Решение № 33 от 12.02.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Велико Търново , 12.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20204001000364 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 70/27.07.2020 г., постановено по т. д. № 25/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е отхвърлен предявения от Националната агенция за приходите, гр. София, ******** против „Мега Билд“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 112665012, със седалище и адрес на управление: с. Славщица, 1522, „Бравис и Ко“ ЕООД, ЕИК 204849394, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград 4230, ул. „Строител“ № 7 и Г. Н. Г. синдик на „Мега Билд“ ЕООД иск с правна квалификация чл. 694 от ТЗ за установяване съществуването на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 62 661.90 лв., от който 34 482.26 лв. – главница и 28 179.64 лв. – лихви, начислени до 24.10.2019 г., включени в списък на приетите вземания на кредитори на „Мега Билд“ ЕООД (в несъстоятелност).

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Национална агенция за приходите, гр.

София, ********, представлявана от В. П. – директор на дирекция „Държавни вземания“ против Решение № 70/27.07.2020 г., постановено по т. д. № 25/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно. Излага се, че 1 съгласно разпоредбата на чл. 722. ал. 1, т. 1 от ТЗ, вземания, обезпечени със запор, вписан по реда на Закона за особените залози, се удовлетворяват от получената сума от реализацията на обезпечението. Съгласно посочената разпоредба, достатъчно било в производството по несъстоятелност кредиторът да представи на основание чл. 685, ал. 2 от ТЗ писмени доказателства за привилегиите и обезпеченията на своите вземания - в конкретния случай вписани по реда на ЗОЗ запори. В тази връзка, граматическото и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ налагало извода, че нормативно регламентираната привилегия на вземанията, обезпечени със запор, се отнасяла единствено и само до предпочтително удовлетворяване на вземания от получена сума/и при реализация на обезпечение в конкретно производство по несъстоятелност. Излага се, че направеният от Окръжен съд - Ловеч извод, а именно, че привилегията, дадена от разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ не следва да бъде призната в производството по несъстоятелност, бил неправилен и категорично не съответства на смисъла и съдържанието на разпоредбите на чл. 193 от ДОПК и чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Счита се, че от анализа на посочените разпоредби не би могъл да се направи обоснован извод, че след предаване на обезпеченото от публичен изпълнител имущество на синдика, с оглед осребряването му по реда на глава 46 от ТЗ, обезпечението на това имущество ще се счита за отменено и съответно публичното вземане - необезпечено. В тази връзка, привилегията на вземането се запазвала, респективно поредността му на удовлетворяване в производството по несъстоятелност оставала по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ от получената сума при реализацията на обезпечението, без оглед начина, по който това имущество се осребрява по реда на ДОПК или на ТЗ. Разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ била императивна и не подлежала на стеснително тълкуване, като същата регламентирала привилегията на вземания при реализация на активи в самото производство по несъстоятелност, докато разпоредбата на чл. 193 от ДОПК регламентирала не само привилегирования характер на принудителното изпълнение по ДОПК, но и различния ред, по който ще се реализират запорираните и/или възбранени по реда на ДОПК активи след 6-месечния срок по чл. 193, ал. 4 от ДОПК. Излага се, че в случая, определящо по отношение на претендираната от НАП привилегия било това, че законодателят бил приравнил с измененията на ТЗ, обнародвани в ДВ, бр. 105 от 2005 г., правните последици на учредяване на реално обезпечение с налагане на обезпечителната мярка запор, която следвала да бъде вписана в съответния регистър, в случая - ЦРОЗ, за да може да произведе действие в производството по несъстоятелност.

Относно позоваването на разпоредбата на чл. 724, ал. 1 от ТЗ, от която следвал извода, че законодателят като обезпечен кредитор в производството по несъстоятелност визира само този, в чиято полза има наложени обезпечения - ипотека или залог, но не и вписана в ЦРОЗ обезпечителна мярка, се излага, че цитираната разпоредба доразвивала разпоредбата на чл.

722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като уточнявала как се удовлетворява кредиторът, след реализация на обезпечението, но не можела да се тълкува като корекция на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ (предвид съотношението по-нова към по-стара разпоредба), съгласно която запорът, вписан по реда на ЦРОЗ бил приравнен по последици на обезпечение в производството по несъстоятелност и давал право на държавата като кредитор да се удовлетвори от получените 2 суми при реализация на имуществото върху което е бил наложен запор.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от „Бравис и Ко“ ЕООД, ЕИК 204849394, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, Област Пловдив, ул. „Строител“ № 7, съд. адрес: гр. Пловдив, ул. „********* чрез адв. С. Ж. от АК – Пловдив. В същият се излага, че жалбата е неоснователна, а решението – правилно и законосъобразно.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба от „Мега Билд“ ЕООД, ЕИК 112665012, със седалище и адрес на управление: с. Славщица, 1522.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба от Г. Н. Г. – синдик на „Мега Билд“ ЕООД, ЕИК 112665012, с адрес: гр. Пловдив, район „Тракия, ж.к.

„Тракия, ЮИП – Зона, ул. „Нестор Арабаджиев“ № 15.

С Определение № 260035/02.09.2020 г., постановено по т. д. № 25/2020 г. по описа на Ловешки окръжен съд, по реда на чл. 248 от ГПК, е изменено Решение № 70/27.07.2020 г., постановено по т. д. № 25/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, като е осъдена Националната агенция за приходите, гр. София, ******** да заплати на „Бравис и Ко“ ЕООД, ЕИК 204849394, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, Област Пловдив, ул. „Строител“ № 7 сумата от 3 000 лв., представляваща сторени по делото разноски (заплатено адвокатско възнаграждение).

Постъпила е и частна жалба от Национална агенция за приходите, гр. София, ********, представлявана от В. П. – директор на дирекция „Държавни вземания“ против Определение № 260035/02.09.2020 г., постановено по т. д. № 25/2020 г. по описа на Ловешки окръжен съд.

В същата се излага, че производството пред първата инстанция е образувано за разглеждане на подаден от НАП иск за установяване поредност на удовлетворяване по чл.

722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като в това производство „Бравис и Ко“ ЕООД било конституирано като страна по делото предвид факта, че промяната в списъка на приетите вземания на кредитори на длъжника, която довежда до завеждане на иска от Национална агенция за приходите е извършена по подадено възражение от кредитора и съобразно разпоредбата на чл. 694, ал. 4 от ТЗ участвало в процеса не като главна страна, а като помагач на ответната страна - длъжника, а по силата на чл. 78, ал. 10 от Гражданския процесуален кодекс ГПК в полза на третото лице - помагач не се присъждат разноски. Алтернативно се излага, че се възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение и считаме същото за прекомерно, поради това, че на иска не бил установяване съществуването и дължимостта на неприети в производството по несъстоятелност срещу „Мега Билд“ ЕООД вземания на НАП, а тяхната поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Не съществувала 3 възможност да бъде направена парична оценка на предмета на делото, с оглед естеството му, то искът следвало да бъде определен като неоценяем. С оглед изложеното и предвид факта, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, считат, че агенцията следвал да бъде осъдена да заплати сума за адвокатско възнаграждение в минимален размер, който по силата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлизал на 600 лв.

Претендира се да се отмени Определение № 260035/02.09.2020 г., постановено по т. д. № 25/2020 г. по описа на Ловешки окръжен съд изцяло, а алтернативно в частта, с която НАП е осъдена да заплати сумата от 600 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на частната жалба от другите страни.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 25/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е образувано въз основа на предявен от Национална агенция за приходите – гр. София против „Мега Билд“ ЕООД (в несъстоятелност), с. Славщица 1522, „Бравис и Ко“ ЕООД, гр.

Асеновград и Г. Н. Г. - синдик на „Мега Билд“ ЕООД иск с посочено в молбата правно основание чл. 694 във вр. с чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон. В исковата молба се излага следното:

Ищецът твърди, че на основание чл. 10, ал. 1, т. 15 от ЗНАП представлява държавата в производствата по несъстоятелност. Заявява, че с Решение от 14.10.2019 г., постановено по т. д. № 83/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е открито производство по несъстоятелност срещу „Мега Билд“ ЕООД. Заявява, че в Търговския регистър по партидата на „Мега Билд“ ЕООД е обявен списък на приетите вземания на кредиторите на търговеца, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, в който били включени публични вземания, предявени от НАП с молба изх. № М-24-04-518/19#30/12.11.2019 г. С Определение от 22.01.2020 г., постановено по т. д. № 83/2019 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч съдът одобрил списъка на приетите вземания, обявен от синдика в търговския регистър, като за публичните вземания в общ размер 62 661.90 лв. е приета поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, вместо по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Посочва се, че с Постановление изх. № С180013-022-0081069/05.11.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, за обезпечаване на публичните вземания срещу длъжника „Мега Билд“ ЕООД били наложени запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети, суми, предоставени за доверително управление, находящи се в посочена в постановлението търговска банка, както и върху моторни превозни средства. Твърди се, че постановлението за налагане на обезпечителни 4 мерки по ДОПК е вписано по партидата на „Мега Билд“ ЕООД в Централния регистър на особените залози. С цитираното определение съдът приемал, че публичните вземания не са обезпечени по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като запорите, наложени с постановлението, били вписани в ЦРОЗ след датата на откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника, поради което Държавата като кредитор с публични вземания не можела да се ползва от привилегията, дадена от разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. В конкретния случай обезпечителната мярка била наложена на 05.11.2018 г. – преди дата на постановяване на Решение от 14.10.2019 г., постановено по т. д. № 83/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, а вписването не било елемент от фактическия състав на налагането на обезпечителната мярка. С оглед на това се счита се, че поредността на удовлетворяване на публичните вземания, предмет на обезпечението е по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да се установи поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 62 661.90 лв., в т. ч. – главници – 34 482.26 лв. и лихви, начислени до 24.10.2019 г. – 28 179.64 лв., предявени от Националната агенция за приходите публични вземания, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък с приети вземания на кредитори на „Мега Билд“ ЕООД.