Решение № 968 от 27.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 968 гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско дело № 20211100515109 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 20189249 от 23.09.2021 г. по гр.д. № 3134/2020 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, е осъден на основание чл. 49, ал. 1, във вр. с чл. 45 ЗЗД ответникът „Софийска вода“ АД, ЕИК ****, да заплати на „М.“ АД, ЕИК ****, сумата от 13 946,53 лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби – сторени от дружеството разходи за строително-ремонтни дейности на сграда, находяща се в гр.

София, ул. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.01.2020 г. – до окончателното изплащане, както и сумата от 2000 лв., представляваща част от обезщетение за пропуснати ползи в общ размер от 67 000,00 лв. – неполучен наем за сграда, находяща се в гр. София, ул.

****, за периода от 1.06.2018 г. до 31.12.20218 г. по договор за наем от 1.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.01.2020 г. – до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за претърпени загуби – сторени от дружеството разходи за строително-ремонтни дейности на сграда, находяща се в гр. София, ул. ****, за разликата над уважената част от 13 946,53 лв. до пълния предявен размер от 23 993,82 лв. Осъден е ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, а е осъден ищецът да заплати на ответника разноските по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за претърпени загуби за разликата от 13 945,53 лв. до 1 пълния предявен размер от 23 993,82 лв. е подадена въззивна жалба от „М.“ АД, чрез процесуалния представител адв. П. В.. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че размерът на вредите се явява недоказан.

Позовава се на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на доклада по делото. Прави се искане решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде уважен изцяло предявеният от ищеца иск по чл.

49, във вр. с чл. 45 ЗЗД. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника „Софийска вода“ АД, чрез процесуалния представител юрк. А.П..

Изложени са съображения за нейната неоснователност. Прави се искане решението да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част.

Същевременно с отговора на въззивната жалба е подадена и насрещна въззивна жалба от ответника „Софийска вода“ АД, с която се излагат съображения за неправилност на решението н частта, с която предявените искове са уважени от районния съд. Твърди се, че е недоказано, че търпените от ищеца вреди са в причинна връзка с действия или бездействия на служители на ответника. По делото не било изяснено какъв е механизмът на настъпване на вредите, като същите могли да настъпят вследствие на различни причини. В тази връзка се позовава на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Оспорва се размерът на вредите, както че същите се явяват доказани. Прави се искане решението да бъде отменено в обжалваната част, с която са уважени предявените искове, като вместо това същите бъдат отхвърлени. Претендират се разноските по делото.

Прави се възражение за прекомерност по отношение на разноските, претендирани от насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е подаден отговор на насрещната въззивна жалба от ищеца „М.“ АД. Изложени са съображения за нейната неоснователност. Прави се искане решението да бъде потвръдено в обжалваната от ответника част.

По делото е постъпило писмено становище от ответника Столична община, депозирано чрез юрк. М.Д.. Излагат се съображения за неоснователност на въззивните жалби.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, при съобразяване с приетото в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съгласно трайната съдебна практика за реализиране на отговорността на възложителя по чл. 49, ал. 1, във вр. с чл. 45 ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1. Вреди, причинени на пострадалия. 2. Вредите да са 2 причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа. 3.

Вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника. 4. Причинителят да има вина за вредите.

Отговорността на възложителя е обективна и има гаранционно-обезпечителна функция.

Отговорността за поддръжка на главни тръбопроводи, тръби, прилежащите им арматури, сградни отклонения и прилежащите им арматури, канали и сградни канализационни отклонения, канали и канализационни колектори за битови води, канални колектори и др. носи именно ответникът „Софийска вода“ АД, на основание чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, както и съобразно чл. 17.1 от представения по делото и неоспорен от страните Договор за концесия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на Столична община, във вр. с чл. 1.1 от Анекс № 2 към него (списък на активите). Ето защо при съобразяване наведените в исковата молба твърдения възражението на „Софийска вода“ АД за липса на пасивна легитимация да отговаря по предявените искове е неоснователно.

По делото се установява, че ищецът е собственик на масивна жилищна сграда, с офис на сутерена и партера, с два жилищни етажа, находяща се в. гр.

София, район „Оборище“, ул. ****, като в тази връзка е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 160, т. ІV, рег. № 6423, дело № 539/2017 г. на нотариус М.Н., рег. № 362 в Регистъра на НК.

По делото не е спорно между страните, а и от представените доказателства се установява, че през октомври 2017 г. от ответника „Софийска вода“ АД са извършвани изкопни ремонтни дейности по ВиК мрежата на ул. „11-ти август“, срещу лицето на имота, собственост на ищеца. Ден след изкопните дейности, на 31.10.2017 г., представители на дружеството ищец са установили, че имотът е наводнен. От показанията на свидетеля М., който лично е възприел състоянието на имота непосредствено след наводнението от месец октомври 2017 г., се установява, че водата по пода е била около една педя, а водата е струяла от стената около зоната на сградното водопроводно отклонение. Били са подадени жалби до ВиК оператора и до Столична община. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото писмени доказателства, включително кореспонденцията между ищеца и ответниците, както и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, показанията на свидетеля М., които въззивният съд кредитира като последователни и достоверни – във връзка с оплакванията във насрещната въззивна жалба в тази насока следва да се отбележи, че няма данни свидетелят да е заинтересован от изхода на делото.

Такъв извод не следва от обстоятелството, че същият е управител на дружество, което е извършило ремонтни дейности в имота на ищеца с цел отстраняване щетите от наводненията.

След извършеният от „Софийска вода“ АД ремонт от октомври 2017 г., ищецът твърди, че при всеки обилен валеж в подземния етаж на къщата се просмуквала вода, като същата достига височина до половин метър.

Ищецът твърди още, че основна причина за наводняването на имота е и неправилното отвеждане на дъждовните води от страна на уличната регулация. В тази връзка се установява, че за периода през първата половина 3 на 2018 г. в сградата, както и в съседни на нея сгради, е имало системни наводнения. В тази насока са представени писмени доказателства – писма, изходящи от дружеството ищец, адресирани до двамата ответници, както и писма от трети лица, живущи в на ул. „11-ти август“ № 15 и № 19, както и писма, изходящи от ответника „Столична община“, район „Оборище“. От писмата на обитателите на сградите, разположени в близост до тази на ищеца, се установява, че при валежи улицата и пътното платно се наводняват, което възпрепятства преминаването на тротоари, води до овлажняване на сградата (тази, разположена на ул. „11-ти август“ № 15) и до неприятни миризми.

Системните наводнения в имота в посочения период от края на октомври 2017 г. до март 2018 г. се установяват и от свидетелските показания на свидетеля М.. Същият има наблюдения за състоянието на сградата от първата половина на 2016 г. и сочи, че до октомври 2017 г. в сградата не е имало проблем от такова естество, като твърденията на ищеца също са в този смисъл. При посещението си в имота след първото наводнение свидетелят лично е възприел, че водата е струяла от зоната сградното водопроводно отклонение. Установило се, че след ремонта уплътнението в тази зона е било само с обикновена пяна. Свидетелят сочи, че с извършените в сградата ремонтни дейности от 2018 г. са отстранени само причините за наводненията, свързани с некачественото изпълнение на ремонта, извършван от „Софийска вода“ АД. Сочи, че предприетите действия са били именно в тази насока, а не по повод запушването на уличния отток. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото се установява, че след извършване на ремонта от октомври 2017 г. действително имотът на ищеца системно бива наводнен при всеки по-силен валеж, като в тази насока са всички писмени доказателства, както и заключението по съдебно-техническата експертиза, както и свидетелските показания по делото. Свидетелят М. разяснява във връзка с предприетия ремонт на сградата, че при извършването му се установило, че начинът на изпълнение на тръбите е бил некачествен, като водата е текла покрай тръбите.

Същият сочи, че след първоначалното наводнение през 2017 г. водата е струяла от зоната на сградното водопроводно отклонение, като впоследствие е продължила да струи по другите участъци от стената, а след няколко месеца е обхванала цялата зона на стената към улицата, както и над тази към южната стена, тъй като влагата започнала да прониква и в нея. От показанията на свидетеля се установява още, че същият е установил, че след некачествения ремонт в зоната на сградното водопроводно отклонение е била нарушена изолацията на сградата, като с течение на времето водата е намерила пътища и е започнала да прониква през ограждащата стена на сградата откъм улицата, като това наложило вземане на решение за възстановяване на нарушената изолация. След направената изолация през 2018 г. сутеренът станал използваем (не се наводнявал), а след реализирането на уличен отток през 2019 г. от Столична община спрели наводненията по улицата, съответно равнището на водата по улицата при валежи не се покачвало.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че възможни причини за наводненията в процесния период са: аварии на уличния водопровод/СВО (сградно водопроводно отклонение); лошо състояние на настилките в този участък; липса на дъждоприемна шахта; пропаднало пътно платно, където при дъжд се събира 4 вода, която не се отича, а прониква през пукнатини; прекъснат водосток – при дъжд водата се излива в основите на сграда.

Вещото лице е посочило възможните и вероятни механизми за настъпване на уврежданията, доколкото към момента на изготвяне на експертизата състоянието на имота е било възстановено, а повредите – отстранени. От заключението се установява, че твърденият от ищеца механизъм на настъпване на увреждането – вследствие на некачествен ремонт в зоната около сградното водопроводно отклонение и впоследствие просмукване на вода в зоната на нарушената сградна изолация вследствие на обилните валежи и нарушения уличен отток – е възможен.