Решение № 262203 от 01.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№....... гр. София, 01.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЙНА МАРТИНОВА мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова гр. д. № 5221 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 37632 от 11.02.2020 г. по гр. д. № 19920/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I ГО,

25 състав, е признато за установено по иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Е.Д.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, срещу „Б.Е.“ ООД, ЕИК ******** и седалище и адрес на управление:***1, че Е.Д.П. не дължи на „Б.Е.“ ООД, в качеството му на частен правоприемник на „А1 България“ ЕАД, сумата от 290,38 лв. - главница, произтичаща от неплатени суми по договор за мобилни услуги и лизингови договори, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2010 г. до окончателното плащане и сумата от 65 лв. - съдебни разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.10.2010 г. по ч. гр. д. № 48815/2010 г. по описа на СРС, 48 състав и изпълнителен лист от 13.04.2011 г., и за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20198600400427 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 на КЧСИ. Осъдено е „Б.Е.“ ООД да заплати на Е.Д.П. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лв., както и на адвокат М.Е.Т., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5046483 от 17.03.2020 г. от ответника „Б.Е.“ ООД, ЕИК ********, чрез адвокат В.В., с доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд (ВКС). Твърди се, че съгласно задължителните разяснения на ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Въпреки обявяването за изгубило сила на посоченото постановление с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, новото тълкуване следва да има действие занапред, а не обратно такова, с позоваване на решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о. До момента на постановяване на тълкувателното решение на 26.06.2015 г. давност в изпълнителния процес не е текла, защото до този момент е било приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г. Погасителната давност за вземането в хода на образуваното изпълнително производство е започнала да тече едва от момента на постановяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Поради това се посочва се, че съдът неправилно е приел, че вземането, предмет на изпълнителното дело, е погасено по давност, като не е съобразил цитираната съдебна практика. Излагат се и съображения, че когато се изоставя разбирането, по което до момента е тълкувана дадена материалноправна норма, и се възприема противоположно такова, новото тълкувателното решение не би могло да има обратно действие. В противен случай по тълкувателен път едно напълно действително вземане, което подлежи на принудително изпълнение, може да се окаже погасено по давност, т. е. да се приеме, че ВКС може по тълкувателен път да „амнистира“ граждански правоотношения, което би довело до правна несигурност в търговския оборот. Поради това според жалбоподателя за периода от постановяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд не е изтекла погасителната давност за процесното вземане. Предвид изложеното се моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

Претендират се разноски за въззивното производство в размер на 360 лв. - адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 5066905 от 05.06.2020 г. от ищцата Е.Д.П., ЕГН **********, чрез адвокат М.Т., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се съображения, че от представените по делото доказателства безспорно се установява, че вземането, обективирано в изпълнителния лист от 13.04.2011 г., е погасено по давност. В случая давността за погасяване на вземането е започнала да тече отново след издаването на изпълнителния лист на 13.04.2011 г., приложение следва да намери кратката тригодишна погасителна давност, като до образуването на изпълнителното дело № 20198600400427 по описа на ЧСИ В.М. през месец март 2019 г. кредиторът не е предприел нито едно действие по принудително събиране на сумата по процесния изпълнителен лист, с което да прекъсне погасителната давност.

Следователно правото на принудително изпълнение се е погасило още на 13.04.2014 г. преди образуване на изпълнителното дело. Предвид изложеното се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се и искане за обезсилване на изпълнителния лист от 13.04.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 48815/2010 г. по описа на СРС, 48 състав. Претендират се разноски за оказана безплатна правна помощ пред настоящата инстанция.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2008962 от 05.04.2019 г. на Е.Д.П., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „*******, срещу „Б.Е.“ ООД, ЕИК ********, в качеството му на частен правоприемник на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, с която е поискано от съда на основание чл. 439 ГПК да признае за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество поради погасяване по давност заплащане на следните суми: сумата от 290,38 лв. - главница за неизпълнение на договорно задължение за периодично заплащане на ползвани далекосъобщителни услуги за периода 21.07.2008 г. - 21.09.2008 г., въз основа на договор № Т0104489, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда - 11.10.2010 г. до изплащане на вземането, както и съдебно - деловодни разноски в размер на 65 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист на 13.04.2011 г. по ч. гр. д. № 48815/2010 г. по описа на СРС, 48 състав, както и допълнително начислени в изпълнителното производство № 20198600400427 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, с район на действие - СГС, лихви и разноски. Ищцата твърди, че срещу нея в полза на „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК *******, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 19.10.2010 г. по ч. гр. д. № 48815/2010 г. по описа на СРС, 48 състав, е издаден изпълнителен лист от 13.04.2011 г. за посочените по - горе суми.

Процесното вземане е било прехвърлено от „Мобилтел“ ЕАД, сега „А1 България“, ЕИК *******, с договор за цесия от 21.12.2017 г. на „С. Г. Г.“ ООД, ЕИК*******, което от своя страна с последващ договор за цесия от 13.12.2018 г. е прехвърлило вземането на ответника - „Б.Е.“ ООД, ЕИК ********. Ищцата излага твърдения, че въз основа на посочения изпълнителен лист срещу нея е образувано изпълнителното дело № 20198600400427 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, с район на действие - СГС, като общото задължение към 22.03.2019 г. е в размер на 1 374 лв. (с включени допълнително начислени лихви и разноски по изпълнителното дело). Посочва, че тези суми не се дължат на ответника, тъй като вземането по изпълнителния лист е погасено по давност. В тази връзка ищцата сочи, че в периода от издаването на изпълнителния лист на 13.04.2011 г. до март 2019 г., когато е образувано изпълнителното дело, т. е. за период от близо 8 години, ответникът не е предприел действия по принудително събиране на сумата по процесния изпълнителен лист. Вземането по него е с периодичен характер (такса за мобилни услуги) и се погасява с изтичането на кратката тригодишна давност. Освен това, доколкото вземането не е било установено със съдебно решение, то приложима е тригодишната погасителна давност по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а не разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. С депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение през 2010 г. давността е била прекъсната, като считано от издаването на изпълнителния лист на 13.04.2011 г. отново е започнала да тече и е изтекла на 13.04.2014 г. Ответното дружество или предходните титуляри на вземането не са образували срещу ищцата изпълнително дело преди тази дата, с което да прекъснат давността, съответно правото на принудително изпълнение на вземането се е погасило на 13.04.2014 г., преди образуване на изпълнителното дело. Поради това ищцата моли съда да постанови решение, с което за признае по отношение на ответника, че не му дължи горепосочените суми, които са погасени по давност, за обезсилване на изпълнителния лист от 13.04.2011 г. по ч. гр. д. № 48815/2010 г. по описа на СРС, 48 състав, и за допускане на обезпечение по чл. 389 ГПК чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело и отмяна на наложените обезпечителни мерки до приключване на исковото производство с влязло в сила решение. Претендира разноски.

С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор ответникът - „Б.Е.“ ООД, ЕИК ********, оспорва предявения иск. Навежда твърдения, че до постановяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС давност по време на изпълнителния процес не е текла (съгласно задължителните разяснения на ППВС № 3/18.11.1980 г. и решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о.), поради което неоснователно е твърдението за изтекла погасителна давност за периода от 2010 г. до 2015 г. Погасителната давност за вземането е била прекъсната със сезирането на СРС със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, доколкото това действие според ответника поставяло началото на изпълнителния процес. Едва след приемането на посоченото тълкувателно решение на 26.06.2015 г. погасителната давност е започнала отново да тече, като към момента на подаване на исковата молба петгодишният давностен срок не е изтекъл. След тази дата по изпълнителното дело е поискано извършването на изпълнителни действия, с които давността е била прекъсната. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

По делото е приложено ч. гр. д. №

48815/2010 г. по описа на СРС, 48 състав, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от „Мобилтел“ ЕАД срещу Е.Д. Т. за сумата от 290,38 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 11.10.2010 г. до окончателното плащане, за незаплатени суми по данъчни фактури за ползвани далекосъобщителни услуги за периода 21.07.2008 г. - 21.09.2008 г. по договор № Т0104489/24.01.2003 г., а именно: данъчна фактура № **********/21.08.2008 г., издадена за сумата от 204,66 лв. с ДДС, данъчна фактура № **********/21.09.2008 г., издадена за сумата от 85,72 лв. с ДДС, ведно с разноски в размер на 65 лв. (25 лв. - държавна такса и 40 лв. - юрисконсултско възнаграждение). Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.10.2010 г., с която Е.Д. Т., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 290,38 лв. - главница, ведно със законната лихва от 11.10.2010 г. до окончателното плащане, както и сумата от 65 лв. - разноски по делото. Между страните не е спорно обстоятелството, че срещу заповедта за изпълнение не е подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което същата е влязла в сила, като на 13.04.2011 г. за тези суми е издаден изпълнителен лист.

Разпечатката съдържа 22 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/90bfdc96-9e10-434d-bb21-06098eb72408