Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1077 от 16.08.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 782/2024
Вид
Решение № 1077
Подписан
16.08.2024
В сила
03.07.2025
Състав
Георги Росенов Гетов

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 18а · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1077 гр. Пловдив, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330200782 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. Ж. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Д. Д.-А. срещу Наказателно постановление № 24-3389-000041/30.01.2024 г., издадено от К.В.Р. – ***, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за неправилно приложение на материалния закон при издаване на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди санкционната норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП да съдържа две форми на изпълнително деяние. Взема становище да са допуснати дефицити при описанието на деянието с характер на съществени процесуални нарушения. Твърди още вмененото му във вина деяние да не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна.

Поддържа, че като ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението, не е знаел и не е могъл да знае за факта на прекратената му регистрация. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност претендира да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адв. Д. Д.Асфора, която поддържа жалбата.

1

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо на лист 2 от делото взема становище при издаването на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Г. Ж. А., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 30.01.2024 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез 06 РУ при ОД на МВР – Пловдив на 31.01.2024 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Лек автомобил „Мерцедес Г 63 АМГ“ с рама № *** бил собственост на търговско дружество „***“ ООД с ЕИК: ***. Жалбоподателят Г. Ж. А. бил управител и едноличен собственик на капитала на това дружество.

На 13.12.2023 г. упълномощеното от жалбоподателя лице А.Р. подало в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив Заявление за първоначална регистрация с № *** от 13.12.2023 г. с искане за издаване на транзитни табели с регистрационен номер за процесния лек автомобил „Мерцедес Г 63 АМГ“ с рама № ***. Въз основа на това заявление на същата дата – 13.12.2023 г., било издадено Разрешение за временно движение на МПС с № ***/13.12.2023 г.

Срокът на валидност на това временно разрешение бил до 12.01.2024 г. За процесния лек автомобил „Мерцедес Г 63 АМГ“ били издадени табели с транзитен регистрационен № ***.

Жалбоподателят А. бил наясно с крайната дата на срока на валидност на издаденото Разрешението за временно движение № *** от 13.12.2023 г.

Въпреки това на 14.01.2024 г., когато този срок вече бил изтекъл, жалбоподателят А. привел в движение и управлявал лекия автомобил „Мерцедес Г 63 АМГ“, който бил с поставени табели с регистрационен № ***.

Към този момент жалбоподателят бил забравил, че срокът на разрешението за временно движение бил изтекъл. Така около 15:35 часа на 14.01.2024 г. в гр.

Пловдив жалб. А. управлявал процесния лек автомобил „Мерцедес Г 63 АМГ“ с рег. № ***, като се движил по бул. „Източен“ в посока юг-север и достигайки до № 8, бил спрян за проверка от свид. К. И. Т.. Свидетелят Т. бил *** в *** и по това време изпълнявал служебните си задължения по контрол за спазване 2 на правилата за движение, назначен като *** в състав заедно със свид. М. И.

И., също ***. В хода на проверката и от представените от водача документи двамата свидетели установили, че срокът на валидност на транзитната регистрация на управлявания от жалбоподателя автомобил бил изтекъл на 12.01.2024 г. Пред свид. Т. жалбоподателят А. не оспорил тази констатация на контролните органи, като обяснил, че бил забравил за изтичането на срока на регистрацията.

На място свид. Т. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 1146003 от 14.01.2024 г. срещу жалбоподателя А., в негово присъствие и в присъствието на свид. М. И. И.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите К. И. Т. и М. И. И.. И за двамата свидетели се доказва да имат конкретен спомен от случая.

Показанията на свид. Т. са източник на доказателствена информация за следните обстоятелства: мястото, където автомобилът е спрян за проверка и периода от време, изминал след изтичането на срока на валидност на транзитните номера на автомобила до момента на проверката – 2 дни. В показанията си свид. Т. възпроизвежда и част от съдържанието на разговора си с водача, касаеща обясненията, които последният е дал на място.

Показанията на свид. М. И. кореспондират с тези на актосъставителя и така показанията ан двамата свидетели служат за взаимната си проверка.

Конкретно в показанията на свид. М. И. се съдържа доказателствена информация за първите две обстоятелства, за които се посочи, че се установяват и от показанията на свид. Т.. Показанията на свидетелите изцяло се ползват с доверие от съда, тъй като достоверността им се приема за доказана по делото не само посредством взаимната им съпоставка, но найвече подлагайки ги на проверка със събраните писмени доказателства. И двамата свидетели са очевидци, като при разпитите си възпроизвеждат обстоятелства, които са възприели пряко и непосредствено. Както беше посочено, свидетелските показания са още взаимно кореспондиращи си и вътрешно непротиворечиви.

От справка от сектор „Пътна полиция“ – Пловдив за регистрация на МПС с рег. № *** (лист 15 от делото) се установява, че по подадено заявление за регистрация с № ***/13.12.2023 г. за процесния лек автомобил „Мерцедес Г 63 АМГ“ е издадено Разрешение за временно движение на МПС № ***/13.12.2023 г., което е валидно до 12.01.2024 г., както и за същото МПС са 3 издадени транзитни табели с регистрационен номер ***.

От писмо с вх. № 19320/20.02.2024 г. (лист 10 от делото) и справка за регистрация на МПС с рег. № *** (лист 14 от делото) се изяснява, че след изтичането на срока по Разрешението за временно движение с №*** от 13.12.2023 г. следващото разрешение за движение на същия автомобил е издадено на дата 26.01.2024 г. със срок на валидност до 25.02.2024 г., като тогава в сектор „ПП“ – Пловдив са върнати табелите с рег. № *** и са издадени нови – с № ***.

От Заявление за първоначална регистрация № ***/13.12.2023 г. (лист 37 от делото) се установява, че със същото пред сектор „Пътна полиция“ – Пловдив е заявена услуга транзитна регистрация за процесното МПС „Мерцедес Г 63 АМГ“ с рама № ***, като е издадено разрешително за временно движение с № *** и табели с рег. № ***.

От справка за собственост за МПС с рег. № *** (лист 16 от делото) се изяснява, че негов собственик е „***“ ООД с ЕИК: ***.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А..

По делото не се оспорва приетата за установена от административнонаказващия орган фактическа обстановка.

При самостоятелен прочит на събраните и проверени в хода на процеса доказателства съдът също намира, че фактите са правилно установени в АУАН и в наказателното постановление. От обективна страна се доказва на 14.01.2024 г. около 15:35 часа в гр. Пловдив, на бул. „Източен“ № 8 в посока юг-север жалбоподателят А. да е управлявал лек автомобил „Мерцедес Г 63 АМГ“ с рег. № ***. За това превозно средство от писмените доказателства се изяснява да е имало поставени транзитни табели с регистрационен номер, установено от справката на лист 15 от делото от сектор „Пътна полиция“ – Пловдив като орган по регистрацията. Самият регистрационен номер с оглед 4 това си съдържание като комбинация от цифри и буква отговаря на именно на транзитен номер съгласно чл. 29, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45/24.03.2000 г.).

Правната уредба на дейността по издаване на транзитни табели с регистрационен номер се съдържа в чл. 27 и чл. 29 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Наредбата за всеки комплект транзитни табели с регистрационен номер органът по регистрация издава разрешение за временно движение. Освен това транзитните табели с регистрационен номер имат и срок на валидност – така чл. 27, ал. 4, изр. 2-ро от Наредбата. В настоящия случай от писмените доказателства се установява, че за процесния лек автомобил „Мерцедес Г 63 АМГ“ с рег. № *** има издадено разрешение за временно движение, което е с № *** от дата 13.12.2023 г. От справката в базата данни на сектор „Пътна полиция“ – Пловдив на лист 15 от делото се изяснява и че срокът на валидност на издадените за процесния автомобил транзитни табели с рег. № *** е до 12.01.2024 г. След изтичането на този срок следващото издадено разрешение за временно движение на същия автомобил е от дата 26.01.2024 г., установено от справката на лист 14 от делото, като тогава е издаден нов транзитен регистрационен № ***. От своя страна процесното деяние е от дата 14.01.2024 г., която обективно попада след изтичането на срока на валидност на транзитните табели с рег. № ***, но преди да са били издадени новите транзитни табели с № ***. Следователно към датата на извършване на деянието – 14.01.2024 г., управляваният от жалбоподателя лек автомобил не е бил регистриран и не е имал издадено надлежно административно разрешение да участва в пътното движение.