Решение № 725 от 25.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. Пловдив, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря И. Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330201416 по описа за 2025 година като разгледа докладваното от съдията АНД № 1416/2025г. по описа на ПРС, ХVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Предмет на настоящето производство е НП № 24-0438001216/31.12.2024г. издадено от Началник сектор в 03 РУ на ОДМВР Пловдив, с което на А. Г. В., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т.

1 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. Г. В., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и се представлява от адв. И. С.. В жалбата и в съдебно заседание си излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна Началник сектор в 03 РУ на ОДМВР Пловдив, в изпратена до съда молба-становище моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

На 13.12.2024г. или на 14.12.2024г., около 23.40ч., жалбоподателят 1 управлявал лек автомобил марка „Опел Инсигния Лимузина НБ” с рег. № **, в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „България“ и ул. „Васил Левски“, като преминава на забраняващ сигнал на работеща в нормален режим на работа светофарна уредба. Посоченото било възприето от полицейските служители Н. Я. и С.М.. За установеното нарушение бил съставен АУАН в който било описано че жалбоподателя е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В съставения АУАН било посочено в диспозитива на предявеното административно обвинение „за това че на 14.12.2024г., около 23.40ч. …………, при следните обстоятелства:

На 13.14.2024г., около 23.40ч. ………“.

Актът бил подписан от жалбоподателя, като в графата за възражения билло отразено че няма такива.

На В. бил връчена екземпляр от него, видно от приложената разписка за връчен АУАН. В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпило възражение срещу съставения акт. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, в което извършените нарушения били описани и квалифицирани по сходен начин с АУАН, като отново било отразено в диспозитива на предявеното административно обвинение „за това че на 14.12.2024г., около 23.40ч. …………, при следните обстоятелства: На 13.14.2024г., около 23.40ч.

………“. С издаденото НП жалбоподателя бил санкциониран с глоба в размер на 100.00 лева за нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Било отразено че на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 точки.

Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В хода на съдебното следствие не се установява по категоричен начин дали на 13.12.2024г. или на 14.12.2024г. жалбоподателя с действията си е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение. По несъмнен начин се установява, че на посочените в АУАН и НП място жалбоподателят, като водач на л.а. „Опел Инсигния Лимузина НБ” с рег. № ** е преминал на червен сигнал на светофара в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „България“ и ул. „Васил Левски“, което е било възприето от полицейските служители съставили акта.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което нарушителят е бил санкциониран с глоба в размер на 100 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 6 т. 1 от ЗДвП.

По делото обаче не можа да се установи на коя дата е извършил 2 жалбоподателя нарушението на 13.12.2024г. или на 14.12.2024г. Видно от описанието на нарушението и в АУАН, и в НП е посочено „за това че на 14.12.2024г., около 23.40ч. …………, при следните обстоятелства: На 13.14.2024г., около 23.40ч. ………“. Това е съществено процесуално нарушение грубо нарушаващо правото на защита на жалбоподателя тъй като той не знае срещу какви факти следва да се защитава, дали че е преминал на забранителен сигнал на светофарната уредба на 13.12.2024г. или на 14.12.2024г. Посочването и на двете дати в диспозитива препятства възможността и на съда да извърши проверка и да събере доказателства в подкрепа на една от двете дати, тъй като и двете са посочени като дати на които е извършено нарушението. Изложеното представлява нарушение на чл.

42, ал. 1 т. 3 от ЗАНН и на чл.57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и е самостоятелно основание за отмяна на издаденото незаконосъобразно НП.

Останалите възражения изложени от страна на жалбоподателя в жалбата са неоснователни.

Съдебният състав счита, че в конкретния случай не са налице и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не може да се определят като такова със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.

При този изход на спора, право на разноски има жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или откажа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от Допълнителните разпоредби на АПК "Поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а в случая това е ОДМВР Пловдив.

По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя по делото и адв. И. С. от 19.02.2025г. за процесуално представителство пред РС Пловдив във връзка с обжалване на издаденото НП обжалвано по натоящото дело. В договора е отразено че договореното възнаграждение е 400 лв., както и че сумата е изплатена в брой на адвоката.

По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя по делото и адв. И. С. от 19.02.2025г. за процесуално представителство пред Районен съд Пловдив. По делото е представен списък 3 с разноски с общ размер от 400лв.

Адв. С. се е явила в съдебно заседание и е осъществила процесуално представителство на жалбоподателя. Платеното от жалботодателя по делото адвокатско възнаграждение е в минимален размер съгласно чл. 18, ал. 2 от Раздел 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /към датата на сключването на договора/, която указва че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 400 лв.

Поради изложеното в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер на 400 лева.

Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, XVI н.св., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0438-001216/31.12.2024г. издадено от Началник сектор в 03 РУ на ОДМВР Пловдив, с което на А. Г. В., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

ОС Ъ Ж Д А Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, да заплати на А. Г. В., ЕГН **********, сума в размер на 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4