Решение № 312 от 04.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Благоевград, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20231200500220 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„Б.“, чрез юрисконсулт К.М., против Решение № 262/28.11.2022г., постановено по гр.д. № 25/2022 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев.

Съдебният акт се атакува в частта, с която е уважен искът за нищожност на договора за кредит и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата за разликата над 3243,19 лв. до 6041,22 лв. Сочи се, че решението в атакуваните му част е неправилно и необосновано. Твърди се, че процесният договор за кредит е действителен, за което във въззивната жалба се излагат подробни доводи. Поради това длъжникът по него е следвало да заплати както чистата стойност на кредита, така и дължимата договорна лихва.

Прави се искане за отмяна на атакувания акт в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове, вкл. и ревизирането му в частта за разноските. Претендират се разноски, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор по жалбата в предвидения за това срок.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно поради следните 1 съображения:

Районен съд - Гоце Делчев е сезиран с иск за установяване нищожност /недействителност/ на договор за потребителски кредит, поради противоречието му с разпоредбите на ЗПК – чл. 22 от ЗПК. Конкретно се сочи, че не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като процесният договор, погасителният план към него и общите условия са в различен шрифт, който е по-малък от 12. На следващо място се сочи, че в договора не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. На трето място се сочи, че с т.нар. допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, определената сума за тези услуги многократно надхвърля ГПР, като и главницата. Освен обявяване на договора за недействителен се прави искане и за връщане на надплатената сума над дължимата главница, която след изменението на иска по чл. 214 ГПК възлиза на 6041,22 лв. – иск по чл. 55, ал.

1, т. 1 ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК.

Първоинстанционният съд е уважил иска за нищожност

/недействителност/ на договора за кредит, приемайки че са нарушени разпоредби на ЗПК. Осъдил е кредитора да заплати на кредитополучателя сумата от 6041,22 лв. С решението ответникът е осъден да заплати разноски в полза на ищцата и съответните суми за държавни такси и за възнаграждения за вещото лице в полза на съда.

Жалбоподателят атакува съдебният акт в частта, с която е уважен иска за нищожност на договора и в осъдителната му част за разликата над 3243,19 лв. /в частта, с която иска е уважен иска за сумата 2798, 03 лв./ Настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният акт в обжалваните му части е правилен, поради следните съображения:

По делото не е спорно, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 30040430571/04.11.2019г.

Видно от съдържанието му „П.К.Б.“ ЕООД, в качеството на кредитор, е отпуснало паричен кредит от 5000 лв. на А. Й. ШШ., в качеството на клиент.

Дължимите суми по кредита следвало да се изплатят на 36 месечни вноски в размер на 242,40 лв. всяка от тях. Възнаградителната лихва е уговорена на 3726,74 лв., ГПР – 49,09 % и ГЛП – 41,00%. При избран и закупен пакет от допълнителни услуги е посочено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси в размер на 4350 лв. и допълнителни услуги Фаст в размер на 1500 лв. Общо дължимата сума по договора за кредит и допълнителните услуги възлиза на 14 576,74 лв. Към договора са представени общи условия и погасителен план. Сключени са два анекса за отлагане на погасителни вноски и промяна на падежна дата.

Пред районния съд е назначена ССчЕ, по която заключението – основно и допълнително, не е оспорено. Вещото лице посочва, че в полза на ищцата е отпуснат кредит в размер на 5000 лв., договорната лихва е в размер на 3726, 74 лв., дължимата сума по допълнителните услуги е 5835 лв. и е включена към дължимите месечни вноски. Вещото лице сочи, че според параметрите на договора и прилагайки чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР е 49,00 %, а включвайки и 2 допълнителните услуги ГПР е в размер на 138,80 %. Посочва се, че общо заплатената сума от страна на клиента в полза на кредитора е в размер на 11 436,10 лв.

Настоящата съдебна инстанция намира, че решението в обжалваните му части е правилно поради следните съображения:

В случая ищецът е физическо лице, което при сключване на процесния договор за кредит е действало извън рамките на своята професионална дейност, а ответникът, в качеството си на кредитор, е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което в отношенията между страните приложими са специалните разпоредби на ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискваният на чл. 10, ал.1. чл. 11, ал. 1 т. 7 - 12 и чл. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Твърденията на ищеца са, че договорът, както и допълнителното споразумение към него и общите условия противоречат на посочената по-горе разпоредба. В доклада си първата инстанция е указала на ищеца да установи този факт, а именно че процесните документи са изготвени на шрифт, който е по-малък от 12.

Доказателства в подкрепа на това обаче не са ангажирани. При това положение настоящата съдебна инстанция намира за недоказано ищцовото твърдение, че договорът противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

В посочения смисъл е Решение № 50162/10.01.2023г. на ВКС по т.д. № 550/2022г. II т.о.

Настоящата съдебна инстанция намира обаче, че процесният договор за кредит е подписан в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит следва да съдържа данни за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в договора за кредит е посочен размерът на ГПР - 49,09%, същият обаче не съответства на действителния размер. Видно от заключението на вещото лице в посочения ГПР не са включени възнагражденията по пакета от допълнителни услуги в размер на общо 5850 лв. Последните представляват допълнителен разход по договора за кредит, който по силата на параграф 1 от ДР на ЗПК подлежи на включване именно в ГПР. На това сочи включването им в общо дължимата сума по договора и погасителния му план. Видно от заключението на вещото лице с прибавянето на сумата по допълнителните услуги ГПР далеч надхвърля петкратния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, който според експерта е 138,80 %.

От изложеното следва, че в договора за кредит не е отразен 3 действителният ГПР по кредита, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителността на съглашението на осн. чл. 22 ЗПК, до какъвто извод е достигнала и първата инстанция.

При това положение на осн. чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, която в случая е 5000 лв. Видно от заключението на експертизата клиентът е заплатил сумата от 11 436,10 лв.

Надвнесената сума от 6041,22 лв. /както е поискано след изменението на иска/ следва да бъде върната на кредитополучателя, както правилно е процедирал и районният съд.

Ето защо съдебното решение в атакуваните му части ще следва да се потвърди.

Разноски за въззивната инстанция не следва да се присъждат, доколкото такива не са сторени от въззиваемата страна /липсват доказателства в тази насока/.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262/28.11.2022г., постановено по гр.д. № 25/2022 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев в обжалваните му части.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4