Решение № 166 от 10.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. София, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело № 20211000503063 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №264081/21.06.2021г., постановено по гр.д.№8117/2020г., СГС е осъдил Столична община, на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, да заплати на А. В. В., ЕГН**********, сумата от : 12 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващо се в триглезенно счупване с частично изкълчване на дясна глезенна става при падане на заледен тротоар на ул.“Алдомировска“ в гр.София на 06.02.2020г., ведно със законната лихва от 06.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 26 000лв. ; 1 805.8лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.08.2020г. върху сумата от 1 748.4лв. и от 14.05.2021г. – върху сумата от 57.4лв. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до 4 481.92лв.

Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила жалба от ищцата А.В., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е несъобразено с получените от пострадалата травматични увреди, извършените в хода на лечението три операция, продължителността на лечебния и възстановителен период и липсата на възможност здравословното й състояние да се възстанови напълно.Не е отчетен момента на настъпване на увреждането и съществуващите в страната обществено-икономически условия, които следва да се 1 съобразят при определяне на обезщетението.Решението е необосновано и в частта, в която е отхвърлен частично иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, които се изразяват в разходи за лечение, медикаменти и рехабилитация, както и заплатени разходи за екскурзия извън страната, която ищцата не е могла да осъществи поради здравословното си състояние.С оглед на горното моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да уважи изцяло предявените искове.Претендират се разноски.

Ответникът Столична община не е депозирал отговор на подадената жалба.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата на ищцата е в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.Разгледана по същество е основателна.

Решението на първоинстанционния съд е влязло частично в законна сила, поради което е формирана сила на присъдено нещо, че вследствие на противоправното бездействие на ответника Столична община ищцата е претърпяла триглезенно счупване с изкълчване на ставата на десният крак и скъсани връзки, от което увреждане е търпяла болки и страдания.Между страните се спори относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и за наличието на пряка причинна връзка между част от претендираните имуществени вреди и противоправното поведение на ответника.

Основателно е оплакването на пострадалата, че присъденото от съда обезщетение е несъобразено с действително претърпените вреди.По делото е била допусната СМЕ, заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, от което се установява, че при инцидента ищцата е получила триглезенно счупване с частично изкълчване на дясна глезенна става.Непосредствено след инцидента е извършена операция за наместване на счупването и фиксиране на фрагментите на малкия пищял с плака и винтове и на големия пищял с игли, винт и тел.Поставен е бил и винт, придържащ двете кости на подбедрицата една до друга, който е следвало задължително да бъде отстранен.

Извършени са били още две операции за премахване на винта и за отстраняване на остеосинтезния материал и шев на сухожилие.

В хода на делото е извършен преглед на ищцата, при който са установени два оперативни белега в областта на дясна глезенна става – надлъжен от външната страна на глезена с дължина 12 см и дъговиден от вътрешната страна на глезена с дължина 6 см.

Обемът на движение в дясна глезенна става при повдигане на ходилото нагоре е ограничен до 20 градуса, при норма 30 градуса. Пострадалата продължава да изпитва болки и постоянна тежест и стягане в дясна глезенна става.

С оглед на естеството на проведенето лечение, сравнително голямата продължителност на лечебния и възстановителен период – 1г. и 2.месеца, както и наличието на трайни и невъзстановени увреждания, съдът намира, че искът на ищцата за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи в пълния предявен размер.При 2 определяне на обезщетението съдът съобрази съдебната практика в сходни случаи : С решение № 2704/22.12.2017 г. по в. гр. д. № 4208/2017 г. на Софийския апелативен съд, което не е било допуснато до касационно обжалване, е определено обезщетение от 30 000лв. за идентични увреждания/застрахователното събитие е настъпило 2014г./, което е било намалено с 1/3 поради осъществено от пострадалата съпричиняване на увреждането.

Жалбата е основателна и в частта, в която съдът е отхвърлил частично претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.С исковата молба са представени доказателства за направени разходи за лечение, медикаменти и рехабилитация, които се намират в пряка причинна връзка с полученото увреждане/т.4 от заключението по СМЕ/.

Имуществена вреда съставляват и платените от ищцата разходи за екип.В чл. 24а от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ е посочено, че по време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат допълнително поискани услуги, в това число и избор на екип.Последният е вид медицинска услуга, уредена като допълнително право на пациента, за да му се осигури пълноценното и спокойно възстановяване на здравето/В същия смисъл решение по гражданско дело № 20211000500317 по описа за 2021 година. на Софийски апелативен съд/.

Основателна е и жалбата в частта относно разходите за неосъществена екскурзия.На първо място следва да се съобрази отговора на исковата молба, в който няма нито едно възражение относно иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди/оспорва се наличието на деликт като предпоставка за уважаване и на двата иска/, което означава, че ответникът не е оспорил както размера на всеки един от разходите по пера, така и причинната връзка с процесния инцидент.В частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.Отделно от горното се установява, че пътуването е било организирано в периода от 28.02.2020г. до 06.03.2020г., към който момент ищцата е била в състояние на временна нетрудоспособност и не е била в състояние да пътува.Заплатените от нея разходи – нощувки и 4бр. самолетни билети/ представени с исковата молба/ са в общ размер на 1 546лв.Възражение от ответника, че е съществувала възможност пътуването да бъде отменено и сумите получени обратно не е било правено, поради което и този въпрос не съставлява част от предмета на доказване.

В полза на увреденото лице следва да бъде присъдена компенсаторната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, тъй като за вземания с източник непозволено увреждане деликвента/длъжника/ се счита в забава от датата на осъществяване на деянието, на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД.Това се отнася както по отношение на претенцията за неимуществени вреди, така и за иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, тъй като законът не прави разлика какво е естеството на вредата/Решение № 11 от 3.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 643/ 2017 г., I т. о., ТК/.С оглед диспозитивното начало лихва върху обезщетението за имуществени вреди следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба.

3

Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, поради което обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, в която исковете на пострадалата са били отхвърлени като неоснователни : за разликата от 12 000лв. до 26 000лв. по отношение на иска за неимуществени вреди, като бъде постановено друго по същество, с което се присъди допълнително обезщетение от още 14 000лв. ; за разликата от 1 805.8лв. до 4 481.92лв. по отношение на иска за имуществени вреди, като бъде постановено решение за присъждане допълнително на сумата от още 2 676.12лв.

В полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски, които за двете инстанции са в размер на общо 1 276.42лв.

На адв.С.Х. следва да си присъди възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство, което за двете инстанции е в размер на общо 1 651.05лв.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №264081/21.06.2021г., постановено по гр.д.№8117/2020г. на СГС в частта, в която са отхвърлени исковете на А. В. В., ЕГН**********, срещу Столична община за : заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващо се в триглезенно счупване с частично изкълчване на дясна глезенна става при падане на заледен тротоар на ул.“Алдомировска“ в гр.София на 06.02.2020г., за разликата от 12 000/дванадесет хиляди/ до 26 000/двадесет и шест хиляди/лв., ведно със законната лихва от 06.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата ; заплащане на обезщетение за имуществени вреди от същото събитие, за разликата от 1 805.8/хиляда осемстотин и пет цяло и осемдесет/лв. до 4 481.92/четири хиляди четиристотин осемдесет и едно цяло и деветдесет и два/лв., както и в частта на присъдените на ответника разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Столична община да заплати на А. В. В., ЕГН**********, сумата от още :

14 000/четиринадесет хиляди/лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващо се в триглезенно счупване с частично изкълчване на дясна глезенна става при падане на заледен тротоар на ул.“Алдомировска“ в гр.София на 06.02.2020г. ; 2 676.12/две хиляди шестстотин седемдесет и шест цяло и дванадесет/лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 05.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди, на основание чл.49, ал.1 от ЗЗД ; 1 276.42/хиляда двеста седемдесет и шест цяло и четиридесет и два/лв., представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв.С.К. Х., ЕГН**********, от АК4 гр.Ловеч, сумата от 1 651.05/хиляда шестстотин петдесет и едно цяло нула пет/лв., представляваща възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за производството пред двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО по отношение на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК, а в останалата си част е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5