Решение № 425 от 16.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Грозева

Членове:

Даниел Луков

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Ася Петрова като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200525 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на прокурор в АП - София срещу присъда № 23 от 16.10.2024 г. на Апелативен съд – София, постановена по ВНОХД № 729/2023 г. по описа на същия съд.

В протеста и в допълнението към него са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Оплакването, че е нарушен материалният закон е мотивирано с твърдения за неправилна преценка на въззивния съд, че фактите по делото не сочат на извод за извършени престъпления по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 5, пр. 1, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.

2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; както и че в резултат на допуснатите съществени процесуални нарушения при събиране и оценка на доказателствената съвкупност въззивният съдебен състав е направил различна от първия съд оценка на установените факти. В този смисъл е заявено становище, че с оправдаването на подсъдимия се е стигнало до неправилно приложение на материалния закон.

Съществено нарушение на процесуалните правила се претендира да е допуснато от въззивния съд при събирането и оценката на доказателствената съвкупност, като в доказателствената му дейност са съзрени пороци в следните аспекти: - че неправилно се е доверил на показанията на свидетелите Д., В., М. и М., в които същите отричат присъствието на подсъдимия К. на инкриминираните дата и място и чиито показания първоинстанционният съд е отхвърлил; - че е ограничил преценката на доказателствената съвкупност само до протокол за оглед на местопроизшествие от 04.01.2013 г. (л. 20-21, том 11 от ДП); - че неправилно е игнорирал съществуващите и изследвани по делото веществени доказателства (черна маска, пластмасов чип, гилза и 1 отвертка), които са иззети при извършване на процесуалното действие оглед на местопроизшествие, протоколът от което е явно подменен; - че необосновано е изключил от доказателствената съвкупност вещественото доказателство черна маска, за което експертизата е посочила, че напълно съвпада с ДНК профила на подс. К.; - че не е анализирал показанията на св. И., дадени на досъдебното производство и приобщени от първата инстанция по реда на чл. 281 от НПК, който е категоричен, че е присъствал на мястото на огледа, наблюдавал е действията на присъстващите лица и е възприел наличието на маската за лице; - че не са анализирани резултатите от проведения следствен експеримент на 29.01.2013 г., при който другото поемно лицесв. Р. Х. е посочил точното място, на което са намерени коментираните предмети, приобщени като веществени доказателства по делото; - че е неправилен изводът му относно доказателствената годност на изготвения при огледа на местопроизшествие фотоалбум, а именно - че доколкото протоколът е опорочен, то и снимковият материал към него не се явява годно доказателствено средство, поради което неправилно е ползван при формирането на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд. Във връзка с тези оплаквания са изложени и доводи, че въззивният съд формално е изпълнил указанията на ВКС, доколкото е провел въззивно съдебно следствие, резултатите от което обаче са останали извън вниманието му при постановяване на мотивите; че съществуващата по делото доказателствена верига (очевидно се визира посочената в отменителното решение на ВКС „непрекъсваема доказателствена верига, установяваща мястото, на което те (веществените доказателства) са се намирали и идентичността им с тези, които са били обект на изследване чрез експертиза“) е надградена с показанията на свидетелите Б. Б. и Д. С., както и с приобщения по делото заверен препис от протокол за оглед на местопроизшествие от 04.01.2013 г., в който коректно са описани иззетите веществени доказателства - черна маска с прорез за очи, която по идентичен начин е описана в представените за изследване веществени доказателства под обект № 7, за което е съставен протокол № 2013/ДНК-3 от 22.01.2013 г.; че приложеният към делото фотоалбум не е изготвен по повод извършени действия, обективирани в неистинския протокол, а отразява извършените в друг такъв, заверен препис от който е представен от ОД МВР- Кърджали и приложен към делото и оригиналът на който всъщност е подменен; че дори и при наличието на противоречива съдебна практика относно самостоятелното доказателствено значение на фотоалбума снимките в него следва да бъдат ценени като годно доказателствено средство. Отправена е молба на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3, вр. чл. 354, ал. 1, т.

5 от НПК ВКС да отмени изцяло атакуваната присъда на Апелативен съд-София по ВНОХД № 729/2023 г., с която подс. В. Р. К. е признат за невиновен в извършване на престъпленията по чл. 216, ал. 5, пр. 1, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с оглед отстраняване на нарушенията на материалния закон и на допуснатите съществени процесуални нарушения при постановяване на оправдателната присъда.

В съдебното заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа касационния протест на прокурора от АП–София срещу оправдателната присъда на АС – София. Основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се защитава с доводи, че не са изпълнени в цялост задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното решение при предходно разглеждане на делото, както и с допуснати нови нарушения при оценката на доказателствения материал, изразяващи се в игнориране и превратно тълкуване на редица доказателствени източници по делото. Моли протестът да бъде уважен по изложените в него съображения, както и с оглед заявените в съдебно 2 заседание аргументи и делото да се върне за ново разглеждане.

В заседанието пред ВКС защитникът на подсъдимия В. Р. К. адв. Н. моли да не бъде уважаван протеста на АП – София, с който се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Подсъдимият В. Р. К. не се явява в заседанието пред касационната инстанция и не взема становище.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в протеста доводи и заявените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 4 от 25.01.2019 г., постановена по нохд № 1390/2016 г. по описа на СпНС (закрит) подсъдимият В. Р. К. е признат за невиновен в това, че от началото на 2007 г. до 20.02.2014 г. в /населено място/ и на територията на РБ да е ръководил организирана престъпна група, структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.198 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници С. Б. м., Р. А. Д., К. И. Й., Х. А. М. и Я. С. В., поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.1, пр. 2, т.1, вр. ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият В. К. е признат за виновен:

І.В това, че 04.01.2013 г. в периода 00,05-01,30 часа в /населено място/, ул.

/улица, номер/ от „Обществен трезор“ в съучастие като съизвършител с Х. А. М., С. Б.

М., Р. А. Д. и Я. С. В. - съизвършители, е отнел чужда движима вещ - парична сума в размер на 4 000 евро с левова равностойност 7 823.32 лева от владението на В. Й. Х., оставени на съхранение в „Обществен трезор“ на фирма /фирма/ /населено място/ с управител П. Г. Н., с намерение противозаконно да ги присвои, като за отнемането на паричната сума е упражнил сила върху лицата М. Н. К. и С. Г. М., служители във фирма /фирма/ /населено място/, чрез нанасяне на побой, слагане на белезници на ръцете им и завързването им с тези белезници към водопроводна тръба, както и със залепване на тиксо на очите и устата им, като на основание 198, ал.1 и чл.54 НК, чл.37, ал.1, т.1а от НК, е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 8 години, като е признат за невинен по обвинението, че грабежът е извършен по поръчение на организирана престъпна група и е оправдан по обвинението за квалифициращото обстоятелство по чл.199, ал.1, т.5 от НК, както и че деянието му следва да се квалифицира по чл.198, ал. 4 от НК.

ІІ.В това, че на 04.01.2013 г. на различни адреси в /населено място/ за времето от 00.05 часа до 01.30 часа, в съучастие като съизвършител с Х. А. М., Я. С. В., Р. А.

Д., С. Б. М. - съизвършители, в условията на продължавано престъпление с две деяния е унищожил противозаконно чужди движими вещи, собственост на фирма /фирма/ /населено място/ с управител П. Г. Н., като с това му е причинил значителни вреди на обща стойност 18 394. 90 лева, както следва:

1. на 04.01.2013 г. в /населено място/, /улица, номер/, за времето от 00.05 часа до 00.30 часа в операторна стая в съучастие като съизвършител с Х. А. М., Я. С. В., Р.

А. Д., С. Б. М. - съизвършители, противозаконно е унищожил чрез механично въздействие - удряне - чужди движими вещи на обща стойност 13 615.98 лева, собственост на фирма /фирма/ - /населено място/, с управител П. Г. Н..

2. На 04.01.2013 г. в /населено място/, /улица, номер/ за времето от 01.00 часа до 01.30 часа в „Обществен трезор“ в съучастие като съизвършител с Х. А. М., Я. С.

3

В., Р. А. Д., С. Б. М., съизвършители, противозаконно е унищожил чрез механично въздействие - удряне - чужди движими вещи на обща стойност 4 778,92 лева, собственост на фирма /фирма/ - /населено място/ с управител П. Г. Н., поради което на основание чл.216, ал. 5 във вр с ал.1, чл. 54 НК, чл. 37, ал.1, т.1а от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, като е признат за невинен, че деянието е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.8 от НК, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група, и е оправдан по обвинението по квалифициращото обстоятелство по чл.216, ал.5, пр.2 от НК.

ІІІ. В това, че на 14.05.2006 г. в гр. Перник е извършил престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т. 3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, за което му е наложено наказание 3 години лишаване от свобода, като е признат за невиновен в това, че е отнел и парична сума в размер на 1074 лева и парична сума в размер на 25 евро с левова равностойност 48,89 лева, респ. че е отнел сумата над 1 634,60 лв. до пълния посочен размер от 2 757,49 лв.

Със същата присъда на основание чл.23, ал.1 от НК са групирани така определените на подсъдимия В. К. наказания, като му е наложено най-тежкото от тях, а именно наказанието 8 години „лишаване от свобода“, по отношение на което на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване.

Със същата присъда на основание чл.59 от НК от така определеното общо наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият К. е бил задържан под стража и под домашен арест.

Със същата присъда подсъдимият К. И. Й. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.1, пр.2, т.2, във вр. с ал.2 от НК.

По въззивна жалба на защитника на подс. В. Р. К. адв. Н. пред АСпНС (закрит) е образувано внохд № 169/2019 г., приключило с нова въззивна присъда № 260007 от 26.03.2021 г. С нея първоинстанционната присъда е отменена в частта, в която подсъдимият В. Р. К. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.216, ал.5, вр. ал.1 от НК, и вместо това:

- е признат за невиновен в това на 04.01.2013 г. в периода 00.05-01.30 часа в /населено място/, на /улица, номер/, от „Обществен трезор“ в съучастие като съизвършител с Х. А. М., С. Б. М., Р. А. Д. и Я. С. В. – съизвършители, да е отнел чужда движима вещ - парична сума 4 000 евро с левова равностойност 7 823.32 лв. от владението на В. Й. Х., оставени на съхранение в „Обществен трезор“ на фирма /фирма/ /населено място/, с управител П. Г. Н., с намерение противозаконно да ги присвои, като за отнемането на паричната сума е упражнил сила върху лицата М. Н. К. и С. Г. М., служители на фирма /фирма/, чрез нанасяне на побой, слагане на белезници на ръцете им и завързването им с тези белезници към водопроводна тръба, както и със залепване на тиксо на очите и устата им, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК.