Решение № 769 от 19.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. Варна, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. К. при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Пл. Д. К. Административно наказателно дело № 20223110205184 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Д. С. с ЕГН ********** от гр.Варна срещу НП № 22 – 0436 - 000507/ 21.11.2022 год. на Началник Сектор към ОД МВР Варна, Второ РУ - Варна с което на основание чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100.00 /сто/ лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се оспорва фактическата обстановка, посочена в НП. Иска се съдът да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован се явява лично като поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира съдът да има предвид, че е спазил правилата за движение по пътищата. Оспорва се достоверността на гласните доказателства, събрани 1 чрез разпита на призованите полицейски служители.

Въззиваемата страна – П. Ч., Началник Сектор в ОД МВР – Варна, Второ РУ - Варна, редовно призован, по делото съдебно заседание не се явява . Постъпило е писмено становище от юк Л. - ОД МВР - Варна с аргументи по същество. Излага се становище, че издаденото НП е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б. „а“ от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка н а обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

На 30.10.2022 г. около 17:15 ч. жалбоподателя управлявал л.а. „Фолксваген Пасат ЦЦ“ с рег. № В 77-89 НР в гр. Варна по бул.“Васил Левски“ в посока бул. „Княз Борис І“. На кръстовището с бул.“Осми Приморски полк“, същият преминал в права посока на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, като извършил маневра „обратен завой“ в посока бул.“Васил Левски“ Поведението му било възприето от дежурен полицейски екип в състав, св. М. Н. и св. Я. М. – полицейски клужители във Второ РУ при ОД на МВР - Варна, които се движели със служебен полицейски автомобил, които се намирали на кръстовището на бул.“Осми Приморски полк“, които възприели въззивника в момента на извършване на нарушението. Впоследствие полицейските служители последвали нарушителя и малко по-късно го спрели , след което установили самоличността му, а св. Н. му съставил АУАН за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.

183 ал.5 т. 1 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – св. М. Н. и свидетеля по акта – св. Я. М..

2

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № 22-0436-000507/21.11.2022 г. е издадено от компетентен орган - от Началник Сектор към ОД на МВР - Варна, Второ РУ – Варна съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.12 от ЗДвП и видно от приобщеното по делото копие на Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021 г. АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество съдът установи, от правна страна следното:

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява посочената в НП фактическа обстановка. Видно от показанията на св. Н., който към момента на установяване на нарушението е бил водач на процесния полицейски автомобил, същият е възприел превозното средство, управлявано от въззивника да навлиза в кръстовището към момента в който е бил светнал червен сигнал на светофарната уредба. Съдът намира цитираните показанията за обосновани и съответстващи на житейската логика, доколкото св. Н. е имал възможност да възприеме движещия се автомобил на съответно разстояние управляван от въззивникът, който преминал на червен сигнал на светофарната уредба.

Същевременно показанията на св. Н. се намират в логическо единство и съответствие с показанията и на другия полицейски служител, присъствал при установяване на нарушението – св. М.. Като неоснователни се оценяват твърденията на 3 въззивника, че в качеството си на пасажер М. е нямал възможност да възприеме нарушението, доколкото същият е имал възможност да възприеме движението на движещия се автомобил управляван от възз. С. С..

С оглед на изложените съображения и като взе предвид, че актовете за установяване на административни нарушение по ЗДвП, съгласно чл. 189 ал.1 от цитирания нормативен акт се ползват с презумптивна доказателствена сила, която не е оборена от събраните по делото доказателства, съдът намира, че е НП се явява обосновано .

Правилно въз основа на така установената фактическа обстановка е квалифицирано извършеното нарушение, като дерогиращо правилото, визирано в нормата на чл. 6 т.1 от ЗДвП, съгласно която участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Правилно е определена и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото именно нормата на чл. 183, ал.5, т. 1 от ЗДвП предвижда конкретното нарушение в диспозицията си.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за квалифициране на нарушението за маловажно такова. Касае се за формално нарушение при осъществяването на което всякога се поставят в опасност обществените отношения, които е призвана да гарантира нарушената правна норма, свързани с безопасността на всички участници в движението по пътя.

Като взе предвид, че административната санкцията е предвидена в санкционната разпоредба на чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП в твърд размер, съдът намери че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.

Поради изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

4

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е. от Наредбата, а именно за сумата от 80.00 /осемдесет/ лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 и чл. 63д., ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22 - 0436 - 000507/ 21.11.2022 год. на Началник Сектор към ОД МВР - Варна, Второ РУ- Варна, с което на С. Д. С. с ЕГН ********** от гр.Варна за извършено нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от 5

ЗДвП на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

ОСЪЖДА С. Д. С. с ЕГН ********** от гр.Варна да заплати на ОД МВР - Варна сумата от 80.00 /осемдесет/ лв. представляваща разноски за юристконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

6