Определение № 166 от 01.03.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166 гр. Перник, 01.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500122 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК, във вр. с чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 2856/07.02.2024 г. от „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, ЕИК 201257149, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Сливница № 201, Сграда МОЛ Варна, Тяло Б, ет.

4 чрез адвокат Н. М. против Определение № 309/24.01.2024 г. по гр. д. № 77/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е върната искова молба вх. № 556/12.01.2023 г., подадена от „Иновативни финанси“ ООД срещу Р. П.

З. и е прекратено производството по делото.

Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно, поради постановяването му в нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Излага се, че заповедният съд правилно е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Сочи се, че при това положение изводът на исковия съд за недопустимост на предявения иск е неправилен.

По аргумент от чл. 130, изр. 2-ро от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответника.

Окръжен съд - Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема следното:

Частната жалба е подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл.

1

275, ал. 1, във вр. с чл. 279 от ГПК, от надлежно легитимирано лице, при наличие на правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 130 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 261208/23.04.2021 г. по ЧГД № 1956/2021 г. по описа на ПРС Р. П. З. е осъден да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата от 4077.72 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ***, 610.26 лв.

– договорна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 05.03.2021 г., 874.75 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.03.2020 г. – 08.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 20.04.2021 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 111.25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

За принудително събиране на вземането по нея изпълнително дело № 2676/2021 г. по описа на ЧСИ А.В.. е образувано

Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, документът по чл. 417 от ГПК и изпълнителният лист са изпратени от ЧСИ за връчване на длъжника на регистрирания му настоящ адрес, който е и негов постоянен адрес – ***. Върху разписката е отразено, че адресът е посетен на 10.09, на 16.09, на 24.09, на 07.10 и на 28.10.2022 г., като адресатът не е открит и не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението. На 28.10.2022 г. е залепено уведомление, като в двуседмичния срок по чл. 47, ал.

2 от ГПК адресатът не се е явил да получи книжата.

Извършена е справка за регистрирани актуални трудови договори на длъжника с оглед прилагане разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ГПК, но такива не са установени.

С определение от 21.11.2022 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на съществуването на вземанията си срещу длъжника в едномесечен срок от съобщаването и го е предупредил, че в противен случай заповедта и изпълнителният лист ще бъдат обезсилени, като е спряно незабавното изпълнение по изпълнително дело № 2676/2021 г. по описа на ЧСИ А.В..

Указанията на съда са съобщени на заявителя на 08.12.2022 г.

На 12.01.2023 г. „Иновативни финанси“ ООД, легитимирайки се като частен правоприемник на заявителя по силата на договор за продажба на вземания /цесия/ от 15.06.2022 г., е предявил иск за установяване по отношение на Р. П. З., че му дължи сумата от 4077.72 лв. – главница за периода от 05.03.2020 г. до 05.03.2021 г. по договор за потребителски кредит № ***, 610.26 лв. – договорна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 05.03.2021 г., 874.75 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.03.2020 г. – 08.04.2021 2 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 20.04.2021 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 261208/23.04.2021 г. по ЧГД № 1956/2021 г. по описа на ПРС.

С обжалваното определение районният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 12.11.2022 г. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, изтекъл на 12.12.2022 г. не е подадено възражение, поради което тя е влязла в сила и не са налице процесуалните предпоставки на чл. 415, ал. 1 от ГПК за неговата допустимост.

При така посочените фактически констатации, настоящият състав намира обжалваното определение за валидно, допустими и правилно.

В чл. 415, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК в условията на алтернативност са предвидени предпоставките, при които заповедният съд дава указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение, респективно за осъждане на длъжника за заплащането му, когато издаването е отказано. Те са: подадено в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение от длъжника; връчване на заповедта при условията по чл. 47, ал. 5 от ГПК, в случаите, в които връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението; отказ на съда да издаде заповед за изпълнение.

Наличието на една от хипотезите, посочени в чл. 415, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ГПК е условие за процесуалната допустимост на предявения установителен иск по чл. 415, ал. 3 от ГПК. Исковият съд прави самостоятелна преценка за съществуването им, без да е обвързан от констатациите на заповедния съдия.

В този смисъл са задължителните указания, дадени в т. 10а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. по описа на ВКС.

В настоящия случай, след надлежно удостоверяване съгласно изискването на чл. 47, ал. 1, изр. 3-то от ГПК, че длъжникът не може да бъде намерен на постоянния и настоящия му адрес и не е открито друго лице, което да получи книжата, на 28.10.2022 г. е залепено уведомление. В срока по чл. 47, ал. 2 от ГПК, изтекъл на 11.11.2022 г., той не се е явил, за да ги получи. Затова на основание фикцията, предвидена в чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедта, ведно с документът по чл. 417 от ГПК и изпълнителният лист се считат за връчени на същата дата. При това положение, за да е процесуално допустим предявеният иск е необходимо или връчителят по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 47, ал. 1, изр. 4-то от ГПК да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, на който е търсен за връчване на книжата или в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, считано от връчването на заповедта, да е постъпило възражение срещу нея.

3

От материалите по делото е видно, че не налице нито едно от посочените обстоятелства. Връчителят не е събрал данни от управителя на етажната собственост или от друго лице, с установена самоличност, че длъжникът не живее на адреса, който е регистриран като негов постоянен и настоящ адрес.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, изтекъл на 12.12.2022 г. не е постъпило и възражение срещу заповедта. Затова, както правилно е констатирал районният съд, издадената заповед е влязла в сила и не е възникнала някоя от предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ГПК, представляващи условие за процесуална допустимост на предявения установителен иск.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че изискването на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е налице, тъй като заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 2 от ГПК. Цитираната норма предвижда две предпоставки, които трябва да са налице кумулативно, за да се препятства влизането в сила на заповедта – това е освен връчването чрез фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и събирането на данни по предвидения ред, че длъжникът фактически не живее на постоянния/настоящия си адрес. Второто изискване в случая не е налице, поради което с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК заповедта влиза в сила и не липсва правен интерес за заявителя да предявява иск за установяване на вземането по нея.

Предвид всичко изложено, настоящият въззивен състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 309/24.01.2024 г. по гражданско дело № 77/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е върната искова молба вх. № 556/12.01.2023 г., подадена от „Иновативни финанси“ ООД срещу Р. П. З. и е прекратено производството гр. д. № 77/2023 г. по описа на ПРС.

Определението подлежи на обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4