Решение № 124 от 24.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Велико Търново, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И.ОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно търговско дело № 20264001000036 по описа за 2026 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1 от 05.01.2026 г., постановено по т. д. № 184/2024 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, е отхвърлен предявеният от „И. Г. Строй“ ЕООД, ЕИК 205228942 срещу „Виктори – Червен бряг“ ЕООД, ЕИК 200998679 иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 258 и сл. ЗЗД и чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 74 495,18 лв. с ДДС /33 088,78 евро/, за извършени от ищеца строително-монтажни работи в периода 30.08.2023 г. – 17.10.2023 г. по сключен договор за строителство от 24.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

С решението „И. Г. Строй“ ЕООД е осъдено на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Виктори – Червен бряг“ ЕООД направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 4 081,29 евро /7 982,31 лв./.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от „И. Г.

Строй“ ЕООД, с която то се обжалва изцяло като неправилно. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован, като излага доводи, че фактическите и правните изводи на съда не съответстват на събраните по делото доказателства, обсъдени превратно, избирателно и 1 едностранчиво, в резултат на което съдът е достигнал до неправилни изводи относно релевантните за спора факти и приложимото право.

Във въззивната жалба се поддържа, че при постановяване на решението първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка и кредитиране на свидетелските показания, необсъждане на своевременно наведени възражения на ищеца, както и в нарушение на правилата за събиране и преценка на доказателствата. В тази връзка се оспорва преценката на съда относно показанията на свидетеля Г. Г., за когото се поддържа, че е заинтересован от изхода на спора и пристрастен, като се сочи, че въпреки направените възражения съдът е кредитирал показанията му изцяло, без да обсъди доводите на ищеца относно тяхната достоверност и безпристрастност. Поддържа се още, че съдът е възприел избирателно единствено онази част от показанията на свидетеля, която подкрепя защитната теза на ответника, без да обсъди останалата част от тях, включително съдържащите се в показанията признания, неблагоприятни за ответната страна. Навеждат се оплаквания и за това, че съдът не е обсъдил представените от ищеца писмени доказателства относно финансовото състояние на дружеството и възможността му да обезпечи изпълнението на строителните дейности, като вместо това е основал фактическите си изводи единствено на показанията на посочения свидетел.

Жалбоподателят поддържа оплаквания и във връзка с допуснатата и приета по делото съдебна експертиза, като твърди, че комплексната съдебно-счетоводна и техническа експертиза не е изготвена и приета като действително комплексна, а като две отделни експертизи – съдебно-счетоводна и съдебно-техническа, при което вещите лица не са дали пълен и съвместен отговор на поставените задачи. Поддържа се, че съдът е приел заключенията въпреки направените възражения за непълнота, уклончивост и неизчерпателност на отговорите, както и че е допуснал отговори по допълнително поставени въпроси при нарушение на преклузията и на принципа на равенство на страните в процеса. Излагат се и оплаквания, че съдът не се е произнесъл по направеното от ищеца оспорване на експертизата, включително по наведените твърдения за ползване на неистински, неавтентични и подправени документи, както и по направеното доказателствено искане за допускане на графологична експертиза. Като процесуално нарушение се сочи и необсъждането от съда на възраженията на ищеца относно редовността на връчването на уведомлението за прекратяване на договора.

По същество жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано, тъй като фактическите изводи на съда са формирани при непълно, превратно и едностранчиво обсъждане на доказателствата. Твърди се, че съдът е кредитирал единствено доказателствата, ползващи ответната страна, като е игнорирал, омаловажил или необосновано е отказал да кредитира представените от ищеца писмени доказателства, включително фактури, счетоводни записвания, банкови документи, мемориални ордери, оборотни ведомости, опис на незавършено строителство, строителни книжа, актове и протоколи по време на строителството, които според жалбоподателя установяват по 2 категоричен начин закупуването, осигуряването и влагането на строителни материали в процесния строеж. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да признае доказателствена стойност на тези документи, като е дал решаващо значение на констатирани счетоводни пропуски, които според въззивника са ирелевантни към предмета на доказване и не могат да обосноват извод за липса на доставка, осигуряване или влагане на материали. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, че липсват доказателства за закупени и вложени от ищеца строителни материали, въпреки че тези обстоятелства се установяват от съвкупната преценка на писмените доказателства и приетите експертни заключения.

Въззивникът оспорва и извода на първоинстанционния съд относно доказателствената стойност на представените от ответника фактури за закупени строителни материали, като поддържа, че неправилно е прието, че същите установяват влагане на материали от ответника именно в процесния първи етап на строителството. Твърди се, че тези фактури са издадени след приключване на строително-монтажните работи по първия етап, поради което не могат да обосноват извод, че удостоверените с тях материали са били вложени именно в този етап от строежа. В тази връзка се поддържа, че съдът е приложил неправилно и разпоредбите на данъчното законодателство, като е приел, че фактурите имат характер на сборни фактури и удостоверяват по-ранни доставки, при което е достигнал до неправилен фактически извод относно времето на доставка и влагане на материалите.

Излагат се доводи, че този извод противоречи както на съдържанието на самите фактури, така и на останалите събрани по делото доказателства и на приетите експертни заключения.

Жалбоподателят поддържа още, че първоинстанционният съд е формирал неправилни изводи относно стойността на действително извършените строително-монтажни работи и размера на дължимото възнаграждение. В тази насока се сочи, че съдът неправилно е възприел заключенията на вещите лица, не е съобразил в достатъчна степен договореното между страните, не е обсъдил всички относими доказателства относно вида, обема и стойността на извършените работи и е достигнал до необоснован извод, че заплатеният от ответника аванс покрива стойността на реално изпълнените от ищеца строително-монтажни работи. Поддържа се, че този извод не съответства на доказателствата по делото и е резултат от неправилна оценка както на експертните заключения, така и на останалия доказателствен материал.

С оглед изложеното се иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, ведно с присъждане на направените по делото разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „Виктори – Червен бряг“ ЕООД, с който жалбата се оспорва изцяло като неоснователна, а обжалваното решение се поддържа като правилно, обосновано и законосъобразно.

3

Въззиваемото дружество излага становище, че всички наведени във въззивната жалба оплаквания са неоснователни, като поддържа, че първоинстанционният съд е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, извършил е правилна и съвкупна преценка на доказателствения материал и е достигнал до законосъобразни фактически и правни изводи, поради което постановеното решение не страда от сочените пороци. Поддържа се, че изложените във въззивната жалба доводи представляват несъгласие с правилно формираната от съда фактическа обстановка и с извършената доказателствена преценка, без да обосновават допуснати процесуални нарушения или неправилно приложение на материалния закон.

По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения въззиваемата страна поддържа, че правилно първоинстанционният съд е допуснал, разпитал и кредитирал показанията на свидетеля Г. Г., като оспорва доводите за неговата недопустимост, заинтересованост и пристрастност. Поддържа се, че обстоятелството, че същият е участвал като ответник в предходно производство по чл. 207 ГПК, не го прави недопустим свидетел в исковия процес, тъй като не е страна по главното производство, а производството по чл. 207 ГПК има самостоятелен и помощен характер. Сочи се още, че възражение за недопустимост на свидетеля не е било своевременно направено, а наведените твърдения за заинтересованост, предварителна подготовка и пристрастност са голословни и недоказани и не са годни да обосноват изключване или дискредитиране на свидетелските му показания.

Според въззиваемия съдът е извършил надлежна преценка на показанията в съвкупност с останалите доказателства по делото и правилно ги е кредитирал като съответстващи на останалия доказателствен материал.

По оплакванията срещу допуснатата и приета комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза въззиваемият поддържа, че същите са неоснователни, като сочи, че експертизата е законосъобразно допусната и изготвена съобразно изискванията на процесуалния закон, като всяко от вещите лица е дало заключение в рамките на своята специална компетентност, без това да дерогира комплексния характер на експертизата.

Поддържа се, че липсват нарушения както при назначаването, така и при приемането и, а въззивникът не е конкретизирал по кои въпроси заключението е непълно, неясно или вътрешно противоречиво. Оспорват се и доводите за нарушение на преклузията и на принципа на равенство на страните при допускане на допълнителни въпроси към вещите лица, като се поддържа, че и на двете страни е била предоставена равна процесуална възможност да формулират въпроси към експертизата, а допълнителните въпроси са били допустими и относими към предмета на доказване.

По оплакването, че съдът не е обсъдил възражението относно редовността на връчването на уведомлението за прекратяване на договора, въззиваемата страна поддържа, че такова възражение не е било надлежно доказано, а и е неотносимо към крайния изход на спора. Сочи се, че уведомлението е изпратено на единствения известен и официално обявен адрес на ищеца, поради което евентуални възражения относно неполучаването му не могат да бъдат противопоставени на ответника. Поддържа се още, че решаващите изводи на 4 първоинстанционния съд не са обусловени от редовността на прекратяването на договора, а от недоказаността на претендираните вземания, поради което това оплакване е ирелевантно за правилността на решението.

По съществото на спора въззиваемата страна поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел за недоказано твърдението на ищеца, че е закупил, осигурил и вложил в процесния обект строителни материали за своя сметка. Според въззиваемия представените от ищеца фактури, счетоводни записвания, банкови документи, актове и протоколи не установяват по несъмнен начин нито закупуване на конкретни материали за процесния обект, нито действителното им влагане в него, като липсват първични счетоводни и складови документи, транспортни документи и доказателства за предаване, изписване и влагане на конкретни материали в строежа. Поддържа се, че правилно съдът е отказал да кредитира тези документи като достатъчни за доказване на спорните факти, тъй като те не установяват необходимата връзка между твърдените доставки и конкретния строителен обект.