Решение № 3768 от 23.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3768 гр. Пловдив, 23.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330105309 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Тета“ ООД, ЕИК 115830832 против Д. А. П., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал.1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че с влязла в сила заповед от 14.02.2020 г. ТПО на ответника било прекратено. По грешка, на 15.04.2020 г. превел по банковата й сметка сумата от 190,52 лева /с основание „заплата за м. февруари 2020 г./. Тя била получена без основание, предвид изплащане на дължимото тр. възн. до прекратяване на ТПО.

Въпреки поканата за връщане на сумата, ответникът не погасил, поради което се претендира и обезщетение за забава за периода 05.08.2020 г. – 12.04.2023 г. в размер на 51,93 лева. Моли за присъждане на сумите, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на ИМ в съда – 13.04.2023 г. до окончателното погасяване.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор, с който ответникът оспорва претенциите. Възразява за изтекла погасителна давност, на осн. чл. 358, ал.1, т.3 КТ по главния иск. Поддържа, че причина за плащане на исковата сума била положеният труд по време на действие на ТПО, като имала право на доп. възн. към основното, което именно получила. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Възразява за прекомерност на насрещните.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: с влязла в сила заповед от 14.02.2020 г. ТПО на ответника с ищеца е било прекратено; на 15.04.2020 г. ответникът е получил чрез превод по банковата си сметка от ищеца сумата от 190,52 лева /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 6943/16.06.2023 г. – л.43-44/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

По фактическата страна на развилите се отношения, противоречие между страните няма. Били са в ТПО, прекратено от 14.02.2020 г. Направен е процесният превод два месеца по – късно, получен от ответницата.

Според заключението на приетата ССЕ, което се кредитира изцяло като ясно, компетентно изготвено и неоспорено от страните – 1. за м. януари начисленото и платено нетно тр. възн. е 400,96 лева; 2. за м. февруари /когато ТПО е прекратено/ начисленото такова е 190,52 лева. Налице са два превода – на 16.03.2020 г. и процесният – на 15.04.2020 г. – за една и съща сума, с едно и също основание – „заплата за м.02.2020 г.“, т.е. дублиране по основание и размер на исковата сума.

При анализа на така събраните доказателства, съдът приема, че исковата сума действително е получена без основание от ответницата и подлежи на връщане. Явно дължимото тр. възнаграждение за отработените дни през м. 02.2020 г. /когато ТПО е прекратено/ е било платено на 16.03.2020 г., като за получаване на исковата сума не се установява основание. Следва да се има предвид, че при предявения главен иск – тежестта за пълно и главно доказване съществуването на валидно и конкретно основание за получаване/задържане на исковата сума, е за ответницата. Същата не провежда такова, като няма ангажирани доказателства в полза защитаваната и поддържана от нея теза, въпреки и изричните указания за това в доклада по реда на чл.

146, ал. 2 ГПК. В тази връзка и по никакъв начин не се установява твърдението – исковата сума да представлява допълнително възнаграждение по ТПО, за какво конкретно е то и по каква причина възлиза на сочената сума, като същевременно от ССЕ е видно, че дължимото възн. по време на действие на ТПО е било изплатено.

Преводите се дублират, като доколкото възн. до прекратяване на правоотношението е било платено, а няма данни нещо допълнително и какво конкретно да е било дължимо и то два месеца след прекратяване на ТПО, не се приема да е установено от ответницата конкретно и валидно основание за получаване и задържане на исковата 2 сума. Същата подлежи на връщане.

Неоснователно е възражението за изтекла давност. Предявеният иск не касае взаимоотношения по КТ и това не е приложимият материален закон. Такъв е ЗЗД, съобразно въведения от ищеца правен спор.

От датата на плащане /15.04.2020 г. – л.4/ до постъпване на исковата молба в съда /13.04.2023 г./ не е изтекъл приложимият според закона 5-годишен срок /вж.

Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленум на Върховния съд по гр. д. № 1/1979 г.;ТР № 5/21.11.2019 г. по тълк.д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС/. Само за пълнота – не е изтекъл и твърденият в ОИМ тригодишен такъв.

Искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Налице е главен дълг. Връщане на сумата не се доказва. Обезщетение за забава се дължи, съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД – след покана, респ. изтичане на предоставения в нея срок за изпълнение /вж. ТР 5/21.11.2019 г. по тълк. д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.

Покана за връщане е отправена /л.64/ с даден допълнителен срок от 3 работни дни след получаването за доброволно изпълнение. Както се посочи /вкл. сп. ТР/ този срок следва да бъде съобразен. Обезщетението за забава се дължи от 11.08.2020 г. до края на исковия период. Изчислено от съда на осн. чл. 162 ГПК, чрез он-лайн калкулатор, същото възлиза на сума в по – висок размер от претендирания – 52,37 лева, поради което искът следва да бъде уважен изцяло по размер и отхвърлен само за периода 05.08-10.08 вкл. 2020 г.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК /отхвърлянето само за период, но не и за стойност на акцесорната претенция, не се отразява на разноските/. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ПГК и доказателства за плащане на: 100 лева – ДТ; 200 лева – деп.

ССЕ; общо 650 лева – платено адв. възн., съгл ДПЗС. Възражението за прекомерност е своевременно, но неоснователно – хонорарът е в минимален размер, съгл. НМРАВ, като доп. сума е по реда на чл. 7, ал. 9 – също в минимален такъв. Не подлежи на редуциране /соченият от ответницата в прил. списък е в значително по – висок размер/.

Следва да се присъдят и разноските във връзка с допуснатото обезпечение /т.5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, които са поискани, съгл. списъка и представените док. от:

200 лева – адв. възн. и 115,80 лева – разноски пред ЧСИ по ИД.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА Д. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр.************** да плати на „Тета“ ООД, ЕИК 115830832, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

„Пещерско шосе“ № 200, следните суми: 190,52 лева /сто и деветдесет лева и петдесет и две стотинки/ – главница, представляваща подлежаща на връщане сума, получена без основание с банков превод от 15.04.2020 г.; 51,93 лева /петдесет и един лева и деветдесет и три стотинки/ - обезщетение за забава за периода 11.08.2020 г. – 12.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда – 13.04.2023 г. до окончателното погасяване, както и общо 950 лева /деветстотин и петдесет лева/ - разноски за настоящото производство и 315,80 лева /триста и петнадесет лева и осемдесет стотинки/ - разноски във връзка с допуснатото обезпечение и образувано изпълнително производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава само за периода 05.08.2020 г. – 10.08.2020 г. вкл., като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.12/:

IBAN: ********************

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4