Решение № 17101 от 02.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17101 гр. София, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20211110127057 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, съответно срещу Р. Ц.

М. чрез своя законен представител, ЕГН **********, да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 406,90 лева главница за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ***, с аб. № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 59,03 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 26.03.2021 г., 17,37 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 3,03 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 26.03.2021 г., срещу В. Ц. М. чрез своя законен представител, ЕГН **********, да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 406,90 лева главница за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ***, с аб. № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 59,03 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 26.03.2021 г., 17,37 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 1

3,03 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 26.03.2021 г., и срещу М. Д. Г., ЕГН **********, да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 813,79 лева главница за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ***, с аб. № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 118,06 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 26.03.2021 г., 34,74 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 6,05 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 26.03.2021 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, защото ответниците имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като са собственици на топлоснабден имот, който придобили по наследство. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като изпада в забава след публикуван на сметките на интернет страницата на продавача и изтичане на срока за плащане. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не постъпил от ответниците М. Д. Г. и В. Ц. М..

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника Р. Ц. М. чрез адв. Б. Х. особен представител, в който оспорва предявените искове като недопустими. Оспорва, че вземанията не са индивидуализирани по пера. Оспорва акцесорните вземания. Възразява за изтекла погасителна давност. Оспорва основанието и размера на задълженията за главница и лихва, както и факта, че са монтирани отоплителни тела. Възразява, че е изпаднал в забава за плащане, тъй като не е поканен. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 130036512, не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с 2 правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже, че наследодателят на ответника по иска е бил потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, където е имотът e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребители на ТЕ на ответника, е да установи, че имотът е бил собственост на наследодателя на ответниците, както и факта на приемане на наследството от ответниците направо или по опис.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга или друго обстоятелство, което изключва неговата отговорност като собственик на имота.

Между страните не са спорни, поради което и отделени като такива по реда на чл.

146, ал. 1, т. 4 от ГПК, са обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, че имотът е топлофициран и за него е извършвана услугата дялово разпределение за процесния период, както и стойността на доставената топлинна енергия и на цената на дяловото разпределение за процесния период.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, 3 произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От приетите по делото писмени доказателства – Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № *** се установява, че Л.Т. М. и Д. Ц. М. са придобили правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в *** От удостоверение за наследници изх. № РНД16-УГ01-2823 от 16.03.2016 г. се установява, че Л.Т. М. починала на 08.03.1977 г. и оставила наследник по закон нейният син Д. Ц. М., починал на 06.09.1983 г., който оставил наследници В.М. М. (съпруга) и две деца - М. Д. М. и Ц. Д.в М., починал на 20.04.2015 г. Същевременно по делото се установява, че на 04.04.2016 г., след смъртта на нейния наследодател Д. Ц. М. на 06.09.1983 г., както и на нейния брат Ц. Д.в М., ответницата М. Д. М. е подала заявление-декларация за откриване на партида за имота с абонатен № ***, на нейно име със съгласието на останалите наследници. Посочила е, че при промяна на собствеността и обстоятелствата е длъжна да декларира новите данни.

П р и постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

От представените по делото доказателства – молба-декларация, с която лицето е направило искане за откриване на партида на негово име, се установява, че качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период по смисъла на ЗЕ за топлоснабдения имот има лицето, подало молбата, а не някой от другите съсобственици - наследници на починалия Ц. Д.в М.. Ето защо единствено ответникът М. Д. М. е била обвързана от договора за покупко-продажба на топлинна енергия, съдържанието на който е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба от 2016 г., които са публикувани, поради което само тази страна отговаря за евентуално възникналите вземания за периода след подаване на молбата-декларация за откриване на партида - 04.06.2016 г., а исковете по отношение на В. Ц. М. и Р. Ц. М. са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.

Между страните не е спорно и от изслушаното и прието по делото заключение на 4 вещото лице по назначената СТЕ, на което съдът дава вяра като обективно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства, се установява, че в топлоснабдения имот за периода има 4 броя отоплителни тела с поставени топлинни разпределители и 2 броя водомери за битова гореща вода. От заключението се установява, че имотът не е отопляван, тъй като липсват отчетени единици. ТЕ отдадена от тях е изчислена при липса на осигурен достъп за целия период, установен от констативните протоколи на дружеството, извършило отчета. БГВ за имота е изчислена на база показанията на узаконените водомери в имота. В имота е начислена и ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Според заключението на вещото лице общият размер на задължението за БГВ и топлинна енергия, отдадена сградна инсталация за целия имот е в размер на 1606,53 лева след изравняването. В СТЕ връзка с годността на измервателните уреди в абонатната станция, е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип от 2016 г., а съгласно заповед А-333/29.05.2014 г. и заповед А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН периодичността на проверките е две години. Уредът е преминал периодична проверка през 2016 г., 2018 г., като е монтиран нов през 2020 г., поради което топломерът е отговарял на изискванията на ДАМНТ и е отчитал вярно през целия процесен период, поради което вземане за заплащане на топлинна енергия е възникнало в претендирания от ищеца размер и за посочения период, поради което предявеният иск за главница в претендирания размер на 813,79 лева срещу М. Д. М. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. следва да се уважи.