Решение № 273 от 03.10.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Варна, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000323 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, гр.София, чрез адв.М. Г., срещу решение №7/27.02.2023г., постановено по т.дело №34/2022г. по описа на ОС - Шумен, в частта, в която е уважен осъдителен иск на Е. Х. С., ЕГН **********, гр.В., обл.Шумен, предявен срещу застрахователя на ГО, за сумата над 10 000 лева до уважената част от 25 000 лева /15 000 лева/, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП на 18.05.2020г., ведно със законната лихва върху обжалваната главница от 16.03.21г. до окончателното заплащане на дължимото обезщетение.

В жалбата се излага, че решението на ОС -Шумен е необосновано, неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Като конкретни доводи за това се излага, че съдът неоснователно е отхвърлил направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредите от 1 пострадалата, която е нарушила разпоредбите на чл.108 и чл.110 от ЗДвП и въпреки наличието на тротоари от двете страни на улицата се е движила по средата на същата; без да съобрази и вземе под внимание качващия се в паркиран л.а. водач и намерението му да потегли; без да съобрази пътната обстановка – движение на автомобила по път с наклон.

На следващо място, застрахователят твърди, че присъденото обезщетение в размер на 25 000 лева не съответства на вредите и търпените от тях болки и страдания, съответно на критериите за справедливост в чл.52 ЗЗД. Твърди, че получените увреждания – плитки фрактури на коронките на 11-ти, 21-ви и 22 зъб; изкълчване на дясна раменна става; охлузване на капачката и малък хематом на горната устна, не предполагат присъдения размер обезщетение. Поради това се претендира отмяна на решението в частта за сумата над 10 000 лева до присъдените 25 000 лева, ведно с последиците от това за разноски и законни лихви. Претендират се разноските за въззивното производство.

В срока по чл.263, ал.2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от Е.

Х.С., чрез адв.П. Д. от АК - Бургас, с която се обжалва решението в отхвърлителната част, за сумата над 25 000 лева до претендираните 35 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно с последиците от това.

Твърди се, че подадената от застрахователя въззивна жалба е неоснователна.

По същество, въззивникът излага, че решението в обжалваната отхвърлителна част е неправилно. Твърди, че съдът не е отчел правилно механизма на настъпване на произшествието на 18.05.20г. и причиняване на вредите изцяло поради поведение на водача. Не е определил правилно размера на дължимото обезщетение, въпреки множеството наранявания на главата и крайниците на пострадалата – хематом на горна устна, фрактури на коронките на три зъба, травматичен периодонтит и екстракция на същите, предна луксация на дясна раменна става, охлузване върху капачката на ляво коляно, охлузване по предна страна на лява подбедрица под капачката на коляното. Съдът не е отчел събраните доказателства по делото, които сочели на изпитвани от пострадалата силни болки в областта на лявото рамо в продължение на повече от три месеца както и нетърпимите болки на увредените централни резци на горна челюст и на латералния резец, което именно наложило тяхното изваждане. Съдът не отчел, че при контузията на 2 раменната става, било наложително наместване чрез обща анестезия поради изваждане на главата на раменната става от капсулата в посока напред, което било изключително болезнено. Не било отчетено обстоятелството, че ищцата ще изпитва и занапред болки и страдания при промяна на времето и резки завъртания на крайника; че все още изпитва болки в увредените части на тялото както и психически е затормозена от получаването на нови травми.

Твърди се, че дълго време ищцата била зависима от чужда грижа - тази, на своя син и на своя съпруг, което създавало чувство за безпомощност и напрежение. Твърди се, че въпреки цитираните в решението източници за определяне размер на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД, съдът не е подложил на критична оценка всички обстоятелства относно увреждането, обществено-икономическите условия и лимитите на застрахователна отговорност, поради което е определил занижен размер на обезщетение. На следващо място, въззивникът счита направеното възражение за съпричиняване, за неоснователно. Твърди, че единствена причина за настъпване на произшествието е несъобразяване от водача на автомобила разпоредбата на чл.116 от ЗДвП. За ищцата, преминала покрай паркиран автомобил с изключен двигател, последният не е представлявал източник на опасност. Неоснователно се счита оплакването в другата въззивна жалба, че съдът е завишил размера на обезщетението. Поддържа, че ищцата е търпяла и търпи от уврежданията силни болки, които са наложили промени в личния й живот. Оздравителния период е продължителен, а търпените болки са с голям интензитет. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, в която е отхвърлен иска за разликата над 25 000 лева до претендираните 35 000 лева ведно със законните лихви върху тях. Претендират се сторените в двете инстанции разноски.

В съдебно заседание страните поддържат жалбите си и изразяват становище за неоснователност на насрещната жалба – застрахователят, в писмена молба чрез адв.М.Г., а личното си явяване процесуалният представител на Е. С. – адв.П. Д..

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано по искова молба от Е. Х. С., от гр.В., против Застрахователно дружество „Бул инс“АД, по осъдителни искове за заплащане на обезщетение за търпените от ищцата неимуществени вреди ведно със законни лихви върху претендираната главница от деликта до изплащане на задължението. Ищцата 3 твърди, че на 18.05.2020г., около 18.05ч. в гр.В. на ул. „Рила“, до дом № 2, водачът на л.а. Опел Астра с рег.№ Н 0278 ВВ Г. Ю. М. причинил ПТП при потегляне по инерция назад без да наблюдава участъка зад МПС като блъснал движещата се по пътното платно Е. Х. С.. В резултат на ПТП, ищцата е претърпяла телесни увреждания, изразяващи се в: контузия на главата – охлузване и малък хематом на горната устна, травматичен периодонтит на 11, 21 и 22 зъби и контузия на крайниците – предна луксация (изкълчване) на дясната раменна става и счупване на дясна раменна кост. Първоначално лечението е проведено в „МБАЛ -Шумен“АД, където на пострадалата била извършена оперативна интервенция за наместване на раменната става, а след това продължило в домашни условия. Пострадалата претърпяла болки и страдания, месеци наред имала нужда от чужда помощ, което допълнително е допринесло за изживяване на депресивни състояния. Твърди се наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица № BG/02/120000561201, с начална дата 20.02.2020г. и покритие до 19.02.2021г., за л.а.„Опел“, модел „Астра“ с рег.№Н 0278 ВВ.

Ищцата твърди, че в качеството си на увредено лице отправила до ответното дружество молба за възмездяването на претърпените от нея неимуществени вреди, но получила отказ след разглеждане на искането й. С исковата молба се претендира застрахователно обезщетение за неимуществените вреди в размер на 35 000.00 лв. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на деянието на 18.05.20г. до окончателното изплащане.

Застрахователно дружество „Бул инс“ АД счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорва се наличието на извършен деликт от страна на водача на МПС. Въвежда евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата с движението й и пресичане на пътното платно на необозначено място, при несъобразяване с пътната обстановка.

Оспорва се размерът на предявения иск като силно завишен и неотговарящ на критериите за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Оспорва претенцията за лихва от датата на ПТП като неоснователна. Не оспорва наличието на застрахователно покритие по процесната полица и отказа за изплащане на обезщетение на увреденото лице.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, в обхвата на въззивното производство, намира за установено следното:

4

При преценка допустимостта на производството съдът констатира, че то е образувано по допустим иск, по подадени своевременно въззивна и насрещна въззивна жалба, от легитимирани страни чрез процесуалните им представители, при интерес в обжалваните части. С двете въззивни жалби страните не правят нови доказателствени искания и не твърдят допуснати от първата инстанция процесуални нарушения.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по неговата допустимост – в обжалваната част; по правилността на съдебното решение съдът е обвързан от посоченото в жалбата оплакване. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Възраженията на застрахователя по същество са по приложение на материалноправната разпоредба на чл.52 ЗЗД и начина на определяне обезщетението за неимуществени вреди – за неправилно отхвърляне на възражението за съпричиняване и необосновано присъждане на обезщетение за разликата над 10 000 лева. До този размер решението е влязло в законна сила. Насрещната страна спори също относно определения размер на обезщетение и несъобразяване от съда на целия комплекс от критерии, които способстват за осъразмеряване на твърдените неимуществени вреди.

Съгласно чл.429 КЗ, с договора за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорност на застрахователя по чл.432 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител – 5 застрахован, спрямо увредения.

С оглед предмета на обжалване и ясните процесуални позиции на страните, настоящият състав намира за безспорни и установени по делото предпоставките на чл.432 КЗ: наличието на застрахователно правоотношение по полица Гражданска отговорност на автомобила, причинил вредите, застрахователно покритие към датата на произшествието; настъпване на деликта и причинените от него неимуществени вреди до размера на 10 000 лева. Поради изложеното, механизмът на настъпване на вредите, причинените увреждания и виновността на деликвента – застрахован по риска ГО на автомобилистите, не са предмет на въззивното производство. В предмета му попада единствено определеният размер обезщетение на неимуществените вреди. Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието справедливост винаги е предпоставено от преценка на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При наличие на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, търпените битови неудобства, степента на възстановяване и пр. Тези обстоятелства следва да бъдат обсъдени от съда в съвкупност, в контекста на икономическата конюнктура в страната в момента на увреждането, за да се стигне до определяне на обществено оправдана мярка за справедливост и нейното парично изражение – еквивалент на вредите.