Решение № 1503 от 20.07.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1572/2022
- Вид
- Решение № 1503
- Подписан
- 20.07.2022
- В сила
- 12.12.2022
- Състав
- Светослав Николаев Узунов
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 150 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал.3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1503 гр. Пловдив, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20225330201572 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на П.Г.В., против Наказателно постановление № 22- 6207-000039/25.02.2022г., издадено от Началник група към ОДМВРПловдив, РУ-Труд, с което на П.Г.В. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3, пр. 1 ЗДвП, както и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди 1 доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
На 27.01.2022 г., в с. Калековец, обл. Пловдив патрулирал автопатрул, в който участвал св. С.М. – *** към РУ-Труд. В 21,50 часа, на ул. Христо Смирненски № 3, патрулът спрял движещ се лек автомобил БМВ с рег.
№ ****, управляван от жалбоподателя В.. Същият лъхал на алкохол, говорът му бил забавен и неясен, поради което св. М. поканил водачът да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ № ARBA-0079. Жалбоподателят В. отказал. Поради това и св. М. издал талон за медицинско изследване № 0066275, в който отразил отказа на водача да се тества. Талонът бил връчен на жалбоподателя в 22,30ч. на 27.01.2022г., като в него било отразено, че се предоставят 60 минути от връчването му за явяване в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД за извършване на медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване. Същевременно водачът не носил и СУМПС за съответната категория и контролен талон.
Жалб. В. позвънил на жената, с която живее във фактическо съжителство – св. Ц., като й казал, че са я спрели полицаи, и я помолил да го закара до Пловдив, за да даде проба за алкохол. Св. Ц. позвънила на родителите му, за да гледат детето им, след което взела жалбоподателя и го закарала до УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД в гр. Пловдив.
Видно от издадения триажен лист (л. 16 от съдебното производство), жалбоподателят пристигнал в лечебното заведение в 23,26ч. Същият бил насочен към Кабинет № СО-Хирургия – кабинет № 9 на Спешно отделение с цветна маркировка – червен. Жалбоподателят се явил в 23,55ч. в кабинета на доктор К., поради което и доколкото часът на явяване бил 25 минути след посочения в талона краен срок, лекарят не взел кръвна проба от пациента.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността, на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното. Съдът констатира и че същият е бил подписан без възражения от жалбоподателя, който впоследствие в 7-дневния срок от връчването му не е подавал възражения.
2
В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства- показания на актосъставителя М. и свидетелката Ц., които дават подробни обяснения за случилото се. Свидетелят М. пространно разяснява за момента на проверката, спирането на водача, който е управлявал автомобила, когато е бил спрян от патрула, отказът на водача да се тества и издаването на талона, както и за липсата на СУМПС и контролен талон у жалбоподателя. Описаните действия на лицата напълно се потвърждават и от приложеният по делото талон за изследване № 0066275 от 27.01.2022г. Св. Ц. дава данни по отношение на завеждането на жалбоподателя до лечебното заведение, като същата сочи и че жалбоподателят и е казал, че не са му взели кръвна проба, което се потвърждава и от представения амбулаторен лист за преглед.
Описаната фактическа обстановка се установява и от приложените писмени документи - писмо от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, изх. № 1567/14.04.2022 г., лист за преглед на пациент, талон за изследване, триажен лист и страници с регистрацията на пациента П.В..
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган се установява от приложените по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. – т.2.1. вр. 1.3.2. (за актосъставителя) и т.3.9. и Заповед № 8121к- 6977/04.06.2021г. (за административнонаказващия орган) При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 27.01.2022г., за нарушение от същата дата, а НП - на 25.02.2022г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от него. Предоставена му е възможност за излагане на възражения, като същият 3 изрично е вписал първоначално в АУАН, че няма възражения, като впоследствие не е подал и писмени възражения в дадения 7-дневен срок, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.
За нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа няколко отделни състава на административни нарушения: отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози. Осъществяването на което и да е от горните нарушения ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя по същата правна норма. Следователно, отказът да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, обективиран в съставения АУАН, е достатъчно основание за санкционирането му по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Така Решение № 1935 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1812 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1870 от 23.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2130 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1705 от 12.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1520 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив и др.
В процесния случай надлежно е повдигнато административно обвинение и е доказано извършването на отказ на лицето да се тества с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества.
На следващо място, от текста на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП е видно, че за да е съставомерен отказът и за да бъде лицето годен субект на нарушението, същото следва да притежава качеството водач на МПС.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в т.25 от параграф 6 на ДР на ЗДвП: "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
В процесния случай приложимата хипотеза е именно управлението на 4
МПС, като същата се явява безспорна с оглед събраните по делото доказателства и най-вече с оглед разпита на св. М., сочещ, че жалбоподателят е управлявал автомобила.
От изложеното е видно, че са били налице условията за издаване на АУАН за извършено нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Спазени са и изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
Отказът на водача да се пробва с техническо средство е удостоверен в издадения талон № 0066275, който е подписан от жалбоподателя. На водача, видно от талона, е било предложено да се тества и с доказателствен анализатор или да се подложи на медицинско и химическо изследване, като впоследствие и двата варианта не са били изпълнени от него. В талона е указано, че следва да водачът да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД до 60 минути от връчването му, в съответствие с чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 2 от Наредбата, което в последствие не е било сторено.
Действително чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 2 от Наредбата предвижда предоставянето на срок до 120 минути, когато нарушението н е е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химикотоксикологично лабораторно изследване. Този срок следва да се определи от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него на основание чл. 6, ал. 7 от Наредбата .
В тази връзка съдът съобрази, че е ноторно известно, че разстоянието от центъра на с. Калековец до УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив е около 20 км., за което дори при средна скорост от около 40 км/ч., биха били необходими около 30 минути за достигането на дестинацията. Контролният орган е съобразил възможността за ползване на друг превоз от страна на жалбоподателя, а именно – същият да бъде закаран от жена си, при избора на време, което да бъде предоставено. В най-голяма степен се установява, че 5 предоставеното време на жалбоподателя е било достатъчно, доколкото същият е пристигнал навреме в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, видно от триажния лист – в същия е отразено, че водачът е бил в лечебното заведение в 23,26ч., т.е. 4 минути преди изтичането на дадения от контролния орган срок за явяване от 60 минути.
На следващо място, от триажния лист се установява не само часът на постъпване на жалбоподателя, но и категорията му на спешност чрез отбелязаната цветна маркировка – червен. Поради тази причина и при непосредственото явяване на жалбоподателя след издаването на триажа при кабинета за преглед от доктор К., същият е щял да бъде прегледан и да му бъде взета кръвна проба с приоритет и незабавно – аргумент от т. 2 на Раздел VII на Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина", съгласно който в ремевата рамка до началото на дейностите по обслужване на спешен пациент в зависимост от определената триажна категория са за код Червено А1 – до 1 минута след асоциирането на триажна категория. В случая жалбоподателят се е явил в кабинета на д-р К. близо половин час по-късно след извършения триаж, който срок не се явява незначителен и сочи на недобросъвестното му поведение и значително забавяне по негова вина, поради което и правилно лекарят е отказал вземането на кръвна проба, позовавайки се на изтеклия в талона срок и неявяването на жалбоподателя в кабинета непосредствено след издаването на триажа.
Поради това и с оглед на гореизложеното, се явява неоснователно възражението на жалбоподателя, че предоставеният му срок за явяване в талона е било недостатъчно.
Наказанието е правилно определено, като същото съгласно чл. 174, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП е в абсолютен размер - наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 24 месеца.