Решение № 16356 от 19.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16356 гр. ., 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20261110108010 по описа за 2026 година

Предявен е осъдителен иск от . против . с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11273.99 евро, представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № . във връзка с настъпило на 04.09.2025 г. в гр.., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 25.03.2026 г. до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 04.09.2025 г. в гр. . водачът на лек автомобил марка . с рег.№ ., движейки се с несъобразена скорост, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с МПС с марка . с рег.№ ., в следствие на което са му били причинени значителни щети. Сочи се, че във връзка ПТП е било образувано досъдебно производство. Изтъква се, че виновният за настъпване на произшествието водач на лек автомобил . с рег.№ ., който към датата на ПТП е бил със сключена застраховка „.“ при ответника. Поддържа се,че за МПС с марка . с рег.№ . към датата на ПТП имало валидно сключена застраховка „.+“ при ищеца, поради което за настъпилото застрахователно събитие било подадено уведомление и била образувана преписка по щета № .. Сочи се, че е извършен оглед на автомобила и е съставен опис-заключение по щета и тъй като щетите са нанесени по десетки елемента, е достигнато до извод, че за възстановяване на автомобила е било необходимо извършването на ремонт, чиято стойност надвишава 70 % от определената в застрахователната полица стойност на МПС. Твърди се, че от калкулацията на обезщетението е приспаднато 2 % обезценяване на автомобила и 25 % -стойност на запазени части. Предвид това било одобрено плащане на застрахователно обезщетение в размер на 11 273.99 евро. Ищецът посочва, че е изпратил на ответника регресна покана, като към момента на депозиране на исковата молба не е извършено никакво плащане. С оглед на това 1 претендира от ответника заплащането на спорното застрахователно обезщетение, като е релевирано и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът в писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявения иск. Признава наличието на сключена застрахова „.“ за МПС с марка . с рег.№ ..

Твърди се, че описаният механизъм на ПТП не съответства на реално осъществилото се, като се оспорват вината и противоправното поведение на водача, чиято . е застрахована при ответника. Твърди се, че вината за настъпване на процесното ПТП не е на водача, чиято отговорност е застрахована при ответното дружество. Оспорва се причинно-следствената връзка между ПТП и причинените щети, както и размера на заплатеното застрахователно обезщетение. Сочи се, че платената сума не съответства на действителната стойност на причинените щети, като цените на труд и частите са завишени. Излагат се твърдения, че е налице надписване на ремонтно-възстановителни дейности. Моли се иска да бъде отхвърлени, като в полза на ответника бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от З., а именно противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „.”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже възраженията си, съответно да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от З. относно вината на делинквента, а при установяване на посочените от ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.

Между страните не се спори , че ищцовото дружество е имало сключен договор за автомобилна застраховка „Каско +” за автомобил с марка „.“ модел „.“ с рег. № . , валиден към датата на застрахователното събитие. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото полица № .1 за застраховка „.+“, с подробно описани данни за застрахованото МПС и посочен срок на валидност от 30.04.2025г. до 29.04.2026г. В същата е посочено, че собственик на автомобила е Н. В. Д., като първата регистрация на МПС е от 15.06.2015г.

Доказано е, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане е настъпило застрахователно събитие на 04.09.2025г. в гр. ., за което на 12.09.2025г. при застрахователя – ищец е образувана преписка по щета № . и е съставен опис на щетите. Тези обстоятелства се потвърждават от приложените по делото уведомление за щета № ., опис – 2 заключение по щета, калкулация по претенция и ликвидационен акт. Съгласно приетия ликвидационен акт ищецът-застраховател е приел, че е налице тотална щета и е определил обезщетение в размер на 11 273.99 евро, като изплащането на така посочената сума в полза на собственика на увредения автомобил не се оспорва от ответника, поради което още с доклада по делото е обявено за безспорно обстоятелство. Същото се потвърждава и от приложения по делото документ към платежно нареждане за масово плащане, в който фигурира именно обезщетението по щета ..

Така посочените обстоятелства са били обявени за безспорни още с доклада по делото, обявен за окончателен, без възражения от страните.

Настоящият състав приема, че по делото е установено и че водачът на автомобил с марка . с рег.№ . с действията си е осъществил фактическия състав на гражданския деликт.

Аргументите на съда в тази насока са следните:

От съвкупната преценка на представените по делото п и с м е н и доказателства, изслушаните по делото свидетели Д. и В. и приетото заключение по допуснатата автотехническа експертиза, което съдът кредитира с оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК като изготвено от вещо лице притежаващо необходимите професионални знания и квалификация, се установява, че на 04.09.2025г около 16.30 часа, лек автомобил с марка . с рег.№ . се е движил по ул. „.“ в гр.. и в района на № 8 преднодвижещо се МПС спира и водачът на лек автомобил . с рег.№ . задейства аварийно спирачната уредба на превозното средство и предприема спасителна маневра за отклоняване наляво, вследствие на което реализира ПТП с насреща движещият се лек автомобил . модел „.“ с рег.№ .. Ето защо следва да се приеме, че водачът на застрахования при ответното дружество автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от .вП, съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътното превозно средство, което управляват. Нещо повече съгласно чл. 20, ал.

2, изр. 2 .вП водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретната хипотеза водачът на лек автомобил марка . с рег.№ . – свидетеля В. не се е съобразил с това законово изискване, като не е спрял, въпреки че е възприел наличието на опасност – спрял на пътя автомобил, защото се е движил със скорост несъобразена с пътните условия и с интензивността на движението. С поведението си водачът на М П С с марка . с рег.№ . е нарушил и изискванията на разпоредбата на чл. 44, ал. 2 .вП, съгласно която ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие /в случая спрял автомобил/ или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Именно в противовес с това си задължения, водачът на МПС с марка марка . с рег.№ ., чиято лента за движение е била заета от спрял автомобил, не е спрял, за да пропусне движещия се в собствената си лента лек автомобил . модел „.“ с рег.№ ., а напротив – навлязъл е в неговата лента, с което е станал причина за настъпване на ПТП. С оглед изложеното може да се достигне до извода, че осъщественото деяние от водача на МПС марка . с рег.№ . е противоправно.

3

Предвид това, Софийски районен съд намира за неоснователно твърдението на ответното дружество, че по делото не е установен механизмът на ПТП и неговото настъпване. За установяване на механизма на ПТП, ищцовата страна е представила Протокол за ПТП № . съставен на 01.12.2025г от представител на ., посетил мястото на инцидента, като по делото е приобщена и цялата преписка по образуваното досъдебно производство във връзка с процесното ПТП. Съставеният от органите на . протокол за ПТП по своята същност представлява официален документ с материална доказателствена сила относно извършените пред длъжностното лице изявления и действия (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК). В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК.

С оглед изложените от страна на ответника в отговора на исковата молба възражение относно установяването на механизма на ПТП следва да се отбележи, че макар и представителят на . да не е станал свидетел на събитието и изводите му относно механизма да нямат обвързваща доказателствена сила, той е посетил местопроизшествието и е констатирал на място местоположението на автомобилите непосредствено след ПТП, което е обективирал в схемата на ПТП, и нанесените по тях увреждания.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че представеният протокол за ПТП, в който е посочено, че застрахователното събитие е настъпило на 04.09.2025г съобразно изрично обозначена схема на ПТП, не следва да бъде игнориран, а следва да се цени в съвкупност с показанията на разпитания по делегация в производството двама свидетели и приетата по делото автотехническа експертиза. Именно при извършване на съвкупна преценка, Софийски районен съд съобрази, че съгласно заключението на приетата по делото автотехническа експертиза механизмът на процесното ПТП, възприет и от съда, съответства на настъпилите в следствие на него щети по автомобила застрахован при ищеца. Същото се потвърждава и от показанията на допуснатите в производството двама свидетели, който са водачите на участващите в застрахователното събитие автомобили. В показанията си и двамата свидетели посочват, че автомобил с марка . модел „.“ с рег.№ ., застрахован при ищеца, се е движил в собственото си платно за движение, както и че водачът, чиято . е застрахована при ответника, е предприел маневра, която е навлязъл в насрещното за него платно за движение при опит да заобиколи трети автомобил. В тази част показанията на двамата свидетели следва да бъдат изцяло кредитирани, доколкото същите са последователни, логични и съответстват на останалите събрани по делото доказателства и на протокола за ПТП.

Съдът отчита, че в показанията на двамата свидетели има несъответствие относно причината, поради което е била предприета маневра за навлизане в съседната насрещна лента за движение от страна на водача на МПС с марка . с рег.№ ., доколкото свидетелят Д.

4 посочва, че водачът, чиято . е застрахована при ответника, се е движил с несъобразена скорост и не е успял да спре своевременно при настигане на друг автомобил, движещ се в същата лента, а свидетелят В. сочи, че е направил опит да заобиколи спрелия в неговото платно за движение автомобил, но водачът на застрахования при ищеца автомобил се е движил твърде бързо и поради това е настъпило съприкосновение. Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Д., доколкото същите са непротиворечиви и последователни. Същевременно заявеното от свидетеля В. относно точната причина за настъпване на ПТП е противоречиво - веднъж същият твърди, че ПТП е настъпило при заобикаляне на спрял в неговата лента за движение автомобил в опит да избегне удар с увреденото МПС, за което обаче не съществува спор, че се е движило в лентата си за движение, а в последствие същият свидетел заявява, че причина за ПТП е това, че спрелият на пътя друг автомобил е пречил на видимостта му. И в двата случая обаче именно водачът на МПС с марка . с рег.№ . е следвало или да избере скорост на движение, при която в случай на внезапно спиране на движещия се пред него автомобил да може да спре своевременно или е следвало при предприемане на маневрата по заобикаляне първо да пропусне движещия си в тази насрещна лента за движение автомобил.