на АССГ, а.н.д. № 4667/2023 г. по описа на ВРС, а.н.д. № 1516/2022 г. по описа на ВРС, адм. д.

№ 10914/2023 г. по описа на АСС, както и в изготвянето на неправилно особено мнение към заключение по адм.д. № 5292/2021 г. по описа на АССГ.

В исковата молба и уточняващата молба към нея с вх. № 365270/13.11.2024 г. по описа на СРС ищецът излага твърдения, че ответницата в качеството й на вещо лице, изготвила и депозирала неверни заключения по адм. д. № 12000/2023 г. по описа на АССГ, адм. д. № 1728/2024 г. по описа на АССГ, а.н.д. № 4667/2023 г. по описа на ВРС, а.н.д. № 1516/2022 г. по описа на ВРС, адм. д. № 10914/2023 г. по описа на АСС, както и изготвила неправилно особено мнение към заключение по адм.д. № 5292/2021 г. по описа на АССГ. Твърди, че ответницата не е имала необходимата квалификация да изготви заключение по експертизите, за които била назначена от съда, като изложеното от нея в заключенията противоречало на научната литература в областта, в която били допуснатите експертизи. Въз основа на депозираните от ответницата заключения съдът е постановявал неблагоприятни за ищеца решения, които касаели вида на внасяните от него стоки. С посочените действия ответницата причинила на ищеца неимуществени вреди – уронване на репутацията и доброто име.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, чрез адв. Е. Т., с който 1 оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен по подробни съображения.

Настоящият съдебен състав счита, че е налице еднозначна съдебна практиката по отношение на това, че когато страната се позовава на неправилност на заключението на експертиза, представена пред съд, всъщност става дума за депозиране и поддържане пред съд на невярно (като синоним на "неправилно") заключение, което деяние осъществява престъпния състав на чл. 291 НК (виж определение № 2522/18.09.2023 г. по к. ч. гр. д. № 3861/2023 г. на ВКС, II г.о.). Съдът приема, че с оглед формулираните от ищеца обстоятелствена част и петитум на иска, неговото разглеждане изрично предпоставя установяването в производството на обстоятелството, че ответницата, в качеството й на вещо лице, е дала невярно заключение по посочените в уточняващата молба дела. Даването на невярно заключение като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта, независимо дали е съзнателно, или по непредпазливост (чл. 291, ал. 1 и ал. 2 от НК), е въздигнато в престъпление от общ характер против правосъдието. За установяване твърденията на ищеца би следвало гражданският съд по същество да установи едно деяние, което наказателният закон квалифицира като престъпно, т. е. в случая да установи фактическия състав на престъпление от общ характер по чл. 291 НК. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК, или с уважен установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК, който иск е допустим единствено в изрично предвидените случаи, а именно: наказателно преследване против дееца, който се обвинява в извършване на деянието, не може да бъде образувано или е прекратено, или спряно на посочените в нормата основания, или тогава, когато извършителят му е останал неоткрит. В настоящия случай не се твърди, нито се установява наличието на влязла в сила присъда или на някоя от предвидените в чл. 124, ал. 5 ГПК хипотези, допускащи установяването на престъпно обстоятелство по гражданскоправен ред.

Съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но само доколкото са налице процесуалните предпоставки за това. Законодателят изрично е уредил в нормата на чл. 124, ал. 5 ГПК кога е допустимо установяването на престъпно обстоятелство от гражданския съд по гражданскоправен ред. След като претенцията за ангажиране на гражданската отговорност за вреди от твърдяно престъпление против правосъдието е предпоставена от установяване на твърдяно престъпното обстоятелство по надлежния ред, а в настоящия случай то не е установено по такъв ред, следва, че предявеният иск е недопустим – в този смисъл е преобладаващата съдебна практика (така напр. определение № 129/21.03.2019 г. по ч.гр.д. № 933/2019 г. на ВКС, III г.о.; определение № 181/08.05.2020 г. по ч.гр.д. № 1089/2019 г. на ВКС, III г.о.; определение № 193/28.05.2020 г. по ч.гр.д. № 1103/2020 г. на ВКС, III г.о.; определение № 362/05.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2507/2020 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 367/23.09.2022 г. по ч.гр.д. № 2935/2022 г. на ВКС, III г.о; определение № 106/07.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1634/2022 г. на ВКС, II г.о .). В допълнение следва да се посочи, че невярността (неправилността) на дадено експертно заключение не е факт сам по себе си увреждащ, а съществуващ в съвкупност с депозиране на това заключение пред съд и разрешаване от съда 2 на повдигнат правен спор въз основа на данните в заключението, като правната сфера страната счита за накърнена именно от разрешаването на този спор въз основа на грешно заключение на вещо лице. Предвид изложеното, съдът приема, че предявения иск е недопустим, поради което производството по него подлежи на прекратяване на основание чл. 130 ГПК.

Воден от гореизложеното и на осн. чл. 130 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 314219/07.10.2024 г., ведно с уточняващата молба към нея с вх. № 365270/13.11.2024 г., подадени от ***************, ЕИК: ***********, седалище и адрес на управление: *******************, чрез адв. С. Ж., срещу М. М. К., ЕГН:

**********, адрес: *********************, на основание чл. 130 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 58905/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от деня на съобщаването му.

На ищеца да се връчи препис от определението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3