Решение № 886 от 17.06.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. Плевен, 17.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА АЛ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20224430106859 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от М. В. В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С. Б. - Адвокатска колегия - Плевен, със съдебен адрес:

*** против Р. А. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: със седалище и адрес на управление: ***, в която се твърди следното : изпълнително дело № 714/2015 по описа на *** с рег. *** и район на действие ОС - Плевен е образувано по молба на Р. А. Д. за принудително събиране на вземане по изпълнителен лист №5268 от 29.10.2015г. по гр.д.

№4268/2014г. по описа на РС - Плевен за сумата от 10186,29 лева образувана както следва:

5000,00 лв. - главница; 5024,29 лв. - законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2013г. до датата на депозиране на исковата молба, както и сумата от 162,00 лв. разноски по делото.

След извършена справка по ИД № 714/2015 при *** се установили основания за прекратяване на изпълнителното дело и погасяване по давност на задълженията, обективирани в посочения изпълнителен лист. Въпреки липсата на изричен акт от страна на съдебния изпълнител, изпълнителното дело е перемирано още към 2018г., като последното валидно изпълнителско действие е налагане на възбрана върху притежаваните от длъжника идеални части от недвижим имот в с. Опанец. Последващи изпълнителни действия нито са искани от взискателя, нито са извършвани от ЧСИ. Това бездействие продължава повече от 5 години, считано от 2016г., когато е наложена възбраната върху идеалните части от имот.

1

Заявява се, по отношение на ищеца е налице правен интерес да сезира съда и да възрази срещу дължимостта на сумата от 10 186,29 лева, като погасена по давност.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да приеме за установено, че М. В. В., ЕГН ********** с адрес: *** не дължи на ответника Р. А. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: със седалище и адрес на управление: *** сумата от 10 186,29 лева, образувана както следва: 5000,00 лв. - главница; 5024,29 лв. - законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2013г. до датата на депозиране на исковата молба, както и сумата от 162,00 лв. - разноски по делото, за която сума е образувано ИД № 714/2015 при *** с рег. *** и район на действие ОС - Плевен и която към 23.12.2022г. е погасена по давност.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответната страна.

В о.с.з. страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Не е ангажирано становище от ответната страна.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира иска за изцяло основателен и доказан и като такъв следва да го уважи.

Предмет на разглеждане иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи парични суми, за чието събиране е образувано изпълнително дело №714/2015год. по описа на ***, поради погасяване на вземанията по давност.

Не е спорно, а това се установява от приобщения по делото като доказателство Изпълнителен лист №5268/29.10.2015год., че същият е издаден въз основа на влязло в сила на 15.04.2015год. съдебно решение по гр.д.№ 4268/2014год., с което М. В. В., ЕГН **********, адрес: *** е осъден на основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД да заплати на Р. А. Д., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 5000лв., представляваща неимуществено обезщетение за претърпени болки и страдания за периода от 30.01.2013год. до 18.09.2014год. в резултат на нанесена му на 30.01.2013год. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долния край на лява лакътна кост, довело до трайно затруднение на движението на горен ляв крайник, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2013год. до окончателното изплащане на сумата. М.В. е осъден на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на Р. А. Д. разноски по делото съразмерно уважената част на иска – в размер 50лв.

От приетото като доказателство по делото копие на посоченото по-горе изпълнително дело по описа на *** е видно, че същото е образувано от Р.Д. на 06.11.2015год., като е депозиран издадения по гр.д.№ 426882014год. Изпълнителен лист за посочените по-горе суми – 5000лв. главница и 50лв. разноски. Видно от поканата за доброволно изпълнение, изпратена до длъжника е, че задължението му по горепосочения ИЛист възлиза на сумите, както следва : 5000лв. главница, 1507,37лв. – законна лихва и неолихвяема сума 50лв. Останалите, посочени в ПДИзпълнение суми за дължими към ЧСИ, както и са посочени други задължения на длъжника към държавата, като присъединен 2 взискател. В случая давността е прекъсната с налагане на възбрана върху идеална част от недвижим имот, собственост на длъжника – на 06.11.2015год. Същинско действие на принудително изпълнение впоследствие не е предприемано, поради което следва да се приеме, че изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК на 06.11.2018год. Новата давонст при настъпила перемпция започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете Решение №37 от 24.02.2021год. на ВКС по гр.д. №1747 по описа за 2020 година.На 15.02.2023год. ЧСИ е изпратил молба до АВписванията –Плевен с изявление, че вдига вписаната с АКт №23 том Iот 18.01.2016год. възбрана на имота на длъжника. Т.к. от момента на налагането на възбраната не са извършени същински изпълнителни действия и няма и направено искане от кредитора за извършването на такива, предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, но само за сумите, посочени в Поканата за доброволно изпълнение и основани на вземането, за което е издаден Изпълнителен лист о гр.д.№4268/2014год. по описа на ПлРС, а именно : за сумата 5000лв. главница, 1507,37лв. – законна лихва и неолихвяема сума 50лв. За разликата от 1507,37лв. законна лихва, до претендираната като недължима законна лихва в размер 5024,29лв., както и за разликата от 50лв. - разноски до претенцията като недължими на 162лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

На основание чл.38 ал.2 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца – адв.Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер на основание чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения – 955,74лв.

Искането се съдържа в исковата молба.

Т.к. няма направено искане за присъждане на разноски по делото, такива не се дължат на ищеца.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.439 ал.1 от ГПК, че М. В. В., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на Р. А. Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 5000лв. главница, 1507,37лв. – законна лихва и неолихвяема сума 50лв., за които суми е образувано изпълнително дело №714/2015 по описа на ***, с *** и район на действие ОС Плевен, като погасени по давност, като за сумата от 3 516,92лв. - законна лихва и 112лв. 3 разноски ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата Р. А. Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С. Й. Б., ЕГН **********, с адрес : *** разноски за осъществено процесуално представителство на ищеца в размер 955,74лв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

4