Решение № 3029 от 24.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3029 гр. Варна, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Частно гражданско дело № 20263110100361 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 624 ГПК.

Образувано е след постъпило възражение от длъжника „Г. Ф.“ ООД срещу издадената в полза на кредитора Б. Д. К. Д., европейска заповед за плащане по ч. т. д. № 750/2025 г. по описа на ВОС.

С оглед и разпоредбата на чл. 17, пар. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане производството следва да продължи в съответствие с плавилата за европейската процедура за искове с малък материален интерес, установена в Регламент /ЕО/ № 861/2007 г., каквото искане ищецът е отправил в Допълнение 2 към молбата за издаване на европейска заповед за плащане /чл. 7, пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г./, поради което и делото е изпратено служебно на родово и местно компетентния да разгледа исковото производство съд, а именно Варненски районен съд.

Предмет на претенцията е искането с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1935 евро, представляваща незаплатено от ответника възнаграждение по сключен между страните договор за изработка, по който ищецът в качеството си на изпълнител е извършил дейности по реставрация на сглобяеми панели на строителен обект на ответника в гр. Роверкиара, провинция Верона, Италия, ведно със законната лихва за забава, считано от датата, следваща падежа за плащане по издадената фактура № 3/001/31.03.2023 г., а именно от 01.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В молба си ищецът Б. Д. К. Д., регистрирано в Р. И., твърди, че има вземане срещу българското дружество „Г. Ф.“, произтичащо от предоставяне 1 на услуга, а именно: реставрация на сглобяеми панели в обект на ответника. За така извършената услуга е издадена счетоводна фактура № 3/31.03.2023 г. на стойност 1935 евро, с падеж 31.03.2023 г. Към настоящия момент, въпреки опитите му за доброволно уреждане на отношенията, изпълнението на задължението за плащане от страна на ответника не е извършено, като същият е в забава, считано от 01.04.2023 г. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В предоставения срок по чл. 5, т. 3 вр. т. 2 от Регламент /ЕО/ № 861/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес ответникът е депозирал отговор. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Поддържа, че твърдяната от ищеца услуга по „реставрация на сглобяеми панели“ на обект в гр. Роверкиара, Италия, реално не е извършвана от ищеца, поради което не е възникнало и претендираното вземане. Посочва, че ищецът не е представил никакви доказателства за възлагане, изпълнение и приемане на работа – липсват договор, приемо-предавателни протоколи, актове за извършени дейности, подписани отчети, кореспонденция или други документи, удостоверяващи, че въпросните услуги са били действително изпълнени и приети от ответното дружество. Самото издаване на фактура не доказва съществуването на задължение, тъй като същата представлява едностранен частен документ, който не е подписан, признат или осчетоводен от ответника. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Във връзка с така направените оспорвания и на основание чл. 7, ал. 1, б.

„а“ от Регламент /ЕО/ № 861/2007 г. съдът е изискал от ищеца допълнителни данни относно иска – в това число доказателства за възлагане на работата, като му е дадена възможност да изрази и становище по оспорванията в отговора.

В предоставения едноседмичен срок ищецът е изразил становище, в което поддържа, че дейностите по възстановяване на панели в обект в гр.

Роверкиара са действително извършени от него. Посочва, че обектът представлява складова база на италианското дружество Домус Мобили и е бил опожарен, поради което се е нуждаел от ремонт, реконструкция и подмяна на греди и панели. Извършването на строително – монтажните работи е предмет на договор между дружеството Сервици Имобилиари и дружеството Домус Мобили, като договорът е сключен на 18.05.2022 г. на обща стойност 214000 евро. Дружеството Сервици Имобилиари в качеството на изпълнител на СМР, чрез своя едноличен управител и законен представител – г-н А. Б., е възложило част от дейностите по този договор на дружеството – ответник „Гоеган Финитуре“ ООД, а именно дейностите по запечатване и възстановяване на повредените и незаменени панели. При изпълнението на работата по обекта дружеството „Гоеган Финитуре“ ООД превъзложило част от дейностите на г-н Д. К., който е едноличен собственик и представляващ дружеството – ищец БАЗЕ ДИ КАТАПАН ДЖУЗЕПЕ. Това възлагане е предприето от „Г. Ф.“ ООД със знанието и съгласието на основния изпълнител на СМР - Сервици Имобилиари. Поддържа, че извършените дейности са приети и одобрени, както от прекия възложител „Г. Ф“ ООД, така и от основния изпълнител – С И. Въпреки коректно извършените дейности по реставрация, въпреки приемането на изпълнението като извършено в съответствие с всички норми и стандарти, до момента плащане от страна на ответника не е последвало.

2

В предоставения от съда едноседмичен срок от получаване на съобщението, заедно с препис от становището на ищеца от 03.07.2026 г., ведно с приложенията към него, ответникът не е изразил насрещно такова.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Следва да се отбележи, както вече се посочи, че ответникът, въпреки предоставената му от съда възможност, в указания едноседмичен срок, не взе отношение по допълнително наведените от ищеца твърдения и допълнително ангажираните от него доказателства.

В заявлението си от 12.06.2026 г. А. Б. – едноличен управител и законен представител на дружество „С. И.“ С.р.л., Италия, декларира, че е сключил в качеството си на главен изпълнител за сметка на представляваното от него дружество „Сервици Имобилиари“ С.р.л. договор за изпълнение с фирма „Д.

М.“ С.р.л. от Роверкиара /провинция Верона/ за ремонт и възстановяване на склад, пострадал при пожар, подписан на 18.05.2022 г. за сумата в общ размер от 214000 евро, включваща смяната на греди и запълващи панели. Същият се е свързал и възложил задача на фирма „Г. Ф.“ за изпълнение на дейностите по запечатване и възстановяване на повредените и незаменени панели, в рамките на горепосочения договор за изпълнение. През м. февруари 2023 г., във връзка с началото на работните дейности на строителната площадка, намираща се в Роверкиара /провинция Верона/, собственост на „Д. М.“ С.р.л., се срещнал с гн Е. Г. който вече представлявал г-н Д. К. /лице, с което се бил запознал в миналото/, присъствайки на строителната площадка, уточнявайки, че той щял да извърши дейностите по възстановяване на повредените панели за негова сметка. Лично установил, включително и през следващите дни, присъствието на г-н Д. К. от основната фирма на строителната площадка, където той работел с една платформа, негова собственост, до завършване на възложените ремонтни дейности по възстановяване на повредените панели за негова сметка. Декларира, че дейностите по възстановяване на повредените сглобяеми панели са извършени правилно от г-н Д. К.. След приключване на ремонтните дейности, получил фактура № 1/А от 15.03.2023 г., издадена от фирма „Г. Ф.“ ООД, на стойност 4500 евро, по която извършил плащане чрез банков превод на 21.03.2023 г.

Така декларираните обстоятелства, които по своята същност представляват свидетелски показания, съдът цени изцяло, въпреки че не са събрани по предвидения в ГПК ред, доколкото същите се подкрепят от ангажирания от ищеца доказателствен материал, в това число представената фактура № А1 от 15.03.2023 г., издадена от ответника „Г. Ф.“ ООД в качеството му на доставчик, с възложител „С. и.“ С.р.л., с описание: Фактура 1 от 17.02.2023 г., с основание: дейности по възстановяване на панели със съответното запечатване на строителна площадка Домус мобили, на стойност 4500 евро. Плащането по същата е осъществено на 21.03.2023 г., видно от представената на л. 86 от делото справка за осъществени плащания от „Сервици имобилиари“ С.р.л. /платена в полза на „Гоеган Финитуре“ ООД е сумата 4500.91 евро/, съответно справката за извършени плащания от „Сервици имобилиари“ С.р.л. в периода 13.03.2023 г. – 02.05.2023 г. /л. 83-84 от делото/. Тези документи дават на съда достатъчно основание да направи обоснован извод, че между ответното дружество и дружеството „Сервици 3 имобилиари“ С.р.л. са съществували облигационни правоотношения по възлагане на част от дейностите, необходими за възстановяване на обект, собственост на Домус мобили, както изрично е посочено и в издадената от настоящия ответник фактура, коментирана по-горе в изложението.

Следва да се отбележи, че в производството е представена неоспорена от ответника кореспонденция между Д. К. /едноличен собственик и управител на ищцовото дружество/ и Д. Г.- /управител на ответното дружество/, от която може да се направи обоснован извод, че именно част от възложените на последния дейности са превъзложени на ищеца, а именно тези, посочени в издадената надлежно фактура № 3/001 от 31.03.2023 г. – дейности по реставрация на сглобяеми панели на строителен обект Домус мобили в Роверкиара /провинция Верона/.

Видно от кореспонденцията, самата Д. Г. на 29.03.2023 г. е изпратила данни за фактурата /л. 19 от материалите по ч. т. д. № 750/2025 г. по описа на ВОС/, като е посочила изрично, че не може да получава фактура с ДДС.

Посочила е в изпратеното съобщение, че не знае дали са забелязали, че плащането е до 60 дни от получаване на фактурата… ако платят по-рано, ще се чуят. Последното показва именно, че очаква плащане от трето лице, което, както се установи вече, е „Сервици имобилиари“ С.р.л., което реално вече е било изпълнило задължението си и е заплатило дължимата сума още на 21.03.2023 г.

От допълнително представената кореспонденция със становището на ищеца от 03.07.2026 г. се установява, че настоятелно Джузепе Катапан е искал от Джесика Гоеган да му предостави данните, необходими за издаване на фактурата. Същата е предоставила имейл, на който да й бъде изпратена фактурата, като ищецът изрично е посочил, че доколкото издаването на фактурата е почти два месеца след изпълнение на работата, то очаква банковия превод при получаването й. Информирал е ответника, че е запознат, че плащането вече е направено /имал е предвид, че знае, че „Сервици имобилиари“ С.р.л. вече е направило плащането/, поради което окачва тяхното плащане. В едно от разменените съобщения, Д. Г. е поискала повторно изпращане на фактурата, тъй като не може да я намери.

С писмо от 31.07.2023 г. ищецът е поканил ответника да му заплати дължимото по така издадената фактура от 31.03.2023 г., заедно с дължимите лихви.

Така разменената кореспонденция дава на съда достатъчно основание да заключи, че извършената от ищеца работа е приета без каквито и да е възражения от страна на ответника, а направените оспорвания в противен смисъл са неоснователни и неподкрепени с никакви доказателства. Напротив.

Всички ангажирани в производството такива са в подкрепа изцяло на твърденията на ищеца, че качествено и без забележки е извършил възложената му работа, че тя е приета от възложителя и че последният дължи уговореното между страните възнаграждение в размер на 1935 евро, каквато е стойността на издадената фактура № 3/001 от 31.03.2023 г.

По изложените съображения съдът намира, че са налице всички предпоставки за основателност на така предявения иск, поради което същият следва да бъде уважен изцяло. Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху дължимата сума, считано от деня, следващ падежа на фактурата – падежът е 31.03.2023 г., тоест от 01.04.2023 г.

Разпечатката съдържа 31 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/90b4daab-bde5-4461-89ea-256642820ad9