Определение № 12814 от 09.10.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12814 гр. Варна, 09.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20263110106138 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано е въз основа на депозирана искова молба от страна на „Бест Кепитъл България“ АД /с предишно наименование „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД/, ЕИК ....... срещу И. Я.

И., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. ...... С нея са предявени искови претенции с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК, с които се иска да се признае за установено в отношенията между „Бест Кепитъл България“ АД /с предишно наименование „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД/ ЕИК ....... и И. Я. И., ЕГН **********, че И. Я. И., ЕГН ********** дължи на „Бест Кепитъл България“ АД /с предишно наименование „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД/, ЕИК ....... сумите, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

2356/2026 г. по описа на Районен съд - град Шумен.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и с електронно заповедно производство по ч.гр.д. № 2356/2026 г. по описа на Районен съд – град Шумен и при съобразяване на действащата нормативна уредба, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството по иска за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК се провежда по реда на общия исков процес при отчитане на съответните особености, произтичащи от заповедното производство и издадената заповед за изпълнение. За допустимостта на исковете за съществуване на вземане по чл. 422 ГПК е необходимо наличието на специалните предпоставки, които са:

1) издадена заповед за изпълнение; 2) подадено в едномесечен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, респ.

1 установяване, че длъжникът не живее на адреса и заповедта е връчена по реда на чл. 47 ГПК; 3) спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Дадените от съда, пред когото е висящо заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК не освобождават съда, разглеждащ предявения установителен иск, респ. предявените установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК от задължението му да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. В тази насока са и разясненията на т. 10а на Тълкувателно решение 4/2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

От електронно заповедно производство по ч.гр.д. № 2356/2026 г. по описа на Районен съд – град Шумен се установава, че е издадена заповед № 1872 / 13.05.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2356/2026 г. по описа на Районен съд – град Шумен срещу длъжника И. Я. И., ЕГН **********.

Изпратеното на 13.05.2026 г. до длъжника на адрес: град Варна, ул.

„Ивац Войвода“ № 22 съобщение, в което му се връчва заповедта, издадена по реда на чл. 410 ГПК, е върнато в цялост като длъжностното лице е констатирало, че лицето е напуснало адреса по сведение на лица, отказващи да си кажат имената. На 27.05.2026 г. е изпратено отново до длъжника на адрес: град Варна, ул. „Ивац Войвода“ № 22 съобщение, в което му се връчва заповедта, издадена по реда на чл. 410 ГПК като е указано на длъжностното лице да извърши връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, съгласно разпореждането от 26.05.2026 г. От върнатото съобщение се установява, че длъжностното лице по призоваване констатира лице, живущо на адреса с имена „Румяна Русинова“ и отразява изложените от нея данни, че лицето Иван Я. И. живее на адреса, но не отваря на никого. Констатирано е посещение на адреса, на 30.05.2026 г. /събота/, 10.06.2026 г., 17.06.2026 г., 20.06.2026 г. и 30.06.2026 г. като при последното съобщение е залепено уведомление на таблото за съобщения и е пуснато уведомление в пощенската кутия.

Нормата на чл. 415, ал.1 ГПК посочва, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи: 1. когато 2 възражението е подадено в срок; 2. (доп. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението и 3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК изчерпателно урежда хипотезите за даване на указания за предявяване на установителен иск. Същата намира приложение единствено, когато са налице и двете изискуеми кумулативни предпоставки - 1) препис от заповедта за изпълнение да е връчен на длъжника чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.5 ГПК и 2) връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и да е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Следователно, по аргумент за противното, от чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, съдът не дава указания за иск, когато заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и длъжностното лице по призоваване е събрало данни, че длъжникът живее на адреса, чрез получаване на информацията от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Тълкуването на разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК и нейното изменение се основава изцяло на разрешението в чл.14, §1, б. "в" вр. т.2 и чл.

20 Регламент ЕО № 1896/2006 и на практиката на СЕС по тези въпроси.

Въвеждането на презумпцията за узнаване е важна гаранция за ефективността на заповедното и исковото производство, което е видно и от чл. 17, т. 3 на Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. с препоръки към Комисията относно общи минимални стандарти за гражданското производство в ЕС (2015/2084 (INL).

За да е приложима нормата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, следва препис от заповедта за изпълнение да е връчен на длъжника по реда на чл.47 ГПК на адреса му, както и призовкарят да е събрал и отразил в съдебните книжа данни, че лицето не живее и на двата адреса. Само в този случай длъжникът 3 би бил възпрепятстван да узнае за издаването на заповедта за изпълнение, респ. само в този случай на заявителят следва да се дадат указания за предявяване на установителен иск за вземанията си по заповедта за изпълнение.

В процесния случай, съдът намира, че не е налице една от двете посочени кумулативни предпоставки, а именно връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и да е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В заповедното производство се установява, че е извършено надлежно връчване на издадената заповед по реда на чл. 410 ГПК, по реда на чл. 47, ал.5 ГПК на адреса - град Варна, ул. „Ивац Войвода“ № 22 /адреса, посочен от заявителя и фигуриращ в договора потребителски кредит, приложен към заявлението/ като длъжностното лице е събрало данни, от живущ на адреса, с посочване на имената на последния, че длъжникът живее на адреса. С оглед така извършеното връчване на заповедта, издадена по реда на чл. 410 ГПК и удостоверяването от длъжностното лице, че длъжникът Иван И. живее на адреса в град Варна, ул. „Ивац Войвода“ № 22 /адрес, посочен в заявлението/ , следва изводът, че заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК като са събрани данни, че длъжникът живее на адреса, откъдето следва изводът, че заповедта е надлежно връчена на длъжника. При липса на подадено в срок възражение, следва изводът, че заповедта е влязла в сила, на основание чл. 416 ГПК.

С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в редакцията и след изменението с ДВ бр. 100/2019 г. В този смисъл издадената заповед за изпълнение е влязла в сила като с влизането й в сила е изпълнена целта на заповедното производство, което от пък препятства надлежното упражняване на правото на иск съгласно чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.422 ГПК – поради липсата на правен интерес от воденето на иск за установяване на съществуването на вземането, с оглед на което предявените установителни искове са недопустими, а настоящото производство подлежи на прекратяване, на основание чл. 130 ГПК.

Внесената, от страна на ищеца, държавна такса подлежи на връщане, 4 след депозиране на изрична молба затова.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6138/2026 г. по описа на Районен съд - град Варна, образувано въз основа на предявена искова молба, от страна на „Бест Кепитъл България“ АД /с предишно наименование „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД/, ЕИК ......., на основание чл. 130 ГПК Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на „Бест Кепитъл България“ АД /с предишно наименование „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД/, ЕИК .......

Препис от настоящото определение не следва да се връчва на И. Я. И., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. ......

След влизане в сила на настоящото определение, препис от същото да се изпрати по електронно заповедно дело № 2356/2026 г. по описа на Районен съд – град Шумен за преценка за продължаване на съдопроизводствените действия - постановяване на разпореждане за издаване на изпълнителен лист за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение, по реда на чл.

410 ГПК

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5