Решение № 138 от 21.08.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Разград, 20.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20233300600148 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по жалба от тъжителката и подсъдимата против присъда №3/19.01.2023 г. по нчхд №

20223330200297/2022 г. на Районен съд – Разград.

Постъпила е жалба (вх. №1064/02.02.2023 г. на РС Разград) от тъжителя В. Ц. Р., чрез повереник адв. М. М., против присъда №3/19.01.2023 г. по нчхд № 20223330200297/2022 г. на Районен съд – Разград.

Оплакванията са, че присъдата е неправилна, постановена в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила, наложеното административно наказание „глоба“е със силно занижен размер, а в гражданско-осъдителната част – присъденото обезщетение е занижено.

Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, да се наложи наказание над средния размер и се уважи гражданския иск в пълен размер.

В допълнителни съображения, постъпили в РС Разград с вх.

№2173/06.03.2023 г., тъжителят В. Ц. Р., чрез повереник адв. М. М. излага 1 оплаквания, че в нарушение на правилата за оценка и анализ на доказателствата съда приел, че следва да определи наказание на подсъдимата при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства-чисто съдебно минало и липсата на други противообществени прояви, без да обсъди установените по делото изключителна агресия и наличие на данни за други осъществени противоправни деяния от подсъдимата на 08.05.2022 г. насочени против личността на пострадалото лице-отправяне на обидни изрази спрямо това лице „курва“ и „мърша“, нито е съобразил претърпения стрес от пострадалата В. Р. от нападението, както и цялостното поведение на М. Р. Ц. по време на инцидента, след това и пълна липса на критичност към собственото поведение. Според защитника, сравнително по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, налагат определяне на наказание към средния размер - 3000 лева.

В нарушение на процесуалните правила Районен съд Разград отказа да допусне провеждане на комплексна съдебно-психологическа и психиатрична експертиза в продължение на повече от три поредни съдебни заседания по делото, като в същото време заседанията бяха отлагани за събиране на други доказателства, още повече, че по делото от страна на тъжителката бяха представени три броя амбулаторни листи за преглед при психиатър, констатиращи наличието на заболяване „разстройство в адаптацията“, датирано от първия преглед при психиатър на 09.05.2022., т.е. от деня следващ датата на инцидента.

Иска се, на основание чл.320, ал.2 НПК, комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза в състав от вещи лица с придобити специалности по психология и психиатрия, които след като се запознаят с материалите по делото, след преглед и беседа с тъжителката, да отговорят на въпросите:

1. Какъв е генезиса на заболяването „разстройство в адаптацията“, констатирано при тъжителката при преглед на 09.05.2022 г.?

2. Има ли връзка между това заболяване и претърпения инцидент на 08.05.2022г.?

3.Какъв е оздравителния период и какво лечение е провеждано на пострадалата и с какви медикаменти?

1.3.В мотивите липса анализ на показанията на свидетеля В. Р. за 2 промяната в поведението на тъжителката след инцидента на 08.05.2022 г. и страха на същата сама да идва до дома на майка си. Не са съобразени показанията на свидетеля Р. и по отношение на претърпените болки и страдания от страна на пострадалото лице от инцидента на 08.05.2022 г. и относно изнесените от този свидетел данни за нарушение на съня на тъжителката, изпитваните болки и страдания и унижение от нанесения побой при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деянието на подсъдимата, поради което и същото не е определено по правилата на справедливостта и е силно занижено.

Обезщетението за неимуществени вреди не е съобразено с правилата на справедливостта и нормата на чл. 52 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт.

Неправилно съдът приел, че следва да определи наказание за подсъдимата при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Според защитника е налице превес на отегчаващи отговорността обстоятелства нападение спрямо близък човек, който се грижи за възрастен член на семейството, в светлата част на денонощието, с интензитет и по начин, че създава заплаха за здравето и живота на пострадалата, при липса на агресия от насрещната страна, нападението е придружено с отправяне на цинични изрази по адрес на пострадалата - курва, мърша, възприети от всички очевидци на инцидента, включително и от сина на подсъдимата. Защитникът счита, че следва да се определи наказание към средния размер - 3 000 лева.

Искането е за изменение наа присъдата и признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатите обвинения и се определи наказание към средния размер - 3 000 лева., и да се уважи гражданския иск в пълен размер.

В съдебно заседание адв. М. моли съда да уважи жалбата на В. Р., като измените присъдата в наказателно-осъдителната и част и определи наказание към средния - 2 000 лв. и в гражданско-осъдителната и част, като присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди в пълния размер.

Намира, че присъденото обезщетение е изключително занижено и несъответно на търпените болки и страдания. Моли съда да съобрази заключението на вещите лица д-р К. и Т. К. по комплексната СППЕ, установяващо наличие на разстройство в адаптацията при тъжителката.

3

Излага становище за неоснователност на оплакванията от страна на подсъдимата и нейния защитник в жалбата, тъй като по безспорен начин е установено авторството на инкриминираното деяние, за което по отношение на Ц. е повдигнато обвинение с тъжбата. Моли съда да кредитира заключението на СМЕ на вещите лица д-р В. и д-р Ст. Г.. Намира, че се опровергава категорично твърдението на тъжителката, че поради тежкото и здравословно състояние същата не можела обективно да осъществи движения, чрез които да осъществи състава на инкриминирано деяние.

Постъпила е жалба (вх. №1214/07.02.2023 г. на РС Разград) от подс. М.

Р. Ц. , чрез защитника адв. С. А. присъда №3/19.01.2023 г. по нчхд № 20223330200297/2022 г. на Районен съд – Разград.

Според изложението в жалбата в хода на съдебното следствие не се установило, по безспорен и категоричен начин, вината на подсъдимата и затова искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която бъде призната за невиновна и алтернативно да се отмени присъдата в частта, с която е уважен гражданския иск, или да се измени присъдата като се намали размера на наказанието, или да се отмени и върне за ново разглеждане ако се счете, че са допуснати съществени процесуални нарушения.

В допълнителни съображения, постъпили в РС Разград с вх.

№2537/15.03.2023 г., защитникът адв. С. А. излага доводи, че повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК не е доказано както от обективна, така и от субективна страна, тъй като не са събрани доказателства за причинена от подсъдимата лека телесна повреда, довела до болка и страдание без разстройство на здравето на тъжителката В. Ц. Р., нито за посочените в мотивите обиди, за които не е повдигнато обвинение. Намира,, че показанията на св. Р. Ц. са логични и последователни, а тези на св. З. З., на които се позовава съда, са явно противоречиви. З. твърди, че излязъл, за да изхвърли чувал с трева, съответно няма как да е възприел лично случилото се. Съдът не съпоставил свидетелските показания на всички свидетели, а приер заключението на медицинската експертиза, което сочи за нанесен удар /лявата скула/ на тъжителката, но това нараняване било оттеглено в последното съдебно заседание от тъжителката.

4

Излагат се оплаквания, че мотивите на съда са непълни, противоречиви и неясни, което ограничава правото на защита на подсъдимата, че съдът не е коментирал възраженията на защитата. Позовавате се на нарушение на чл. 14 НПК.

В съдебно заседание адв. А. заявява, че от експертизата се установило здравословното състояние на подсъдимата и валичието на заболявания, нарушаващи двигателните възможности, свързани с придвижване, изправяне, сядане или стоеж. Според защитника на подсъдимата здравословното състояние не позволява да осъществи деянието, описано в тъжбата. Адв. А. посочва, че тъжителката твърди: „Аз стоях на пътеката към портата. В този момент към мен се спусна М. Ц..“

Адв. А. изтъква, че първоинстанционният съд е игнорирал показанията на сина на подсъдимата, който ясно и точно сочи, че след като чул размяна на реплики, между тъжителката и подсъдимата, веднага се е намесил, за да може да предотврати последваща ескалация на напрежението, при която той хванал и отместил В. Р. и я избутал във вътрешната част на остъклението.

Защитникът счита, че първоинстанционният съд е кредитирал неоснователно показанията на свидетеля З. З., тъй като са събрани гласни доказателства гласни, че в този момент З. не е бил в двора.

Моли съда да не кредитира показанията на разпитаните пред въззивния съд свидетели, посочени от обвинението, тъй като те сочат за една двигателна активност в рамките на нормалната, свързана с крепко здраве на подсъдимата, а това не съответства на дългата медицинска история на нейните заболявания, обективното състояние, заключението по изслушаната СМЕ, показанията на нейния съпруг - свидетелят Ц..

Моли съда да уважи подадената жалба и отмени първоинстанционната присъда и да остави без уважение подадената жалба от тъжителката.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе предвид доводите и становищата на страните, установи:

С обжалваната присъда РС Разград признал подсъдимата М. Р. Ц. за виновна в това, че на 08.05.2022 г. в гр. Разград е причинила на В. Ц. Р. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание 5 чл.78а, ал.1 от НК я освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Осъдил подсъдимата да заплати на тъжителката 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 08.05.2022 г. до окончателното изплащане, както и 542 лева за деловодни разноски.

Предявеният граждански в останалата част до 5000 лв. е отхвърлен.

Въззивните жалби са подадени против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лица по чл. 318, ал. 4 НПК.

Установена е следната фактическа обстановка:

Подсъдимата М. Р. Ц. е българска гражданка, родена на 23.10.1962 г. в гр. Разград, живее в ***. М. Ц. е съпруга на брата на тъжителката – св. Т. Ц..

М. Ц. страда от коксартроза, диабет и други заболявания и с решение на ТЕЛК от 29.10.2021 г. (л. 23 от нохд №297/22 г. РС Разград) е определена 91% неработоспособност без чужда помощ. Темпа на движение на Ц. бил бавен, можела да става и да сяда, да се държи изправена с чужда помощ или помощни средства. Имала запазена мускулна сила и моторна функция на горните крайници. Ц. посещавала „Кауфланд“, за да пазарува заедно със съпруга си. Придвижвала се по време на пазаруването, намирайки опора на количката за пазаруване.

Отношенията между семейството на тъжителката В. Р. и семейството на брат й Т. Ц. били влошени поради имотни спорове.

В имот в *** живеели Т. Ц., съпругата му - М. Ц. и майката на тъжителката. Тъжителката В. Р. често посещавала майка си – носела храна, лекарства, почиствала.

На 08.05.2022 г. В. Р. дошла в имота, на ***, за да посети майка си.

Тъжителката започнала да чисти в двора, заедно с неин познат – св. З. З., когото повикала,за да помогне. Скубали трева и я приготвяли за изхвърляне.

Св. З. започнал да изнася чували, пълни с трева към портата на двора.

6

Тъжителката стояла в двора на пътеката към портата. Към нея се приближила подсъдимата М. Ц. и заявила, че не може да минава оттам, когато си поиска. Тъжителката отговорила, че няма откъде другаде да мине. Двете започнали да спорят, стоейки непосредствено до къщата в двора.

Разпечатката съдържа 55 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/90c10603-89bd-4c85-b863-9bd68466fb6e