Решение № 5721 от 11.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5721 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20231110208117 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Х. А. Б. против наказателно постановление №22-4332-013805/20.07.2022г. на Началник група при ОПП – СДВР , с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно, и като такова иска неговата отмяна. Твърди, че е взел назаем от свой приятел на име „Изидор“ процесния автомобил, като преди това бил проверил за наличието на всички необходими документи. Моли за съдебен акт в тази насока.

В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява. Призовката е върната в цялост, че не е намерен на посочения от него адрес.

Въззиваемата страна – Началник група СДВР – отдел „ПП”, редовно призована, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.03.2022г., около 18:00 часа, в гр. София, на ул. Суходолска, с посока на движение от 1

Околовръстен път към бул. Александър Стамболийски, от св. Ц.М. - на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР бил спрян за проверка л.а марка „Фолксваген“ , модел „Голф“, с рег. № СА 0153 НС, собственост на И.И.Ю.. Автомобилът бил управляван от жалбоподателя Х. А. Б..

При извършената проверка в информационните масиви на МВР било установено, че управляваното от жалбоподателя МПС е дерегистрирано на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП на 21.09.2021г.

Св. М. намерил, че е осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 140,ал.1, пр, 1 от ЗДвП и в присъствието на свидетел съставил против Б. АУАН № GA 143661/10.03.2022г., препис от който бил връчен на нарушителя на същата дата, като последният го подписал без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН не спостъпили писмени възражения срешу така съставения АУАН.

Доколкото посоченото нарушение покривало и признаците на състав на престъпление по смисъла на НК материалите били изпратени по компетентност в СРП.

С постановление на прокурор при СРП от 28.06.2022г. бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НК, като материалите по преписката били изпратени в ОПП-СДВР за преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на Б..

Въз основа на цитираното постановление на 20.07.2022г. в кръга на своите правомощия Началник група при ОПП – СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. -1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото писмени доказателатва приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН . По делото не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът не дължи подробне анализ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е 2 обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление на СРП от 20.07.2022г., като са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че нито в АУАН, нито в НП е посочена датата на която е била прекратена регистрацията на процесното МПС. Това обстоятелство накърнява правото на защита на санкционираното лице да разбере обвинението. Препятства и съда да извърши проверка по правилното приложение на материалния закон, доколкото фактите по нарушението не могат да бъдат извличани по пътя на формалната логика, а следва ясно да са очертани в санкционния акт.

По приложението на материалния закон.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места „.

Съдът намира, че по делото са събрани безспорни доказателства, които безспорно установяват съставомерността на извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от обективна страна.

По делото няма спор, че процесното МПС е служебно дерегистрирано на 21.09.2021г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

АНО, обаче не е ангажирал никакви доказателства по отношение на субективната страна на нарушението. Липсват доказателства посоченото лице – собственик на автомобила да е било уведомено за прекратяването на регистрацията, каквото изискване има изрично предвидено в нормативните актове - чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство. В конкретния случай процесното МПС е управлявано и от трето лице, по отношение на което също липсват доказателства, да е било надлежно уведомено за прекратяването на регистрацията, доколкото липсват доказателства собственикът да е бил уведомен за това обстоятелство. В този смисъл, видно от приложените по делото писмени доказателства по време на извършване на проверката процесното МПС е било с поставени 3 на съответното място регистрационни табели, а водачът му е представил на контролните органи изискуемите по закон документи.

Хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на МПС при неизпълнение от страна на собственика на МПС на задължението му в двумесечен срок от придобиването му да го регистрира. Жалбоподателят се явява ползвател на процесното МПС и единствено от неговия собственик би могъл да узнае за това обстоятелство, за разлика от хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, където следва лично да се убеди, че управляваното от него МПС разполага с валидно издадена и действаща ЗГОА.

Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е изпълнил задължението си да извърши проверка за наличието или липсата на осъществен състав на нарушение. Позоваването на постановление на СРП не го освобождава от задължението да събере необходимите доказателства, въз основа на които да се направи извод за извършено нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.

Въпросът за субективната страна на посоченото нарушение е решен еднозначно и с ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2 София от 05.04.2023 г. на Върховният административен съд - ОСС от НК и на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно което „ Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила.“.

По изложените съображения Съдът намира, че нарушението се явява недоказано от субективна страна тъй като липсват доказателства жалбоподателят да знаел или да е бил длъжен да знае, че регистрацията на МПС е прекратена.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-013805/20.07.2022г. на Началник група при ОПП – СДВР , с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4