Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 88 от 29.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 127/2026
Вид
Решение № 88
Подписан
29.04.2026
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 151 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Пловдив, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20265000500127 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД – София против решение № 529/12.12.2025 г., постановено по гр.д. № 236/2024 г. пo описа на Окръжен съд – Пазарджик. Жалбоподателят твърди, че решението е необосновано и неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, материалния и процесуалния закон поради това, че искът е квалифициран неправилно, тъй като при наличие на влязло в сила решение, установяващо вземанията на длъжника „Неди 2010“ ЕООД спрямо банката, и при субституиране на ищеца в правата на длъжника, той може да защити правата си единствено по реда на чл. 439 от ГПК, в доклада на съда не са посочени кои факти следва да се установяват и кой носи доказателствената тежест за това, възраженията на ипотекарния длъжник за погасяване на задълженията по давност са преклудирани в производството по т.д. № 128/2021 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, а ако съдът приеме, че те не са преклудирани, не е настъпила погасителна давност на 1 вземанията. Предвид изложеното жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение изцяло. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата Н. П. Н. чрез процесуалния й представител адвокат П. М. счита, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно, законосъобразно и в пълно съответствие с материалния закон и практиката на Върховния касационен съд по изложените съображения, поради което моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено решението на Окръжен съд – Пазарджик. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззиваемият „Неди 2010“ ЕООД – Панагюрище, Пазарджишка област /в ликвидация/ не е взел становище по въззивната жалба.

Въззиваемият Д. А. Н. не е взел становище по въззивната жалба.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от Н. П. Н. чрез процесуалния й представител адвокат П. М. против „Банка ДСК“ АД, „Неди2010“ ЕООД – Панагюрище /в ликвидация/ и Д. А. Н. иск. Ищцата твърди, че учредила с н.а. № 35/28.09.2011 г. договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Б., П. о., ул. О, № ***, представляващ ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *********, заедно с построената в него жилищна сграда с идентификатор *********.1, в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е „Банка ДСК“ АД, за обезпечаване на договор за банков кредит за оборотни средства Партньор № 046/16.08.2011 г., кредитополучател по който бил „Неди 2010“ ЕООД. Поради забава и неплащане на част от дължимите вноски банката предявила искове против „Неди 2010” ЕООД /в ликвидация/, Д. А. Н., П И Т и Л И Т, по които било образувано т.д. № 128/2021 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, прекратено по отношение на П Т и Л Т поради това, че са починали, искът против Д. Н. бил отхвърлен, а този против „Неди 2010” ЕООД /в ликвидация/ 2 бил уважен и бил издаден изпълнителен лист за 31 407 лв. главница, 5 565,08 лв. възнаградителна лихва, 15 896,70 лв. обезщетение за забава и 2 154,08 лв. съдебни разноски, въз основа на него било образувано изп.д. № 144/2024 г. по описа на ЧСИ Г. З., а на 04.04.2024 г. на ищцата била връчена покана за доброволно изпълнение, като били насрочени опис и оценка на възбранения ипотекиран недвижим имот. Ищцата твърди, че задължението на кредитополучателя е погасено по давност, тъй като банката е обявила предсрочна изискуемост на дълга на 11.02.2015 г., респ. 27.08.2015 г., откогато е започнала да тече погасителна давност, доколкото вземанията са станали изискуеми. Това възражение не е било направено от дружеството-длъжник в хода на цитираното търговско дело, но Н. не е била страна по него и има възможност да го предяви като ипотекарен длъжник в настоящото производство. Въз основа на тези твърдения ищцата моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено спрямо ответниците, че „Неди2010“ ЕООД /в ликвидация/ не дължи на „Банка ДСК“ АД сумите, описани в изпълнителен лист № 25/22.02.2024 г. – 31 407 лв. главница, 5 565,08 лв. възнаградителна лихва и 15 896,70 лв. обезщетение за забава поради погасяване на задълженията по давност.

Ответникът „Банка ДСК“ АД – София счита, че счита, че искът е недопустим поради това, че не са настъпили нови факти след издаването на изпълнителния лист, а възражението за изтекла погасителна давност не е било направено от длъжника „Неди-2010“ ЕООД /в ликвидация/ в производството по т.д. № 128/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик и вече е преклудирано, поради което моли производството по делото да бъде прекратено. Счита също, че искът е неоснователен, тъй като договорът за кредит не е бил надлежно обявен като предсрочно изискуем на длъжника „Неди-2010“ ЕООД поради ненадлежното му уведомяване, а е станал изискуем на 16.08.2016 г. и вземанията не са погасени по давност, като ако съдът приеме, че искът е допустим, моли да го отхвърли като неоснователен.

Ответникът „Неди-2010“ ЕООД /в ликвидация/ не е взел становище по иска.

Ответникът Д. А. Н. не е взел становище по иска.

С обжалваното решение е признато за установено по иска на Н. П. Н. против „Банка ДСК“ АД - София, „Неди-2010“ ЕООД – Панагюрище, 3

Пазарджишка област /в ликвидация/ и Д. А. Н., че „Неди-2010“ ЕООД /в ликвидация/ не дължи на „Банка ДСК“ АД - София обективираните в изпълнителен лист № 25/22.02.2024 г., издаден по т.д. № 128/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик след постановяване на решение по в.т.д. № 561/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, суми: 31 407 лв. неплатена главница, 5 565,08 лв. неплатена възнаградителна лихва и 15 896,70 лв. обезщетение за забава поради погасяване на задълженията, произтичащи от договор за кредит за оборотни средства Партньор № 46/16.08.2011 г., по давност, като „Банка ДСК“ АД - София, „Неди-2010“ ЕООД – Панагюрище, Пазарджишка област /в ликвидация/ и Д. А. Н. са осъдени да заплатят на Н. П.

Н. по равно сторените от нея съдебно-деловодни разноски в общ размер на 7 514,75 лв.

Решението е обжалвано от ответника „Банка ДСК“ АД изцяло, като то е предмет на въззивното производство в пълен обем.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност и недопустимост.

Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника „Банка ДСК“ АД - София за недопустимост на иска, респ. за недопустимост на постановеното решение.

Ищцата твърди, че е ипотекарен длъжник, обезпечила с ипотека чуждо вземане /на „Банка ДСК“ АД от „Неди-2010“ ЕООД по договор за банков кредит за оборотни средства Партньор № 046/16.08.2011 г./, и като такава има право да упражни правата си, в т.ч. като противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът /чл. 151 от ЗЗД/, а при предявяване на иска тя упражнява свои процесуални права, без да се субсидира в правата на длъжника, поради което и доколкото не е участвала като страна в производството по т.д. № 128/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, при съобразяване със субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, следва да се приеме, че то няма действие против Н., респ. че не е преклудирана възможността й да предяви иск за установяване недължимост на вземането на длъжника поради погасяването му по давност.

Тук следва да се съобрази и фактът, че този, който е учредил ипотека върху своя вещ за обезпечаване на чужд дълг, когато изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на длъжник в 4 изпълнителното производство, респ. може да оспори вземането в исков процес като погасено по давност /т. 2 от ТР № 4/11.03.2019 г. по тълк.д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.

Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от ипотекарния длъжник против главните страни в правоотношението /кредитор и длъжници/, като той може да се основава на факти, настъпили след падежа на задължението, а не само след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /чл. 439, ал. 2 от ГПК/, тъй като ипотекарният кредитор не е участвал в това производство и не е могъл да упражни обективно правата си, но в същото време издаденият изпълнителен лист срещу длъжника има сила и срещу него, когато взискателят насочи изпълнението върху ипотекирания недвижим имот /чл. 429, ал. 3 от ГПК/. По тази причина ипотекарният длъжник има правен интерес от предявяването на този иск, за да защити собствените си материални права, доколкото след успешното му провеждане може да иска заличаване на договорната ипотека и по този начин да се освободи от поетото задължение, както и да се противопостави на провеждане на принудително изпълнение спрямо ипотекирания имот. В този смисъл са и Р. № 153/29.12.2016 г. по т.д. № 896/2015 г. на ВКС – ІІ т.о. и О. № 457/27.09.2017 г. по ч.т.д. № 2021/2017 г. на ВКС – І т.о.

Независимо от това, че окръжният съд е квалифицирал иска по чл. 151 от ГПК, това не се отразява на допустимостта на решението, тъй като той се е произнесъл по наведените от ищцата фактически основания, поради което настоящият състав приема, че окръжният съд се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран, и решението му е допустимо.

По отношение правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. по приложеното т.д. № 128/2021 г. по описа на Окръжен 5 съд – Пазарджик, се установява, че по силата на договор за кредит за оборотни средства Партньор № 046/16.08.2011 г. „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, впоследствие прекратена чрез вливане в „Банка ДСК“ ЕАД, предоставило на „Неди-2010 ЕООД – Панагюрище кредит в размер на 65 000 лв., по който съдлъжници били Д. А. Н., П И Т и Л И Т, със срок за връщане на кредита 60 месеца и уговорена възнаградителна лихва върху главницата от 10,9 %. За обезпечаване вземанията на кредитора Н. П. Н. учредила с договор, сключен с н.а. № 3********** г. на нотариус Г К с рег. № *** на НК и с район на действие района на Районен съд – Пещера, ипотека върху ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ********* по КККР на гр. Б, Пазарджишка област, ведно с построената в него жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор *********.1.

С влязло в сила решение № 48/23.06.2022 г., постановено по т.д. № 128/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, „Неди-2010“ ЕООД – Панагюрище /в ликвидация/ е осъдено да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД София суми поради частично неизпълнение на договор за кредит за оборотни средства Партньор № 046/16.08.2011 г., както следва: 31 407 лв. неплатена главница, 5 565,08 лв. неплатена възнаградителна лихва и 15 896,70 лв. обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от 11.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 2 154,08 лв., като е отхвърлен частично искът за заплащане на обезщетение за забава против „Неди-2010“ ЕООД /в ликвидация/ за разликата над 15 896,70 лв. до 22 690,07 лв.