Решение № 1458 от 13.03.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 4422/2024
- Вид
- Решение № 1458
- Подписан
- 13.03.2025
- В сила
- 24.06.2026
- Състав
- Валерия Банкова
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 428, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 486, ал. 1, т. 4 · Търговски закон
- чл. 535 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1458 гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20241100104422 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от Н. Х. А., ЕГН **********, против Г. Л. П., ЕГН **********. В същата се твърди, че със запис на заповед от 18.05.2020 г. ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата от 160 000 евро на падеж на 23.05.2020 г. За събиране на сумата, дължима му по записа на заповед, Н. А. е предявил заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 12888 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 9524 от 30.03.2023 г. Длъжникът (ответник в настоящето производство) Г.
П. е възразил по реда на чл. 414 от ГПК срещу дължимостта на задължението по заповедта за незабавно изпълнение, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си.
С оглед горното, ищецът обуславя правния си интерес от предявяването на иск за установяване на вземането му спрямо ответника в размер на 160 000 евро, дължимо по запис на заповед с падеж на 23.05.2020 г. и за осъждане на ответника да заплати обезщетение за забавено изпълнение, равняващо се на 1 законната лихва от датата на падежа на ценната книга до датата на подаване на заявлението. Претендира сторените от него разноски в заповедното и в настоящото исково производство.
В законоустановения срок ответникът Г. П., чрез процесуалния си представител адв. И. П., е подал отговор, с който оспорва изцяло иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Ответникът оспорва да е издавал и подписвал процесния запис на заповед като излага подробни аргументи в тази насока.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК , да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 160 000 евро, за която от ответника е издаден запис на заповед от 18.05.2020 г. и иск по чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за периода 24.05.2020 г. – 10.03.2023 г.
Исковете са процесуално допустими. Налице са специалните предпоставки, обуславящи наличието на правен интерес у кредитора от предявяването на установителен иск, което се установява от приложеното частно гр. д. № 12888 по описа за 2023 г. на СРС, 162 състав. Производството по същото е образувано по заявление на Н. Х. А. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 66957/10.03.2023 г. против Г. Л. П., за вземане, произтичащо от запис на заповед, издаден на 18.05.2020 г. от Г. Л. П., с падеж на 23.05.2020 г. С разпореждане № 41047 от 30.03.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 12888/2023 г. по описа на СРС, 162 състав, заявлението е уважено и е издадена заповед № 9524 от 30.03.2023 г. и изпълнителен лист № 7750/30.03.2023 г., с който Г. Л. П. е осъден да заплати на заявителя Н. Х. А. сумата от 160 000 евро, дължима по записа на заповед, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.03.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 6 258,66 лв., представляваща направени от заявителя разноски по делото за заплащане на държавна такса. Допуснато е незабавно изпълнение на издадената заповед.
2
Процесната заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ е връчена на 12.07.2023 г. на длъжника П. от ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд, по реда на чл. 428, ал.
1 от ГПК.
На 06.06.2023 г., Г. П. е депозирал в Софийски районен съд възражение против заповедта по чл. 414 от ГПК.
С определение № 25384 от 19.07.2023 г. по ч.гр.д. № 12888/2023 г. по описа на СГС, заповедният съд е постановил спиране на незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение, както и производствата по изп. дело № 413/2023 г. по описа на ЧСИ М.К., рег № 788 и по изп. дело № 479/2023 г. по описа на ЧСИ А.Б., peг. № 850, образувани по изпълнителния лист, издаден въз основа на процесната заповед.
В изпълнение на указанията на заповедния съд, в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, заявителят е депозирал искова молба вх. № 307553/31.10.2023 г. за установяване на вземането му спрямо ответника в размер на 160 000 евро, дължимо по запис на заповед с падеж на 23.05.2020 г. и за осъждане на ответника да заплати обезщетение за забавено изпълнение, равняващо се на законната лихва от датата на падежа на ценната книга до датата на подаване на заявлението. Образувано е гр. д. № 20231110159531 по описа за 2023 г. на СРС, 162 състав, което съдът е прекратил, предвид разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК и на основание чл.
118, ал. 2 от ГПК е изпратил делото на родово компетентния Софийски градски съд. Исковата молба е постъпила в СГС на 15.04.2024 г.
По заповедното дело се намира оригинал на запис на заповед, с който Г.
Л. П. се е задължил неотменимо и безусловно да плати на 23.05.2020 г. на Н.
Х. А. сумата от 160 000 евро. В текста на документа се съдържа наименованието „запис на заповед“, посочено е място и дата на издаване – гр.
София, 18.05.2020 г., падежът е на определен ден – 23.05.2020 г. Положен е подпис и ръчно изписани трите имена за издателя Г. Л. П..
По делото е изслушано и прието заключението на съдебно-почеркова експертиза от 30.10.2024 г., което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и пълно. От заключението за вещото лице Г. М. се установява следното:
В качеството на сравнителен материал експертизата е използвала 3 документи - заявления за издаване на документи за самоличност от 2013г. и 2023 г., разписки за получени документи, искане за унищожаване на паспорт с валидна виза от 2015г., както представени по делото от ответната страна акт за встъпване в длъжност от 2019 г., заповеди от 2019 г., експериментални образци, снети в присъствие с на вещото лице с протокол от 16.10.2024 г., документи по настоящото дело и по заповедното производство пред СРС пълномощно за И.нка П.а с нотариална заверка на 09.09.2020 г., възражение по чл. 414 ГПК от 06.06.2023 г., ръкописен текст и подпис за „получил разпореждане" от 09.06.2023 г., молби от 09.06.2023 г., 06.06.2023 г. и от 12.07.2023 г., разписка от 12.07.2023 г. за получена покана за доброволно изпълнение, подпис и имена с дата 12.07.2023 г. под текста на заповед № 9524/30.03.2023 г. На първо място, след провеждане на техническо изследване на документа – запис на заповед от 18.05.2020 г., с помощта на увеличителни прибори, микроскоп “Bresser”, различен режим на осветление и дигитален фотоапарат, дават основание на вещото лице да формира извода, че процесния запис на заповед е представен в оригинал, а подписа и ръкописния текст са изпълнени саморъчно с помощта на пишещо средство тип химикалка със синя на цвят химикална паста. Не са установени признаци на сканиране, копиране или пренасяне на подписа, ръкописния текст и други реквизити от документа с техническо средство.
При изследване на подписа - обект на експертизата, е установено, че той има смесена транскрипция, състояща се от букви „Г“ , „П“ и „Р“, нечетими (безбуквени) елементи и параф с надредови и подредови примковидни елементи. Положен е със степен на обработеност около средната, със забавен темп, средни по размер, с десен наклон, движения под средната степен на свързаност. Установено е също наличие на относително постоянен натиск на пишещия прибор, тъпи начала и краища, необосновани спирания и прекъсвания на движенията, слабо изразена начупеност на дъговидни елементи, което свидетелства за забавен темп и нарушена координация.
Отбелязано е, че такИ. признаци (установени и при изследване на ръкописния текст с имената за издател), са характерни при полагане на подписи и изписване на текстове с влагане на старание за имитация на действително съществуващ подпис и ръкописен текст.
Вещото лице е установило, че образците от подписа на Г. П. се 4 характеризират със смесена транскрипция от букви „Г“, „П“, „р“, нечетими елементи и параф с надредови и подредови примковидни или ъгловато свързани елементи. Същите са положени със степен на обработеност над средната, с бърз темп и добре оформени дъговидни елементи, средни по размер, с десен наклон, средна степен на свързаност на движения. В рамките на естествената вариантност при графическото изразяване на елементите, в образците на подписите се наблюдава стереотипност на характерните особености на изградения писмено-двигателен навик на лицето при полагане на подписи по различно време и при различни условия. Установено е, че използваните образци произхождат от едно и също лице, графическите признаци имат висока степен на идентификационна значимост и са годни за сравнително изследване.
След сравняване на изследвания подпис в процесния запис на заповед с образците от подписа на Г. Л. П. са установени различия в общите /степен на обработеност, темп на движенията, степен на свързаност/ и такИ. похарактерни частни признаци като: вид на свързване при изписване на вертикалните елементи на буква „П“ - в изследвания подпис - разделно с дописване на свързващ елемент, а в образците – слято; форма на движението при свързване на надредовия елемент на буква „П“ с вертикалния елемент на буква „р“ - в изследвания подпис с разтегливо примковидно свързване, а в образците с дъговидно или ъгловато свързване; относително разположение на вертикалния елемент на буква „р“ спрямо втория вертикален елемент на буква „П“ - в изследвания подпис - върху него, а в образците - вдясно от него; относително разположение на надредовата част на последния безбуквен елемент, спрямо надредовата част на предходните елементи - в изследвания подпис по-високо, а в образците - в една възходяща линия; относителен размер при изписване на подредовия примковиден елемент - в изследвания подпис увеличен и разтеглив по хоризонтала, а в образците - намален. Установените съществени различия, оценени в съвкупност с констатираните признаци, са достатъчни по обем за да се формира извода, че изследвания подпис в процесния запис на заповед и образците от подписа на Г. Л. П., не са положени от едно и също лице. Съществени различия, описани в осем точки в заключението, вещото лице установява и при сравняване на изследвания ръкописен текст в процесния запис на заповед с образците от почерка на Г. Л.
П..
5
Наред с установените различия, са констатирани и сходства в общата форма и структурата на подписа и буквите в ръкописния текст, които, според вещото лице, могат да бъдат обяснени с влагане на старание за имитация на действително съществуващ подпис. Наличието на такИ. сходства обаче, не може да повлияе на крайния извод, тъй като са оценявани в съвкупност с всички други установени в процеса на изследването признаци, а за криминалистическата идентификация на лице по неговия подпис /почерк/ са важни частните признаци, а не сходствата в общите признаци.
В даденото заключение вещото лице е категорично, че процесния запис на заповед от 18.05.2020 г. за сумата от 160 000 евро е представен в оригинал, подписът и ръкописния текст са изпълнени саморъчно с помощта на пишещо средство със сачмен пишещ връх и синя на цвят химикална паста, но подписът за „издател“ не е положен и ръкописния текст с трите имена не е написан от Г.
Л. П.. Същите са изпълнени с влагане на старание за имитация на действително съществуващи подпис и ръкописен текст.
По искане на ищцовата страна, по делото е допусната повторна съдебнопочеркова експертиза със задачите, на които е отговорила първоначалната експертиза, но с указания за снемане и изследване на образец от почерка и подписа на ответника от лява и дясна ръка. От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице Д. В., което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и пълно, се установява следното: