Определение № 12907 от 01.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5253/2026
- Вид
- Определение № 12907
- Подписан
- 01.04.2026
- В сила
- 01.04.2026
- Състав
- КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 395, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12907 гр. София, 01.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110105253 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 140, вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „КликЕнКарт“ ЕООД, ЕИК 207550828 срещу ЗАД „Армеец“, ЕИК 121076907, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по автомобилна застраховка „Каско“, да заплати на ищеца сумата в размер на 8846,16 евро (17301,59 лева), представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ за имуществени вреди на лек автомобил „БМВ М4“ с рег. № 721М685, вследствие на настъпило в гр. Варна застрахователно събитие на 30.06.2025 г., ведно със законната лихва от 29.10.2025 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателно плащане, както и сумата в размер на 298,08 евро (583 лева), представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 02.08.2025 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 28.10.2025 г. Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими, относими и необходими за разрешаването на настоящия спор, предвид което следва да бъдат приети по делото.
Исканията на ищеца по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи цялата преписка по щета № 13025030101825 и застрахователна полица № 0306Х1023625, следва да се оставят без уважение, тъй като исканите документи са представени с отговора на исковата молба.
1
За изясняване на делото от фактическа страна следва да се допусне изготвянето на САТЕ със задачите, посочени в исковата молба и в отговора на исковата молба.
В 1-месечния срок по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „Армеец“ е депозирал отговор, с който оспорва исковите претенции в цялост.
Приложените от ответното дружество писмени доказателства също се явяват необходими за разрешаването на спора, и доколкото са допустими и относими, следва да се приемат.
Доказателствените искания на ответника за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред Община Варна, както и това по реда на чл. 186 ГПК следва да бъдат уважени с оглед тяхната допустимост, относимост и основателност.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр.
1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
Водим от гореизложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал. 1 и ал. 2 ГПК:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между страните бил сключен договор за застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 0306Х1023625, със срок на застрахователното покритие от 20.06.2025 г. до 19.06.2026 г. по отношение на лек автомобил „БМВ М4“ с рег. № 721М685 (TNTMP27387). Твърди, че на 30.06.2025 г. в гр.
Варна със застрахования автомобил е настъпило застрахователно събитие, 2 доколкото водачът на същия е изгубил управление над автомобила, тъй като пътната настилка била мокра и с пясък. За настъпилото ПТП от органите на МВР бил съставен протокол за ПТП № 1887135 от 30.06.2025 г. Твърди, че вследствие на настъпилото ПТП на застрахования автомобил били нанесени множество материални щети, поради което при ответното дружество била заведена претенция № 13025030101825. Поддържа, че с писмо с изх. № 1001464 от 10.09.2025 г. ответното дружество постановило отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, позовавайки се на проявена груба небрежност от страна на водача на застрахования автомобил. Сочи, че с молба за преразглеждане с изх. № 717 от 26.09.2025 г. е поискал преразглеждане на претенцията, но с писмо с изх. № ОЖ-966 от 09.10.2025 г. ответното дружество отново отказало изплащане на застрахователно обезщетение.
Оспорва постановения отказ като неоснователен, немотивиран и бланкетен.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД „Армеец“, с който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва, че настъпилото събитие представлява покрит риск по застраховка „Каско“. Твърди, че уврежданията, настъпили в резултат на процесното ПТП, не представляват покрит от застрахователя риск поради наличие на изключен риск по т. 10.11 от ОУ на ответника. Изтъква, че застрахователят не е длъжен да възстановява щети, получени в резултат на умишлени или с груба небрежност действия или бездействия на застраховащия, застрахования или др., посочени в клаузата на т. 10.11 ОУ лица, за което излага подробни аргументи. Твърди, че в хода на експертната проверка по заведената щета, въз основа на телеметрични данни от застрахования автомобил, било установено, че единствената причина за настъпване на вредите по него били действията на водача му, който не се е съобразил с условията на пътната обстановка и се движил с несъобразена скорост, като не е упражнявал непрекъснат контрол върху МПС и не е предприел своевременни действия по намаляване на скоростта и аварийно спиране, напротив – системно е упражнявал натиск върху педала на газта, което действие представлявало т. нар. „дрифтинг“. В 3 тази връзка твърди, че процесният лек автомобил „БМВ М4“ с рег. № TNTMP27387 бил оборудван със заводски интегрирано устройство за запис на данни от инциденти. Евентуално твърди, че в случая е налице изключен риск по т. 10.29 от приложимите ОУ. В условията на евентуалност оспорва да дължи на ищеца застрахователно обезщетение, доколкото твърди, че от страна на застрахования не били изпълнени задълженията по чл. 395, ал. 1 КЗ, т. 76.1, т. 76.2, т. 76.3 и т. 76.14 от ОУ. На самостоятелно основание твърди, че доколкото ищецът не е изпълнил задълженията си по т. 76.1, т. 76.2, т. 76.3 и т.
76.14 от ОУ във вр. с т. 78 от ОУ, то ответното дружество дължи застрахователно обезщетение в намален размер, а именно, че същият следва да бъде намален с 90 % . Оспорва и размера на така претендираното главно вземане, като го намира за завишено и неотговарящо на действителните вреди. Оспорва и претенциите за лихва. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма такива.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – че към датата на настъпване на застрахователното събитие (30.06.2025 г.) между страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на договор за автомобилна застраховка „Каско“ по застрахователна полица № № 0306Х1023625, със срок на застрахователното покритие от 20.06.2025 г. до 19.06.2026 г. по отношение на лек автомобил „БМВ М4“ с рег. № 721М685 (TNTMP27387).
5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:
4
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ:
Ищецът трябва да докаже пълно и главно по делото наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ с ответника; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка, с което са причинени вреди на процесния лек автомобил; действителният размер на вредите, както и изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие в предвидения срок.
При установяване на тези обстоятелства от ищеца, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително и тези, че не е налице покрит застрахователен риск, респективно и възраженията си, че са налице предвидени в общите условия към застрахователния договор изключени рискове, а именно по т. 10.11 и т. 10.29 от ОУ.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Ищецът трябва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
6. По доказателствата:
П Р И Е М А представените от страните документи като писмени доказателства по делото, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ поисканото в т. 12.3 от доказателствените искания на ответника в отговора на исковата молба съдебно удостоверение, което да му послужи пред Община Варна, след представяне на проект и документ за 5 внесена държавна такса за същото.
ДА СЕ ИЗИСКА, на основание чл. 186 ГПК, от отдел „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна в цялост административнонаказателната преписка, образувана във връзка с ПТП, настъпило на 30.06.2025 г., обективирано в Протокол за ПТП № 1887135 от 30.06.2025 г., като същата се представи найкъсно в срок до първото по делото открито съдебно заседание.
ДОПУСКА изслушването на САТЕ, вещото лице, по която да даде отговор на поставените в исковата молба и в отговора задачи при депозит в размер на 400 евро, платим поравно от страните или всяка по 200 евро –в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Йордан Донев Йорданов.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 21.05.2026 г. от 09:50 часа, за които дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
/http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията е платена услуга. Към Софийски градски съд има съдебен център за медиация, която предлага провеждането на медиация от медиатори и за всички страни 6 по висящи граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим арбитър. Медиацията не е безплатна дейност, но първите часове, които са опознавателни относно самата процедура не се заплащат.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
Разпечатката съдържа 54 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/90b70280-b5a3-474a-9289-150732816ca2