Решение № 1407 от 02.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1407 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000501935 по описа за 2025 година

, взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по две въззивни жалби, и двете насочени против Решение № 990/19.02.2025 г., постановено по гр.д. № 8139/2024 г. по описа на СГС, ГО, с което Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на С. Е. П. сумата в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 354а, ал.3, т.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 258/2018 г. на СРС, 109 състав, ведно със законната лихва върху сумата считано от 15.07.2021 г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск е бил отхвърлен над уважения размер до претендирания такъв от 80 000 лв.

Срещу решението е отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от С. Е. П., чрез адв.С. Н. от САК, а в уважителната му част – от Прокуратурата на РБългария, чрез Прокурор при СГС К..

В първата от въззивните жалби се поддържа неправилност на обжалваното решение в отхвърлителната му част отнасяща се до иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства касателно релевантния въпрос относно дължимото се на въззивника П. от повдигнато и поддържано обвинени, с което бил незаконно обвинен в извършване на престъпление от общ характер; в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД, както и поради необоснованост.

Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт в обжалваната му отхвърлителна част и по съществото на спора се постанови уважаване на предявения осъдителен иск в пълния им заявен размер.

1

Насрещната страна не е взела становище по тази въззивна жалба.

Във въззивната жалба на Прокуратурата на РБългария, чрез прокурор А. К. от СГС, се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение в уважителната му част, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в превратна преценка на приобщените доказателства касателно релевантните за предмета на производството факти, респ. – за неправилно приложение на материалния закон в нормите му на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД, както и за необоснованост.

В отговора по тази въззивна жалба насрещната страна оспорва доводите, развити в нея и поддържа правилност на първоинстанционното решение в уважителната му част.

Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ от С.

Е. П. от гр.София против Прокуратурата на РБългария.

Твърдяло се е в исковата молба, на 04.06.2017 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 345а, ал. 3 НК, и му била определена мярка „задържане под стража“. Обвинителният акт за същото престъпление срещу него бил внесен в съда през 2018 г., по който било образувано НОХД № 258/2018 г. на СРС, 109 състав. В рамките на последното с определение на съда от 25.01.2018 г. мярката за неотклонение на ищеца била изменена в „подписка“.

С присъда от 26.11.2018 г., постановена по посоченото НОХД ищецът бил признат за невиновен и оправдан за повдигнатото обвинение.

Твърдяло се е от воденото срещу него наказателно производство ищецът да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, накърняване на достойнството, доброто му име в обществото, срам, ограничаване на социалните и професионалните контакти, изпадане в депресия.

Поискал е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за тези вреди в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.07.2019 г. - датата на влизане на оправдателната присъда в сила, до окончателното й заплащане.

В отговора по исковата молба Прокуратурата на РБългария е оспорила предявения иск по основание и размер.

Не е оспорила фактическите твърдения на ищеца относно повдигане на обвинение за извършено умишлено престъпление срещу него, вкл. - за образуване на НОХД по това обвинение и постановяване на оправдателна присъда, влязла в сила на 17.07.2019 г.

Оспорва обаче твърдения ищецът да е търпял неимуществените вреди от воденото срещу него наказателно производство и сочи от своя страна, че вредите, за които се претендира обезщетение, не са пряка и непосредствена последица от конкретното незаконното обвинение.

Поддържа ищецът да е осъждан с влезли в сила присъди за извършени от него престъпления от общ характер преди и след постановяване на конкретната оправдателна присъда, поради което и е лице с трайни престъпни навици, дискредитиран в обществото, при който нивото на душевни притеснения и негативни изживявания е занижено.

В този смисъл и оспорва предявения иск по размер с възражение за прекомерността му.

Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение в неговата цялост така, както се атакува от страните в производството, прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно 2 процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от това – и двамата въззивници са страни - съответно - ищец и ответник в първоинстанционното производство, като всеки е останал недоволен от частта от атакуваното решение, срещу която е насочена неговата въззивна жалба.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявен иск, в съответната писмена форма и е подписано.

След самостоятелен анализ на приобщените по първоинстанционното дело доказателства въззивната инстанция приема, че същото е и правилно, по следните съображения:

Страните не спорят по установимите и от анализа на приобщените писмени доказателства релевантни за предмета на спора факти, че : 1/ с постановление за привличане на обвиняем и постановление за вземане на мярка за неотклонение от 04.06.2017 г. ищецътвъззивник е бил привлечен в качеството си на обвиняем по ДП № 1047/2017 г. по описа на 09 РУ-СДВР – град София, за престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. второ, т.1, предл. първо от НК и със същото постановление спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок до 72 часа; 2/След изтичане на този срок с влязло в сила протоколно определение от 13.06.2017 г. на СРС, НО, 112-ти състав му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ на основание чл. 64, ал. 1 от НПК; 3/ С последващо постановление от 04.07.2017 г. въззивникът-ищец е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.

354а, ал. 3, т. 1 НК; 4/ На 05.01.2018 г. е бил внесен обвинителен акт в Софийски районен съд срещу П., с обвинение в извършването на посоченото престъпление, по който е било образувано НОХД № 258/2018 г.; 5/ По същото с протоколно определение от 25.01.2018 г. е била изменена мярката за отклонение на обвиняемия от „задържане под стража“ в по-лека „подписка“; 6/ С влязла в сила на 17.07.2019 г. присъда, постановена по посоченото дело С.

П. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатите обвинения за престъпление по чл.

345а, ал. 3, т. 1 от НК; 7/ Тази присъда е била потвърдена с Решение № 649 от 17.07.2019 г., постановено по ВНОХД № 1519/2019 г. по описа на СГС, НО, III въззивен състав.

Установява се от ангажираната от страна на въззивника-ответник като доказателство електронна справка за съдимост на П., че същият е осъждан няколко пъти - вкл. преди постановяване на процесната оправдателна присъда, както и след това.

Така с протоколно определение от 01.07.2016 г. по НОХД № 11679/2016 г. по описа на СРС, влязло в сила на същата дата, е било одобрено споразумение, постигнато между Прокуратурата на РБългария и защитника на С. П., с което последният се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, т. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за шест месеца, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.

Отделно с влязла в сила присъда от 30.11.2016 г. по НОХД № 890/2016 г. на СГС същият е признат за виновен в престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и пр. 5, като отново е отложено наложеното наказание лишаване от свобода за една година по реда на чл.

66 от НК.

С влязло в сила споразумение № 901/20.07.2023 г. но НОХД № 9941/2023 г. по описа на СРС, С. П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.3, във вр. с чл.343 г НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, което е изтърпял ефективно.

За такова деяние същият е осъден и с влязла в сила Присъда № 3/16.02.2022 г. по НОХД № 168/2021 г. на РС Сливница, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца и глоба.

С горепосочените актове същият е бил и лишаван от право да управлява МПС за определен срок.

С одобрено от съда споразумение № 183/28.09.2023 г. по НОХД № 5228/2023 г. по описа на СГС въззивникът-ищец се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.321, ал.3, пр.1, във вр. с ал.1, предл.2 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година.

3

Установява се още от удостоверение от 16.01.2025 г. на ГД „Изпълнение на наказанията“ към МП, че С. Е. П. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № 1047/2017 г. по описа на 09 РУ СДВР (пр. пр. № 21680/2017 г. по описа на СРП), преобразувано в НОХД № 258/2017 г. по описа на СРС, за периода от 04.06.2017 г. до 25.01.2018 г. През този период е пребивавал в ареста от 04.06.2017 г. до 09.01.2018 г. и в затвора от 09.01.2018 г. до 25.01.2018 г., когато е освободен, поради изменение на мярката му.

Пред първоинстанционния съд са били събрани гласни доказателства за установяване на емоционалното и психическо състояние на въззивника-ищец по време на провежданото срещу него наказателно производство, за престъплението за което е оправдан.

В показанията си свидетеля Н. К. - приятел на Е. П. от осми клас сочи, че имал уговорка да излязат заедно една вечер през 2017 г., но П. изчезнал и след това свидетелят разбрал от приятели, че е задържан за около 8 - 9 месеца. По време на задържането му нямали контакти, но го видял първият ден след като излязъл от ареста - бил много напълнял, станал огромен. Това му направило впечатление, защото преди това П. тренирал постоянно.

Сочи и че след излизането си от ареста ищецът-въззивник се отдръпнал от приятелите си, както и те от него, мотивацията му намаляла, изпитвал страх да не бъде осъден, не искал да излиза от дома си. Родителите му били ядосани след случилото се, като това влошило отношенията с баща му.

Решаващият състав приема, че липсват основания показанията на свидетеля К. да не бъдат кредитирани.

При така изложеното предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинените на въззивника-ищец неимуществени вреди се явява доказан по основание, предвид че същият е бил признат за невиновен с влязла в сила присъда в извършване на тежко умишлено престъпление /предвижда се наказание лишаване от свобода от една до шест години/, за което му е било повдигнато обвинение и е воденото наказателно производство /досъдебно и съдебно/ в рамките на близо две години.

По отношение размера на този иск.