Решение № 912 от 21.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 912 гр. Варна, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20253110201822 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на М. Й. Й. ЕГН ********** срещу ЕФ № 8504433943,на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на въз. Й. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл.179 ал.3вр.чл.187 а, ал.1 от ЗДвП за нарушение на чл.139 ал.5 и ал.6 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че процесният ЕФ е незаконосъобразен, визира се изминал срок от четири години от извършване на нарушението и се иска ЕФ да бъде отменен.

В с. з. въззивникът се явява лично, поддържа жалбата, а в хода на делото по същество отново моли ЕФ да бъде отменен с аргументи, идентични с изложените в жалбата, като счита, че предвид изминалият дълъг период от време от нарушението е било ограничено правото на защита.

Представител на органа, издал НП, при редовност на призоваването, не се явява в с.з.Депозирани са писмени бележки с които се оспорва жалбата, излагат се аргументи в подкрепа на становището за доказаност и съставомерност на приетото за установено 1 нарушение, неприложимост на нормите на чл.34 от ЗАНН, законосъобразност на проведеното АНП и се иска присъждане на юрисконсулстко възнаграждение.Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 04.02.2021 г. в 12, 22 часа, лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. №Н 8416ВР, собственост на въз.М. Й. Й., , бил управляван в община Варна, по път А-5 км 6+683, в посока нарастващ километър. При управлението на автомобила, той преминал покрай функциониращо устройство, елемент от електронната система за събиране на пътни такси, като било прието за установено, че за автомобила не е заплатена дължима пътна такса по чл.10 ал.1 от ЗП, според категорията на превозното средство.Превозното средство било с обща технически допустима максимална маса 1435, брой оси-2, категория ППС Евро 3..

След установяване на собственика на автомобила – въз.Й., срещу него бил издаден ЕФ.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приобщените в хода на АНП писмени доказателства, снимков материал, справка за собственик на МПС и от др. събрани по делото писмени доказателства.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

За извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП законодателят е предвидил в чл.

179, ал. 3 от ЗДвП глоба в абсолютен размер от 300 лева за лицето, което управлява /ППС с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона/, за което е дължима, но не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.

Безспорно пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, които зависят от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Няма спор, че при установяване на нарушението МПС е било в движение в посочения пътен участък. От приложената по делото справка за собственост,обаче, се установява, че процесното ППС не е с обща технически допустима максимална маса над 3. 5т.,

Освен горното съдът намира следното:

2

Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН е специална и регламентира случаите, в които не следва да се образува АНП, както и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните срокове за съставяне на АУАН и издаването на НП и са свързани с основния принцип за бързина в АНП.

Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания.

В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административнонаказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Съгласно разпоредбата на чл. 24 ал. 1 т. 3 от НПК, изтеклата давност е обстоятелство, което изключва наказателната отговорност, като в Тълкувателно решение № 112 от 16.12.82 г. на ОСНК изрично се сочи, че институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване- чл. 81 от НК, се прилагат и за давността по чл. 34 от ЗАНН, съответно наличието на специалната норма на чл. 34 от ЗАНН, не изключва прилагането в общия случай на давностния и абсолютния давностен срок по смисъла на чл.

80 от НК и чл. 81, ал. 3 от НК, още повече, че след като е предвиден давностен срок и абсолютен давностен срок, след изтичане на който се погасява възможността за наказателно преследване на престъпление, не би могло да се приеме, че липсва давностен срок и абсолютен давностен срок за ангажиране на административнонаказателна отговорност.

В този смисъл, съдът намира, че доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института давност за погасяване на административнонаказателно преследване/ извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП/, както и предвид цитираното по-горе Тълкувателно решение, както и предвид ТР № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС., следва да намерят приложение съответните текстове на чл. 80 и 81 от НК, каквато е и преобладаващата практика на административните съдилища, включително и на Административен съд-Варна.

Съгласно Решение на Адм. съд-Варна по кнахд № 2446/23 г. с изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105/2018 г. / и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Т. е. специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

3

От своя страна нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба, каквато както беше посочено и по-горе липсва по отношение на давностните срокове за производствата по издаване на ЕФ. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон.

Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН и давностните срокове по смисъла на НК би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя.

Следва да се посочи, че горните мотиви не са в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. В същото е прието, че ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното му действие /чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва единствено, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Никъде обаче в цитираното ТР /в т. ч. и в мотивите/ не е прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в производствата по чл. 189ж от ЗДвП. Подобно разширително тълкуване е недопустимо в АНП. Същото освен това и противоречи на целта на закона, с оглед изложените по-горе мотиви за преследваната от закона цел за бързина на това специално производство.

В съответствие с гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 80ал.1т.5 от НК всяко едно административнонаказателно преследване се погасява с изтичането на срок от 3 години от извършване на нарушението, независимо от субекта на административнонаказателната отговорност, в случай, че този давностен срок не е прекъснат или не е бил спрян по някаква причина.

Видно от доказателствата по делото, процесният ЕФ е бил издаден/ подписан/ на 26.07.2021г., а е бил изпратен за връчване едва на 03.02.2025г., след което е бил връчен на 25.04.2025г.

4

Съгласно изисканата от съда справки относно предприетите действия по връчване на издадения ЕФ, от датата на издаването на процесния ЕФ, до датата на изпращането му за връчване не са налични други доказателства за изпращане на ЕФ, респективно не са налични доказателства за предприети действия по връчване на ЕФ, които евентуално биха прекъснали или спрели давностният срок по чл.80ал.1т.5 от НК.

Процесният ЕФ е издаден на 26.07.2021г. и тригодишният срок е изтекъл на 26.07.2024г., доста преди ЕФ да е бил изпратен за връчване/т.е. преди 03.02.2025г./ и на основание чл. 80ал.1т.5 от НК следва да се приеме, че след 26.07.2024г. възможността за ангажиране на отговорността на въззивника е погасена по давност, поради липса на доказателства тригодишният срок по някакъв начин да е бил прекъсван или спиран.За пълнота следва да се отбележи, че на 04.08.2025г. изтича и абсолютният давностен срок от 4 години и половина от датата на извършване на приетото за установено нарушение.

В допълнение следва да се посочи, че с Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С61/2023 г. е прието, че член 9а от Директива 1999/62 относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. В случая санкцията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е абсолютно определена, т. е. фиксирана, и не дава възможност за преценка на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението. Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.