Решение № 1351 от 21.10.2024, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1351 гр. Велико Търново, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20244110100328 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Н. А. И. срещу И. М. М., с която са предявени искове за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 11.4.2022 г., а в условията на евентуалност - за унищожаването на същото; евентуален иск за намаляване на завещателно разпореждане и за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на А. С. И.; както и обусловен иск за допускане до делба на недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***“ № 6, бл. 32, Вх. А, ет. 2, ап. 6.

Ищцата твърди, че е наследник по закон на А. С. И., б.ж. на гр. Велико Търново, починал на 19.1.2024 г., който приживе е притежавал самостоятелен обект в сграда /апартамент/ с идентификатор ***, находящ се в гр.

Велико Търново, ул. „***“ № 6, бл. 32, Вх. А, ет. 2, ап. 6, ведно с мазе от 3.30 кв.м.

Заявява, че след смъртта на наследодателя й ответницата е представила пред нотариус Д. Т. саморъчно завещание, което завещание е обявено и съгласно което собственик на имота е И. М. М.. Счита, че завещанието не е писано ръкописно от А. С. И. и че същото не отразява действителната воля на наследодателя, тъй като последният не е имал воля да завещава, а да прехвърли имота срещу грижи.

Доколкото обаче договорът за издръжка и гледане е следвало да се сключи в нотариална форма, която в случая не е спазена, счита, че завещанието е нищожно, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Сочи, че през последните дни от живота му 1 състоянието на наследодателя й е било лошо, тъй като същият е злоупотребявал с алкохол и не е имал способност да завещава, поради което дори да е автор на завещанието, то последното е направено поради грешка, насилие или измама.

Счита, че дори завещанието е действително, то със същото наследодателят е накърнил запазената й част от наследството, което се равнява на по ½ ид. ч. от имота.

Ответницата оспорва исковете. Оспорва твърдението, че завещанието не е написано от А. С. И. и че не отразява последната му воля, като заявява, че последният е бил нейн семеен партньор в периода 2014 – 2024 г., през което време се е грижила за него. Оспорва и твърдението, че завещателят е злоупотребявал с алкохол.

В допълнителен отговор, подаден от назначения й процесуален представител, ответницата заявява, че завещателят е страдал от заболяване паркинсон, треморноригидна форма, което обаче е засягало единствено неговия долен десен крайник.

Сочи, че не са били налице дегенеративни проблеми, свързани с горните крайници, които да не са позволявали на завещателя да изписва ръкописен текст, нито че са били налице невро-психически отклонения, свързани със заболяването. Твърди, че до смъртта си завещателят е бил страна по трудово правоотношение и е изпълнявал трудовите си задължения без затруднение, независимо от заболяването си. Счита, че при тълкуване волята на завещателя се установява, че същият е имал ясно и категорично намерение да извърши завещателно разпореждане, в резултат на което да прехвърли на ответница след неговата смърт права върху процесния недвижим имот. Сочи, че липсват каквито и да било доказателства, че към датата на изготвяне на завещанието завещателят не е могъл да действа разумно и да ръководи постъпките си, като в тази връзка заявява, че по отношение на същия не са установени количествени и качествени разстройства на съзнанието, както и мисловни нарушения, независимо от здравословното му състояние. В тази връзка оспорва и твърденията, че завещателят е употребявал големи количества алкохол, тъй като такава употреба е била изцяло несъвместима с приеманите от него медикаменти, както и с изпълнението на трудовите му задължения. Счита, че липсват доказателства, които да установяват, че е налице съществуване на неверни представи у завещателя или незнание на обстоятелства, имащи значение при формиране на волята за извършване на завещателния акт. Твърди, че от страна на ищцата не се излагат конкретни твърдения, а и не се и установява, че за извършването на завещателното разпореждане завещателят е бил умишлено въведен в заблуждение или че е поддържано вече формирано в него такова, както и 2 че по отношение на него е упражнено насилие, което да е възбудило основателен страх за настъпване на значителни вредни последици за него и за близките му.

Заявява, че доколкото ищцата иска намаляване на завещателно разпореждане спрямо лице, което не е от кръга на наследниците по закон, то успешното упражняване на правото по чл. 30, ал. 1 от ЗН е обусловено от наличието на приемане на наследството от наследника със право на запазена част по опис, а доказателства за това не са ангажирани по делото. Сочи, че към момента на смъртта на А. С. И. в наследствената маса са е включвало и друго имущество – недвижими имоти, моторни превозни средства и парични вземания.

В проведените открити заседания пълномощникът на ищцата поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове.

Процесуалният представител на ответницата поддържа заявяването оспорване и моли за отхвърляне на исковете.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С исковата молба са предявени установителни искове с правно основание по 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН и по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД – по отношение на исковете за прогласяване нищожността на завещанието, при условията на евентуалност – конститутивни искове с правно основание чл. 44, ал. 1, вр. чл. 43, ал. 1, б. „а“ и „б“ от ЗН – по отношение на исковете за унищожаване на завещанието, при условията на евентуалност – конститутивен иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН – отношение на иска за възстановяване на запазената част от наследството, както и обусловен иск за делба с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК, вр. чл. 34 от ЗС и чл. 69 от ЗН.

В случая от представените писмени доказателства се установява и не е спорно между страните, че ищцата Н. А. И. е единствен законен наследник на А. С. И., б.ж. на гр. Велико Търново, починал на 19.1.2024 г.

Установява се също, че приживе А. С. И. е притежавал недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***“ № 6, Вх. А, ет. 2, със застроена площ от 49.33 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 6А с полезна площ 3.30 кв.м., заедно с 1.149 % ид.ч. от общите части на сградата, който понастоящем представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***“ № 6, бл. 32, Вх. А, ет. 2, ап. 6. Въпросният недвижим имот е придобит от А. С. И. по 3 време на брака му с М. Г. И., който брак е прекратен с решение по гр.д. № 849/1996 г. на ВТРС, а по силата на бракоразводното решение наследодателят на ищцата е станал изключителен собственик на имота.

Става ясно също, че със заморъчно завещание от 11.4.2022 г. А. С. И. е завещал на ответницата И. М. М. имотът , подробно описан в предходния абзац.

По делото е допуснато изготвянето на графическа експертиза, според чието заключение ръкописният текст на завещанието е изпълнен от А. С. И., който е положил и подписа си под завещателното разпореждане.

Установява се още, че приживе А. С. И. е бил собственик по наследство и на ½ ид.ч. от имоти в с. ***, Община Стражица, а именно: на УПИ I-101 в кв. 55 по ПУП на с. ***, ведно с построената в имота жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопанска постройка; на УПИ III-93 в кв. 52 по ПУП на с. ***, ведно с построената в имота жилищна сграда и стопанска постройка; на УПИ II-94 в кв. 52 по ПУП на с. ***, ведно с построената в имота жилищна сграда; и на УПИ X-82 в кв. 53 по ПУП на с. ***, ведно с построената в имота жилищна сграда.

Приживе А. С. И. е бил собственик и на три броя леки автомобили – всички със служебно прекратени регистрации.

След смъртта по банковата сметка на А. С. И. в „Уникредит Булбанк“ АД е била налична сумата от 1 205.56 лева, която сума в изтеглена от ищцата на 8.3.2024 г.

По делото е налично и писмо от ПОД „Алианц България“, с пред което след смъртта на А. С. И. на неговия наследник Н. А. И. е изплатена сума в размер на 6 298.79 лева.

Към момента на смъртта си А. С. И. е имал задължения по изп. д. № 703/2023 г. и по изп. д. №1727/2021 г. – и двете по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, както и задължение по договор за потребителски кредит, сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.

Според заключението по изготвената оценъчна експертиза, пазарната стойност на апартамента, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***“ № 6, към датата на откриване на наследството възлиза на 76 890.00 лева, пазарната стойност на УПИ I-101 в кв. 55 по ПУП на с. ***, ведно с построената в имота жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопанска постройка, възлиза на 18 950.00 лева; пазарната стойност на УПИ III-93 в кв. 52 по ПУП на с. ***, ведно с построената в имота жилищна сграда и стопанска постройка, възлиза на 2 240.00 лева; пазарната стойност на УПИ II-94 в кв. 52 по ПУП на с. ***, ведно с построената в имота 4 жилищна сграда, възлиза на 13 810.00 лева; а пазарната стойност на УПИ X-82 в кв. 53 по ПУП на с. ***, ведно с построената в имота жилищна сграда, възлиза на 4 080.00 лева.

По исковете с правно основание по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН и по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД:

За основателността на иска по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН в тежест на ответницата, като ползващо се от оспореното завещание лице, беше да установи истинността /автентичността/ на оспореното завещание.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

В случая съдът намира, че всички изискуеми действителността завещанието на А. С. И. са налице. предпоставки за

На първо място, по делото е прието заключение на допуснатата графическа експертиза, според което ръкописният текст на завещанието е изпълнен от наследодателя А. С. И., именно който е положил подписа си под завещателното разпореждане. Както вече беше отбелязано в проведеното открито заседание, настоящият съдебен състав приема, че заключението е компетентно изготвено от лице с необходимите познания, като същото е обосновано и за съда не възниква съмнение за неговата правилност.

На второ място, завещанието съдържа ясно означение на датата, на която е съставено.

На последно място, подписът по процесното завещание е поставен след завещателните разпореждания, с което е изпълнено и последното изискване на 25, ал. 1 от ЗН.

Горното прави неоснователен иска по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН.

Аргументът, че завещателят не е имал воля да завещава, а да прехвърли имота срещу грижи, т.е. че е искал да сключи договор за гледане и издръжка, за който не е спазена нужната нотариална форма, е неоснователен, доколкото волята за завещаване е достатъчно ясно, а наличието на тежест в завещателния акт не променя този извод, още повече, че в случая е употребена единствено думата „грижи“, а не е вменено задължение за осигуряване на издръжка и гледане за в бъдеще. Сочената от ищцата в писмената й защита съдебна практика касае 5 различни фактически хипотези. В случая при тълкуване волята на наследодателя е видно, че същият действително е очаквал грижи от страна на заветника, но това съвсем не означава, че същият е искал да прехвърли имота срещу договор за гледане и издръжка.

Горното прави неоснователен предявеният иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД и води до сбъдване на вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на евентуално съединените искове по чл. 44, ал. 1, вр. чл. 43, ал. 1, б. „а“ и „б“ от ЗН.

По исковете с правно основание по чл. 44, ал. 1, вр. чл. 43, ал. 1, б. „а“ и „б“ от ЗН: