Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 81 от 22.04.2024, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 682/2023
Вид
Решение № 81
Подписан
22.04.2024
В сила
09.05.2024
Състав
Диана Сотирова Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.7, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.7, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането
  • чл.14 · Наказателен кодекс
  • чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Разлог, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200682 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. С НП №23-0331-000423/27.07.2023 г., издадено от Н-к група при ОДМВР-Б., РУ-Р., на Й.В.У., ЕГН*, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено наказание "глоба" от 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП, е наложено наказание "глоба" от 10,00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят Й.У., който го атакува с искане за отмяната му.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения и е налице неправилно приложение на материалния закон само по отношение на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП.

В СЗ жалбоподателят Й.У. - редовно призован, не се явява, за него се явява адв. Р.З.-К., упълномощен представител, който пледира за отмяна на НП по доводите в жалбата.

Претендира разноски и излага подробни съображения за отмяна на НП в ОСЗ.

НО - Н-к група при ОДМВР-Б., РУ-Р. - редовно призован, не изпраща представител.

Изразява в депозирана молба, която е представил ведно с адм. нак. преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл.58д, т.1 ЗАНН, от санкционираното ФЛ и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на жалбоподателя на 09.11.2023 г., а жалбата е подадена на 22.11.2023 г.) Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В г.Р., по у.“С.п.“, с посока на движение от с.Г. към МБАЛ-Р.г и в района на „МХТ-Б.“АД, управлява л. а. марка „Ф.В.“ с рег. №*, собственост на Б.Н., с ЕГН*, от с.Б., регистрацията на който на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП от 03.05.2023 г. е прекратена, като водачът не представя СУМПС и контролен талон към него.

Поради данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 НК, материалите по адм. нак.

1 преписка били изпратени в РП-Б.. С постановление от 18.07.2023 г. прокурор при РП-Б., ТОР., отказал да образува досъдебно производство по съображения, че извършеното от У. деяние е с явна незначителност, поради което следва да се приложи по отношение на него правилото на чл.9, ал.2 от НК.

На 27.07.2023 г. Н-к група при ОДМВР-Б., РУ-Р., издал обжалваното НП №23-0331000423/27.07.2023 г., с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя Й.В.У., ЕГН*, адм. наказание "глоба" от 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и адм. наказание "глоба" от 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК: Заверен препис на АУАН серия „GA“ с №878921/10.05.2023 г.; Заверен препис на НП №23-0331-000423/27.07.2023 г.; Докладна записка с per. №331р-8027/30.05.2023 г.; Справка ГФ за л. а. с №*; Справка собственост за л. а. с №*; Обяснение от Й.У.; Обяснение от Б.Н.; Писмо до сектор «ПП»-Б.; Писмо отговор от с.«ПП»-Б.; Справка с №331р9893/07.07.2023 г.; Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП-Б., ТО-Р., с №331000-4782/18.07.2023 г.; Справка за нарушител/водач; Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.;

Съдът кредитира събраните писмени и гласни доказателства, които също оцени като еднопосочни, последователни и непротиворечиви.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

НП е издадено от орган, който разполага с материална и териториална компетентност. Със заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на ВР, н-кът на сектор/група, е оправомощен да издава НП за нарушения по ЗДвП /т.3.12 от заповедта/.

НП има съдържанието по чл.57, ал.1 ЗАНН, като в НП са описани всички елементи от състава на нарушението, описани са обстоятелствата по извършването му и е посочена нарушената разпоредба.

От събраните доказателства и доказателствени средства се установи и че жалбоподателят Й.У. е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП.

Съгласно цитираната разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само ППС, които са регистрирани. От отговора от МВР-Б. и от справката за история на регистрацията на автомобила с рег. №*, се установява че на 03.05.2023 г. служебно е била прекратена регистрацията на л. а. марка „Ф.В.“, на основание чл.143, ал.10 ЗДвП - поради постъпило уведомление от ГФ за липса на валиден договор за застраховка "ГО" на автомобилистите. Съгласно чл.143, ал.10 ЗДвП, "Служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от ГФ по чл.574, ал.11 от КЗ, за липса на сключен договор за застраховка "ГО". Служебно прекратена регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от ГФ по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "ГО" на автомобилистите". Предвид горното, към 23:00 часа на 10.05.2023 г. управляваният от жалбоподателя л. а. не е бил регистриран /бил е с прекратена регистрация/ и като го е управлявал по пътищата, отворени за обществено ползване, жалбоподателят Й.У. е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП.

Съгласно чл.6 ЗАНН, за да бъде едно деяние адм. нарушение, то следва да е извършено виновно. Съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН, деянието обявено за адм. нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи /чл.7, ал.2 ЗАНН/.

Уредбата на служебното прекратяване на регистрацията на МПС поради липса на сключен договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите се съдържа в чл.143, ал.10 ЗДвП и чл.18б ал.1, т.8 и чл.18б, ал.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и 2 възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС /Наредба №I-45 от 24.03.2000 г./. Съгласно цитираните разпоредби, както вече беше посочено, служебното прекратяване на регистрацията на ППС се извършва след получаване на уведомление от ГФ по чл.574, ал.11 КЗ за липса на сключен договор за задължителна застраховка "ГО". И разпоредбата на чл.143, ал.10 ЗДвП, и нормата на чл.18, ал.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. изискват уведомяване на собственика на ППС за прекратяването на регистрацията /за разлика например от хипотезата, когато регистрацията се прекратява поради неизпълнение на задължението на собственик в двумесечен срок от придобиването да регистрира МПС, в който случай уведомяване не се дължи - по аргумент от разпоредбата на чл.18б, ал.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г./. Съгласно Тълк. постановление №2/05.04.2023 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълк. дело №3/2022 г., "Уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, защото законът е възложил на АО задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Собственикът на МПС обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на МПС. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на МПС и с породените от нея правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила".

В настоящия случай не се събраха доказателства към 03.05.2023 г. собственикът на автомобила да е бил уведомен за прекратяването на регистрацията на автомобила от АО в изпълнение на задължението му по чл.143, ал.10 ЗДвП или да е узнал за това обстоятелство по друг начин. В отговора на ОДМВР-Б. се твърди, че до собственикът на МПС е изпратено уведомление за прекратяване на регистрацията, съгласно Уведомително писмо, изпратено с БП с приемно-предавателен протокол опис №111600-11252/07.06.2023 г. /което не е приложено по адм. нак. преписка/, видно обаче от отразената дата на описа, уведомителното писмо е изпратено на 07.06.2023 г., а именно повече от месец след установяване на нарушението. Предвид разпределената доказателствена тежест в настоящето производство до приключване на съдебното дирене, АНО не успя да докаже, че до собственика на процесното МПС е достигнало уведомление за служебно прекратяване на регистрацията и че същия е знаел това обстоятелство към дата на установяване на нарушението. Предвид горното, съдът счита, че собственикът на МПС не е бил уведомен за служебно прекратена регистрация. Липсват доказателства и Й.У. да е узнал това обстоятелство по друг начин.

Предвид горното, не се установи че като е управлявал автомобила в 23:00 часа на 10.05.2023 г., жалбоподателят Й.У. е съзнавал, че същият е с прекратена регистрация, поради което и деянието му е несъставомерно като нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП. Деянието не е съставомерно от субективна страна, тъй като жалбоподателят е действал при фактическа грешка по см. на чл.14 НК, вр. чл.11 ЗАНН, като изключващо вината обстоятелство, като не е съзнавал факт от обективната действителност - че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация. Отново в Тълк. постановление №2/05.04.2023 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълк. дело №3/2022 г. е прието, че в този случай незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост, а "се явява резултат от неизпълнено адм. задължение по чл.143, ал.10 от ЗДвП, за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност..."

3

Предвид изложеното, съдът намери че жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП, от субективна страна и неправилно е ангажирана адм. нак. му отговорност.

По отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП, а именно, че водача не представя СУМПС и контролен талон към него. За съставомерността на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, следва да се установи надлежно, че водачът на МПС не носи тези документи със себе си при управлението на МПС. По отношение на издаденото НП е предявено адм. обвинение че не представя КТ към СУМПС, но което като изпълнително действие не е идентично с носенето на посочените документи както е повелил законодателят. С тестовата част на АУАН и НП се вменява вина за непредставяне на документи, които водачът на МПС е длъжен да носи, а с цитираните норми на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, се вменява вина че не ги е носил. Това са нарушения с коренно различни изпълнителни деяния, съответно и различни фактически състави. Гореописаното представлява съществен процесуален порок, нарушаващ правото на защита на жалбоподателя. С това обстоятелство се нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като в диапозитива на АУАН и НП е констатирано едно нарушение на ЗДвП, при една фактическа обстановка, а впоследствие АНО издава НП и санкционира водача за друго нарушение на ЗДвП.