Определение № 47996 от 19.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47996 гр. С., 19.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110106864 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Ищците С. И. Х. и А. В. П. са предявили срещу ответниците Р. В. Е. и М. Д. Е. кумулативно съединени искове с правно основА.е чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част с площ от 51,33 кв. м., очертана по точки 1-2-3-4, с геодезически координати: т. 1: Х (м) 4732509.749 и У (м) 306378.881; т. 2: Х(м) 4732509.776 и У (м) 306380.430; т. 3: Х(м) 4732466.069 и У(м) 306355.087; и т. 4: Х(м) 4732466.400 и У(м) 306354.461, обозначена в син цвят на скица – приложение към исковата молба, която реална част представлява част от поземлен имот с идентификатор № *** по одобрените КККР на гр. Б., Столична община, област С., със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 22.02.2019 г., с адрес на поземления имот: гр. Б., район „Б.“, ул. „т.б.“ № 3, целият с площ от 1047 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбА.зирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, с предишни идентификатори: ***, ***, с номер по предходен план: 1230, квартал 104А, парцел III, при съседни поземлени имоти: ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор №

*** и ПИ с идентификатор № ***, който имот е образувал УПИ, находящо се в гр. Б., СО – район „Б.“, съставляващ УПИ III-1230 от кв. 104а по плана на местност гр. Б., одобрен със Заповед № 4200/26.07.1977 г. на председателя на Комитета по архитектура и благоустройство и Заповед № РД-09-50-556/02.12.1993 г., целият с площ от 1061 кв. м., при съседи: от север – ул. „В. Д.С.“ и от юг – улица „т.б.“, от запад – УПИ II1230, от изток – УПИ IV-2306, и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху посочената реална част; за осъждане на ответниците да премахнат изградената от тях масивна ограда с дължина 49,78 м. и височина 2,20 м., разположена в гореописаната реална част от имота, както и да премахнат част от изградената от тях сграда с идентификатор № ***, навлизаща в триметровата зона от регулационната грА.ца, поради разполагането й на отстояние по-малко от 3 м. от регулационната грА.ца с имота на ищците.

Ищците твърдят, че са собственици на УПИ III-1230 в кв. 104а по плана на гр. Б., с идентификатор № ***, находящ се в гр. Б., ул. „т.б.“ № 3, на основА.е договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 140, том II, дело № 298 от 26.04.2021 г. при квоти – по 1/2 идеални части. Ответниците са собственици на съседен имот от изток – 1

УПИ IV-2306, кв. 104а по плана на гр. Б., с идентификатор № *** на основА.е договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 111, том V, дело № 757 от 22.12.2011 г. Твърдят, че ответниците са построили масивна ограда с височина 2,20 м. и дължина 49,78 м., която според ищците и геодезическо заснемане навлиза в имота им с 0,71 м. в края на оградата откъм ул. „т.б.“ и с 1,55 м. от другия край на оградата откъм ул. „В.

Д.С.“, с което ответниците са отнели реална част от имота на ищците с площ от 51,33 кв. м.

Ищците сочат, че ответниците са изградили в своя имот и сграда с идентификатор № ***, която е разположена в намалено отстояние – под 3 м. от регулационната линия между двата имота, в нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Сочат, че това състояние влошава параметрите на застрояване и озеленяване на ищцовия имот, тъй като ги огрА.чава да разположат сградата си, за която има издадена виза № РБН19-ГР64-676/28.03.2019 г. от главния архитект на СО – район „Б.“ с поне 1 м. повече в посока регулационната грА.ца, т. е. отстояние от 6,65 м. между двете сгради, както и разстояние до регулационната грА.ца от 4,37 м. в единия край, както и 3,68 м. в другия край, което огрА.чава правото на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем. На следващо място поддържат, че при намаленото отстояние, изградената сграда в имота на ответниците ще хвърля сянка върху предвидените за посаждане храсти и плодни дръвчета покрай източната регулационна грА.ца между двата имота и по този начин ще направи невъзможно изпълнението на одобрения проект в частта „Паркоустройство“, съответно въвеждането в експлоатация на бъдещата сграда съгласно чл. 178, ал. 3, т. 2, пр. 2 ЗУТ. Ищците считат, че ответниците владеят част от имота им без правно основА.е, а изградената в него ограда е неподходящо разположена и незаконна (изградена без строителни книжа) и подлежи на премахване от ответниците, а разполагането на сградата в намалени отстояния от нормативно изискуемите 3 м. от регулационната грА.ца огрА.чава упражняването на правото на собственост на ищците, което обуславя интереса им да искат частичното й премахване в частта, с която навлиза в триметровата зона от регулационната линия. С оглед изложеното ищците молят за уважаване на предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват предявените искове. Излагат съображения, че спорът е породен от неправилно заснемане на грА.ците на поземлените имоти в целия кадастрален район, както и че кадастралната карта е одобрена през 2012 г. при грешното приемане, че предходният регулационен план е приложен и имотните грА.ци на имотите съвпадат на място с предвиждА.ята на вече приложения регулационен план. При придобиването на имота от страна на ответниците през 2011 г. спорната ограда е била вече изградена в имота, а наличната сграда е била построена в груб строеж, оградата е изградена на имотната грА.ца на двата имота, установена от предходен поземлен план. За терена е имало регулационен план, одобрен със Заповед № 4200/26.07.1976 г. (или 1977 г.) на председателя на Комитета по архитектура и благоустройство, като регулацията не е била приложена. Дори да е имало предвиждА.я по регулационен план за придаваеми части към имота на ищците, то отчуждителното действие на неприложената дворищна регулация е прекратено. Материализираната на място грА.ца между двата имота винаги е била там, където се намира оградата и е действителната грА.ца на собствеността на имотите. Признават, че е налице разлика в отразената по кадастралната карта грА.ца между двата имота и реалната грА.ца на собственост и владение на място, но считат, че е налице грешка в кадастралната карта при отразяване на грА.цата между двата имота. Тази грешка обаче няма за последица промяна на правото на собственост. Евентуално твърдят, че праводателите им са станали собственици на процесната реална част въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, което владение е започнало от 1977 г., както и че от придобиването на имота от 22.12.2011 г. ответниците го владеят, съответно са го придобили по давност. Молят за отхвърляне на исковете. Изразяват готовност за постигане на спогодба.

Правят искане за конституиране на трети лица – помагачи – техните праводатели по договора за покупко-продажба – П. Н. М. и Л. М. М., като обосновават това си искане с твърдения, че ако се установи, че праводателите им не са били собственици на спорната 2 реална част, то ответниците биха имали правото да искат отбив от цената или разваляне на сделката, евентуално заплащане на разходите, които ще направят за премахване на оградата, изградена от продавачите. Претендират разноски.

От ищците е депозирано становище по отговора на исковата молба, с което оспорват твърденията на ответниците. Оспорват да се касае за спор за грА.ци и да е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри. Твърдят, че самите праводатели на ответниците са привели грА.цата си по кадастрална карта съобразно регулационната грА.ца на техния УПИ. Оспорват грА.ците на имотите да са неправилно заснети, както и твърдението, че при изработване на КККР погрешно е прието, че предходният регулационен план е приложен и имотните грА.ци на имотите съвпадат на място с предвиждА.ята на вече приложения регулационен план. Твърдят, че двата имота са формирА. като парцели при действието на ЗТСУ, без сметки за уреждане по регулация за имота на ищците и с уредени сметки за имота на ответниците. Оспорват процесната ограда да е била изградена по имотната грА.ца на двата имота, установена по предходен план, и че сегашната ограда материализира вярно грА.цата на собственост на двата имота. Твърдят, че проект за ограда и разрешение за строеж за ограда не са одобрявА./издавА., а тези за нанасяне на сградата и въвеждането й в експлоатация са неверни относно нужното отстояние от 3 м. до регулационната линия. Оспорват възможността за придобиване по давност на реална част от имота с оглед забраната на чл. 200 ЗУТ.

По разпределението на доказателствената тежест:

По исковете с правно основА.е чл. 108 ЗС в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесната реална част от поземлен имот с идентификатор № *** на заявеното правно основА.е – покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 140, том II, рег. № 4870, дело № 298 от 26.04.2021 г. – при квоти по 1/2 идеална част, както и упражнявана от ответниците фактическа власт върху спорната реална част от имота към настоящия момент, който факт е безспорен между стрА.те и не се нуждае от доказване.

В тежест на ответниците е да опровергаят изложените от ищците твърдения, респ. да установят възраженията си за придобиване на спорната реална част от имота като част от имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Б., Столична община, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, и по силата на давностно владение (съответно чрез присъединяване на владението и на своите праводатели), както и статута на имота си към момента на завършване на фактическия състав на придобивната давност – че се легитимират като собственици на спорната реална част по силата на покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 111, том V, рег. № 10294, дело № 757 от 22.12.2011 г., сключен с П. Н.

М. и Л. М. М., които към датата на сключване на договора са притежавали право на собственост върху прехвърлените на ответниците права (че спорната реална част от 51,33 кв. м. представлява част от (принадлежи към) собствения на ответниците имот, придобит въз основа на нотариалния акт от 22.12.2011 г.); че праводателите на ответниците са владяли спорната реална част с намерение за своенето й спокойно, явно и непрекъснато от 1977 г. до 22.12.2011 г., съответно че ответниците от 22.12.2011 г. до настоящия момент упражняват явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху сочената реална част с намерението да я своят; наличието на грешка в одобрената кадастрална карта (начина на заснемане на имота) - че тази реална част погрешно е отразена в КККР като част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Б., Столична община, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, вместо като част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Б., Столична община, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК.

По исковете с правно основА.е по чл. 109 ЗС ищците следва да докажат по делото пълно и главно наличието на неоснователно въздействие от страна на ответниците над обекта на правото им на собственост, което огрА.чава, смущава или пречи на пълноценното 3 използване на имота според неговото предназначение (поставянето на ограда и изграждането на постройка) - че са придобили процесната реална част от поземлен имот с идентификатор № *** на твърдяното правно основА.е – чрез покупко-продажба и при посочените квоти; че тази реална част е оградена от ответниците на място, като част от техен имот, с масивна ограда с височина 2,20 м. и дължина 49,78 м., както и стойността на разходите, необходими за премахване на тази ограда, за което обстоятелство не сочат доказателства; че ответниците са построили сграда с идентификатор № ***, която е разположена на отстояние по-малко от 3 м. от грА.цата между двата имота, което създава пречки за ищците да реализират правото си на собственост в пълен обем, както и стойността на разходите, необходими за премахване на тази част от сградата, която навлиза в триметровата зона от регулационната грА.ца между двата имота, за което обстоятелство не сочат доказателства.