Решение № 453 от 30.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. София, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20211001001092 по описа за 2021 година

Производството пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба, насрещна въззивна жалба и частна жалба.

Въззивната жалба на и щ е ц а в първата инстанция Н. Т. – гражданин на ФРГ чрез пълномощника му адв.Д.Г. е против решение №260978 от 15.06.2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-2 състав, допълнено на основание чл.250 ГПК с решение №261171, постановено по Т.д.

№ 1334/2020 г. в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска по чл.95 от ЗАПСП относно обезщетението за пропуснати ползи за частта над 147,95 лева до пълния претендиран размер от 1232,09 лева; относно обезщетението за претърпени загуби в пълния размер от 420 лева и относно обезщетението за неимуществени вреди за пълния предявен размер от 1 000 лева.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в жалбата са изложени подробни и конкретни доводи за това. Моли съда да отмени решението в отхвърлителните му части и уважи предявените искове изцяло като основателни и доказани.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника „СУПРИММО“-АД чрез адв.М. и мл.адвокат М.а, в който излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част като законосъобразно и правилно.

1

Подробни съображения са развити в отговора.

С отговора на жалбата ответникът „СУПРИММО“-АД е подал и насрещна въззивна жалба срещу горното решение в частта, с която ответникът е осъден да плати обезщетение за пропуснати ползи в размер на 147,95 лева. Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната му част е недопустимо, евентуално неправилно, тъй като ищецът не е направил искане за присъждане на обезщетение въз основа на правилата на чл.95а,ал.1,т1 от ЗАПСП, което води до недопустимост на съдебното решение в тази му част.

Излизането извън пределите на търсената защита е основание за недопустимост на постановеното решение, защото съдът следва да се произнесе само по иска, с който е сезиран. Поради това моли за обезсилване като недопустимо, евентуално отмяна като неправилно на решението в тази обжалвана част. Подробни доводи са развити в насрещната въззивна жалба.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца Н. Т., в който са развити доводи за неоснователност на насрещната жалба. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната от него част.

Постъпила е и частна жалба от Н. Т. чрез адв.Д.Г. против определение №263931 от 26.07.2021 г., постановено в производство по чл.248 Г П К , с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Излага доводи за незаконосъобразност на определението, респ. уважаване на искането му за намаляване на присъдените разноски на ответника за адвокатско възнаграждение до предвидения в Наредба №1минимум.

„СУПРИММО“-АД е подало отговор на частната жалба, в който са развити доводи за нейната неоснователност. Моли същата да се остави без уважение.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя, съображенията, развити в отговора и събраните по делото доказателства, приема следното:

Въззивните жалби /първоначална и насрещна/ са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими.

По въззивните жалби на ищеца и ответника срещу решението от 15.06.2021 г., допълнено с Решение №261171:

Първоначалното решение е допълнено само досежно посочване на банковата сметка, по която следва да бъдат преведени присъдените в полза на ищеца Н. Т. суми, поради което допълнителното по чл.250 ГПК не е обжалвано.

От събраните в производството доказателства се установява от фактическа страна следното:

Ищецът Н. Т. е предявил срещу ответника „СУПРИММО“-АД искове с правно основание чл.95, ал.1 от ЗАПСП, да бъде осъден ответника 2 да му заплати сумата от общо 2 300,09 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи от използване на фотография, равняващи се на неполучено лицензионно възнаграждение в размер на 630 евро или 1 232,09 лева, претърпени загуби от разноски за адвокатска помощ – 400 лева и нотариални такси-20 лева, както и обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, възникнали вследствие на извършено нарушаване на правата на ищеца като автор на фотография “Планинска панорама”, която ответното дружество без негово съгласие и без посочване на ищеца като автор е качило и направило достъпна за неограничен брой потребители на интернет сайт https://superimoti.bg в периода от 16.12.2019 г. до 10.04.2020 г.

Ищецът твърди в ИМ, че е гражданин на ФР Германия и професионалното му поприще е фотографията, като е автор на фотография под заглавие „Планинска панорама“, която е снимана в гр.София и е разгласена в авторския сайт на ищеца www.sumfinity.com в албума му София.

Твърди, че ответното дружество оперира на имотния пазар, като за осъществяване на дейността си поддържа сайт – www. superimoti.bg, чрез който оповестявало информация относно имотния пазар в дадени райони, като статиите се илюстрират и посредством поместване на фотографии. На 10.04.2020 г. с помощта на специализирания софтуер Photo Claim (www.photoclaim.com) ищецът открил, че ответното дружество използва в търговската си дейност без негово съгласие или разрешение авторската му фотография “Планинска панорама” на сайта си. Изтъква, че фотографията му била употребена за визуализиране на статия „Бум на имотните сделки в София в края на годината“, която е поместена в сайта на 16.12.2019 г.

Твърди, че фотографията му била използвана от ответника в периода 16.12.2019 г. до 10.04.2020 г.

Твърди, че на 21.04.2020 г. отправил покана до ответното дружество за пристъпване към преговори за доброволно уреждане на спора.

Ответникът с отговор от 30.04.2020 г. признал използването на фотографията, като наред с това превел сума от 180 евро по банковата сметка на ангажирания от ищеца представител – адвокат Г..

Твърди също, че дружеството не е отбелязало кой е авторът на фотографията и какъв е източникът, откъдето я е придобило. С тези действия ответникът бил нарушил авторските права на ищеца по чл.18, ал.1, вр. с ал.2, т.1-3 и 6 и чл.19 от ЗАПСП, както и правото му да иска да бъде отбелязван по подходящ начин като автор на произведението – чл.15, ал.1, т.4 от ЗАПСП.

Ищецът твърди, че бил лишен от правото си да получи лицензионно възнаграждение за творчеството и труда си срещу предоставяне правото на ползване на процесната фотография, т.е. пропуснати са ползи. Сочи, че е гражданин на ФР Германия и практикува професията си на територията на тази страна, като средните цени, срещу които немските фотографи 3 предоставят ползването на своите произведения се обобщават и систематизират в ежегодния сборник на “BVPA“ (Съюз на професионалните търговци на фотографии) - "Bildhonorare”, като съгласно таблицата в сборника - “MFM“ - (Осреднени цени за продажба на фотографии), за процесната фотография твърди вреди от пропуснати ползи в размер на 630 евро или 1 232,09 лева. Тази сума претендира като сбор от осреднените цени за онлайн употреба до 6 месеца, употреба Н. Т. езика и липса на посочване на източника.

Твърди, че за да осигури закрила на авторските си права, е направил разноски за адвокатска помощ и нотариални такси в опит да намери извънсъдебно решение на спора, т.е. претърпени загуби в общ размер на 420 лева, от които 400 лева – адвокатско възнаграждение и 20 лева – за обезпечение на доказателствата чрез нотариус. Понесъл и неимуществени вреди под формата на психически болки, страдания, стрес и дискомфорт , изразяващи се в раздразнение и стрес от постоянната кражба Н. Т.да му и липсата на всякакво признание, които оценява на сумата от 1 000 лева.

Формираното вземане от общо 2 652, 09 лв. било частично погасено с осъщественото заплащане от ответника в размер на сумата от 352 лв.

/равностойност на 180 евро/, т.е. поради това общия размер на претенцията му възлиза на 2 300,09 лева.

Ответникът „Суприммо” АД е оспорил исковете по основание и размер.

Твърди, че няма наличен годен обект на авторско право , тъй като авторските права трябва да са резултат на творческа дейност, а в случая нямало изложени дори твърдения за положено творческо усилие от автора.

Ответникът възразява и срещу авторството на ищеца върху фотографията, тъй като същата е широко достъпна в интернет пространството и ищецът, публикувайки я в своя сайт, е допуснал нейното свободно ползване.

Освен това, върху самите снимки нямало отразена информация за автора им, както и дата на заснемане, а нямало никакви данни ищецът да е посещавал София.

От ИМ не ставало ясно за формата на използване – чл.18 ЗАПСП.

Изразите „онлайн употреба“, „употреба Н. Т. езика“ и „липса на посочване на източника“, не можели да се разглеждат като конкретизация на формата на ползване.

Ответникът оспорва, че е ползвател на фотографията при упражняването на търговската му дейност, тъй като се касаело за поставяне на снимка в информативна статия, онагледяването й, което не било свързано с рекламна цел и това не му носело никакъв приход.

Твърди също, че спецификата на произведението изключвала възможността то да е поднесено на потребителите Н. Т. езика. Нямало доказателства и за поднасяне Н. Т. езика на статията на ответника, която е онагледена със сочената снимка. Оспорва се периода на престой на 4 фотографията на сайта, поддържан от ответника

Твърди, че премахването на фотографията от сайта му не следва да се тълкува като признание на иска, а това било единствено в знак на добра воля и желанието за преустановяване на спора по бърз и ефективен за двете страни начин. Това важало и за плащането на сумата от 180 евро.

Ответникът оспорва и размерите на заявените за присъждане обезщетения. Оспорва се приложимостта на цените съгласно представена извадка от ежегоден сборник, където са обобщени средните цени, прилагани във ФР Германия относно лица, практикуващи професията фотография.

Отрича възможността за определянето на обезщетение за нарушение, извършено в България по средни пазарни цени, установени в Германия.

Твърди, че размерът на евентуалното обезщетение винаги следва да се съобразява с тежестта на извършеното нарушение на авторските права.

Оспорва твърдението за претърпени неимуществени вреди, както и претенцията за репариране на претърпени загуби, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за оказване на съдействие в опит да се намери извънсъдебно разрешаване на спора, тъй като същите не били в никаква причинно-следствена връзка с евентуално неправомерно използване на авторското произведение. Същото важало и за нотариалната такса. Твърди, че дори съдът да приеме, че има извършено нарушение на авторски права, то с вече платеното на ищеца обезщетение са удовлетворени евентуалните му вреди.

Първоинстанционният съд е уважил частично иска за имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение в резултат на неправомерното използване на фотографията на ищеца до размер на сумата 147,95 лева. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.95а,ал.1,т.1 от ЗАПСП като е приел, че искът е установен в своето основание, а предвиденото минимално обезщетение е 500 лева. Приложил е тази разпоредба като е приел, че не са налице достатъчно данни за определяне размера на възнаграждението (не е доказана пазарната стойност за еднократното ползване на пейзажната снимка към момента на осъщественото нарушение). Като е намалил предвиденото минимално възнаграждение от 500 лева с размера на вече доброволно платеното в размер на 352,05 лв, е присъдил на ищеца сумата от 147,95 лева. Приел е фотографията за годен обект на авторското право; че ищецът е неин автор; че е налице използване на ищцовото произведение в интернет сайта на ответника без съответно разрешение; че същият е претърпял вреди от неполучено лицензионно възнаграждение, като не е могъл да предостави използването на друго лице; че претърпените вреди са в пряка причинна връзка с използването на произведението от ответника. За определяне на обезщетението в минимален размер, съдът е взел предвид всички обстоятелства, посочени в разпоредбата на чл.95,ал.2, 3 и 4 и чл.95а, ал.2.

Разпечатката съдържа 50 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/90ba74cb-616e-4276-91d5-17e3f897d5e3