Присъда № 304 от 05.11.2025, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 304, постановена на 05.11.2025 г. по НОХД № 4183 по описа на Районен съд – Варна за 2025 г.

Производството по НОХД № 4183 по описа на Районен съд – Варна за 2025 г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 37 по описа за 2025 г. на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна срещу обв. Д.А.С., с ЕГН: **********, с адрес: *.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на Д.А.С. за това, че на 07.01.2025 г. в гр. Варна, отнел чужда движима вещ: мобилен телефон „Samsung Galaxy A 36“ на стойност 415,20 лева (четиристотин и петнадесет лева и двадесет стотинки) от владението на В.Г.К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено повторно и случая е немаловажен – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 05.11.2025 г. открито съдебно заседание по НОХД № 4183 по описа на Районен съд – Варна за 2025 г., представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение срещу подс. С., намирайки, че от събраните по делото доказателства с категоричност се установява обективната и субективната съставомерност на извършеното от подсъдимия престъпно деяние. Поради гореизложените съображения моли съдът да постанови осъдителна спрямо подсъдимия присъда и да му наложи наказание „лишаване от свобода“, което след редукцията, предвидена в разпоредбата на чл. 58а, ал.

1 от НК, да бъде в размер на две години, което да бъде изтърпяно при общ режим.

Родителят на частния обвинител В.Г.К. – Г.Н.К. се присъединява към позицията на представителя на Варненската районна прокуратура за категорична установеност на обективната и субективна съставомерност на извършеното престъпление, като законният представител на частния обвинител поставя акцент в своята пледоария върху наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия. Законният представител на частния обвинител подробно разглежда поведението и действията на подсъдимия, непосредствено след извършване на изпълнителното деяние вечерта на 07.01.2025 г., като според него е абсолютно нелогично твърдението на 1 подсъдимото лице, че е възнамерявало да върне мобилния телефон в сградата на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна. Според представителя на частния обвинител, подс. Д.А.С., въпреки младата си възраст, е деец с висока степен на обществена опасност, поради което и моли да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ което след редукцията, предвидена в разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, да бъде в размер на две години.

В своята пледоария в хода на съдебните прения, служебният защитник на подс. С. – адв. Н.Н. от АК – Варна поставя акцент върху многобройните според него смекчаващи отговорността обстоятелства, които, отново според него, следва да мотивират съда да наложи наказание „лишаване от свобода“ в минималния размер, предвиден в материалния закон.

Самият подс. Д.А.С. се придържа към становището на своя защитник адв. Н.Н., като в предоставената му възможност да изрази своята последна дума пред съда, подсъдимият изразява съжаление за извършеното престъпно деяние и моли да му бъде наложено наказание в минимален размер.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Около 18:40 часа на 07.01.2025 г. частният обвинител В.Г.К. отишъл в двора на ОУ „Константин Арабаджиев“ в гр. Варна, находящо се на ул. „Ангел Кънчев“ № 1, за да тренира на намиращите се там гимнастически уреди, заедно със своя брат Б. и своите приятели св. Й.Г.К. и св. П.П.П.

Върху една пейка, поставена в близост до футболното игрище в двора на учебното заведение, частният обвинител К. поставил мобилния си телефон „Самсунг Галакси А 35“, след което започнал да тренира на гимнастическите съоръжения.

Към 20:00 часа в двора на ОУ „Константин Арабаджиев“ пристигнал подс. Д.А.С., който бил зависим към приема на наркотични вещества и който възнамерявал да отнеме противозаконно някоя чужда вещ, за да я продаде и да си набави парични средства за покупка на наркотични вещества.

Подс. С. завързал разговор със св. К. и св. П., които седели на съседна пейка до тази върху която бил поставен мобилния телефон на частния обвинител, като същевременно подс. С. успял незабелязано да вземе мобилния телефон „Самсунг Галакси А 35“, след което напуснал територията на ОУ „Константин Арабаджиев“.

След няколко минути частният обвинител К. установил липсата на 2 мобилния си телефон, като сигнализирал на родителите си за престъпното посегателство срещу собствеността му, като веднага бил подаден сигнал в Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна.

Около 21:30 часа на 07.01.2025 г. св. С.Е.Е. – служител на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, заедно със своя колега Х.Д.К., докато изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред на територията на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна посетили заложна къща „Корект“, находяща се на кръстовището на ул. „Кап. Райчо“ и ул. „Средна гора“, където установили подс. С., който бил във видимо неадекватно състояние.

На въпрос чий е телефона, който подс. С. държал в ръката си, последният излъгал, че е собственост на майка му, но не успял да каже кода за отключване на мобилното устройство, поради което и полицейските служители задържали подсъдимия и го отвели в сградата на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, където подс. С. признал, че е откраднал мобилния телефон в двора на ОУ „Константин Арабаджиев“ малко по – рано същата вечер и го предал с Протокол за доброволно предаване на полицейските органи.

По отношение на доказателствата.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство доказателства: самопризнанието на подс. Д.А.С., направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК; показанията на частния обвинител В.Г.К., показанията на св.

С.Е.Е., показанията на св. П.П.П. показанията на св. Й.Г.К., Протокол от 08.01.2025 г. за разпознаване на лица и предмети; Протокол от 20.06.2025 г. за разпознаване на лица и предмети; изготвената от вещото лице Ст. П. съдебно – оценителна експертиза; актуално свидетелство за съдимост на подс. Д.А.С., изготвено от бюро „Съдимост“ към Районен съд Варна.

В случая няма някаква необходимост от задълбочен и детайлен анализ на събраните в хода на досъдебната фаза на наказателното производство доказателства, предвид липсата на оспорване от страна на подс. С. и неговия служебен защитник адв. Н.Н. на фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Свидетелските показания са еднопосочни и непротиворечиви, като установяват, че именно подс. С. противозаконно е отнел от владението на частния обвинител мобилния му телефон „Самсунг Галакси А 35“ в двора на 3

ОУ „Константин Аранаджиев“ в гр. Варна вечерта на 07.01.2025 г., след което (около час по – късно) деецът е бил установен в заложна къща, находяща се на кръстовището на ул. „Кап. Райчо“ и ул. „Средна гора“.

Единствено в хода на съдебното следствие подс. С. заяви, че е имал намерение да предаде вещта в сградата на Първо РУ към ОД на МВР гр.

Варна, което твърдение на първо място е ирелевантно за субективната сътавомерност на деянието, но и съдът е изключително скептичен към това твърдение, защото ако все пак след извършване на изпълнително деяние, подсъдимият е съжалил за постъпката си е имал съвсем реална и обективна възможност да върне вещта на частния обвинител, а и кръстовището на ул.

„Средна гора“ и „Кап. Райчо“ е твърде далеч като разстояние от сградата на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна и в съвсем противоположна посока от сградата на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, разгледано и съобразено от двора на ОУ „Константин Арабаджиев“.

Видно от изготвената в хода на разследването съдебно – оценителна експертиза, ценовата стойност на инкриминираната вещ възлиза на 415, 20 лева.

От приложената справка за съдимост на подс. С. се установява, че по НОХД № 3211 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, подс. С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл.

2 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като очевидно не са изтекли сроковете, предвидени в чл. 30 от НК по отношение изпълнителното деяние, предмет на разглеждане по НОХД № 4183 по описа на Районен съд – Варна за 2025 г.

Поради гореизложените съображения, въз основа на посочените доказателства и кредитирайки изцяло самопризнанието на подсъдимия, съдът намира за категорично установено от фактическа страна, че че на 07.01.2025 г. в гр. Варна, отнел чужда движима вещ: мобилен телефон „Samsung Galaxy A 36“ на стойност 415,20 лева (четиристотин и петнадесет лева и двадесет стотинки) от владението на В.Г.К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено повторно и случая е немаловажен.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Родов обект на престъпното деяние по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал.

4

1 от НК, извършено от подс. С. са правоотношенията на собственост и по – конкретно съвкупността от обществени отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално упражняване правото на собственост и на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване или запазване.

Предмет на престъплението може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност – в случая предмет на деянието е 1 бр. мобилен телефон „Самсунг Галакси А 35“ на стойност 415, 20 лева.

Субектът на престъпното деяние по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК – Д.А.С. е пълнолетно и вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и контролира.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, изразяващо се в съзнателно прекратяване от страна на подсъдимия на фактическата власт на пострадалия свидетел върху неговата собствена вещ – мобилен телефон и същевременно установяване на своя фактическа власт върху тях.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – отнемането на вещта е извършено с цел облагодетелстване по неправомерен начин, т.е. отлично е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е имал за цел настъпването на общественоопасните последици.

Квалификацията по чл.195, ал. 1, т. 4, предл. 2 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК се обуславя от предходната съдимост на подс. С., като видно от справката му за съдимост, изготвено от бюро „Съдимост“ към Варненския районен съд, в производството по НОХД № 3211 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, подс. С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 4, предл. 2 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

По вида и размера на наказанието.

За извършеното от подс. Д.А.С. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, законодателят предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до десет години.

При индивидуализация на наказанието на подс. С. съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство предходната му съдимост. В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че в конкретния случай съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство престъпните деяния, които не 5 попадат в кръга от деяния, обуславящи наличието на повторност по см. на чл.

195, ал. 1, т. 7 от НК и които престъпления още повече свидетелстват за изключително „богатата“ и разнообразна престъпна дейност на подс. С., и красноречиво демонстрират трайното му пренебрежително отношение към установения правов ред в Република България.

Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете единствено изразеното съжаление от страна на подсъдимия за извършеното престъпно деяние, доколкото направеното самопризнание по време на съдебното следствие не следва в конкретния случай да се приема като смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 . постановено по тълк. дело № 1 от 2008 г. на ОСНК на ВКС), тъй като признаването на фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.