Решение № 313 от 25.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Пловдив, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000233 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №292/30.VІ.2023год. постановено по т.д.

№702/2022год. Пловдивският окръжен съд, ХVІ състав, е осъдил „К.“ ЕООД гр.П., ЕИК *********, представлявано от управителя Г.И.Г. да заплати на Д.Ф."З." гр.С., БУЛСТАТ **********, представлявано от изпълнителния директор Г.Т. сумата 181 332лв., представляваща платена през 2021год. финансова помощ по договор №*****************/19.ІV.2018год. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.417 ГПК- 27.VІІ.2022год. до окончателното плащане, сумата 23 172.21лв., представляваща законна лихва, от която 21 630.89лв.- законна лихва върху сумата 159 572.16лв. за периода от 19.ІІІ.2021год. до 26.VІІ.2022год. и 1 541.32лв.- законна лихва върху сумата 21 759.84лв. за периода от 12.ХІ.2021год. до 26.VІІ.2022год., както и сумата 1

18 221.44лв. деловодни разноски и разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№10953/2022год. по описа на Районен съд гр.Пловдив и по т.д.

№702/2022год. по описа на ОС- Пловдив, като Е ОТХВЪРЛИЛ иска за възстановяване на платена държавна помощ по същия договор за разликата над горния размер до пълния предявен размер от 704 821.61лв., както и иска за заплащане на законна лихва над горния размер до пълния предявен размер от 190 943.76лв., като неоснователни.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№25117/10.VІІІ.2023год. е подадена от Д.Ф."З." гр.С., БУЛСТАТ **********, представлявано от изпълнителния директор Г.Щ.Т., чрез пълномощника му адв. Р. А. от АК- П., срещу решение №292/30.VІ.2023год. по т.д.№702/2022год. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове до пълния им размер, с оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, което е постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалния закон. Ето защо моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и постанови ново решение, с което уважи изцяло предявените искове. За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е възприел за доказана цялата фактическа обстановка, изложена в исковата молба, но е изтълкувал неправилно, при неспазване както на процесуалния, така и на материалния закон, нормите на процесния договор и нормите на материалния закон. Жалбоподателят счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че отговорността на бенефициента по т.5.5 от процесния договор би могла да се ангажира само при прекратяване/разваляне на процесния договор. За да достигне до този извод ОС- Пловдив е цитирал чл.55ал.1пред. трето ЗЗД и чл.88 ЗЗД, както и решение №2/9.VІІ.2012год. по т.д.№154/2011год. на ІІ ТО на ВКС. Счита, че възстановяване на получената държавна помощ по т.5.5 от процесния договор може да се претендира при неизпълнение на договорните задължения, а не само при прекратяване/разваляне на договора, съгласно чл.55ал.1пред. трето ЗЗД и чл.88 ЗЗД. Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че само след надлежно удостоверена проверка може да се претендира възстановяване на получените средства от ответника по т.5.5 от процесния договор. В разпоредбата на т.5.6 от процесния договор изрично е предвидено, че нарушенията по т.5.5 се установяват при извършване на проверки от ДФЗ и/или БАБХ, съвместни или самостоятелни. В договора не е 2 предвиден изричен начин за удостоверяване на извършените проверки. И в случая ДФЗ е направил проверка и справка в съответната система на БАБХ и е установил, че ответникът не стопанисва животновъден обект, което е изискване на процесния договор и представлява основна част от задълженията му. В случая ответникът признава този факт, след като е бил надлежно уведомен с отправена покана от ДФЗ. Ето защо жалбоподателят счита за напълно несъстоятелни мотивите на първоинстанционният съд, с които предявените искове са отхвърлени. Претендира за съдебните разноски направени пред двете съдебни инстанции.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ „К.“ ЕООД гр.П., ЕИК *********, представлявано от управителя Г.И.Г. не ангажира становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото е предявен от ищеца Д.Ф."З." /ДФЗ/ 3 гр.С., БУЛСТАТ **********, представлявано от изпълнителния директор Г.Щ.Т. срещу ответника „К.“ ЕООД гр.П., ЕИК *********, представлявано от управителя Г.И.Г., иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК- да се приеме за установено, че ответникът „К.“ ЕООД гр.П., ЕИК ********* дължи на Д.Ф."З." гр.С., БУЛСТАТ ********** сумата 704 821.61лв., представляваща вземане за главница по Договор №*****************/19.ІV.2018год. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ и сумата 190 943.76лв., представляваща вземане за законна лихва по Договор №*****************/19.ІV.2018год. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, дължима от датата на предоставяне на всяка финансова помощ до датата, предхождаща деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в съда, както следва: законна лихва в размер на 69 529.24лв., изчислена върху главница в размер на 163 491.38лв. за периода от 26.ІV.2018год. до 26.VІІ.2022год., законна лихва в размер на 58 463.56лв., изчислена върху главница в размер на 178 666.23лв. за периода от 19.ІV.2019год. до 26.VІІ.2022год., законна лихва в размер на 36 081.04лв., изчислена върху главница в размер на 159 572.16лв. за периода от 23.ІV.2020год. до 26.VІІ.2022год., законна лихва в размер на 1 441.49лв., изчислена върху главница в размер на 7 434.62лв. за периода от 19.VІІІ.2020год. до 26.VІІ.2022год., законна лихва в размер на 2 256.22лв., изчислена върху главница в размер на 14 325.22лв. за периода от 30.ХІІ.2020год. до 26.VІІ.2022год., законна лихва в размер на 21 630.89лв., изчислена върху главница в размер на 159 572.16лв. за периода от 19.ІІІ.2021год. до 26.VІІ.2022год., законна лихва в размер на 1 541.32лв., изчислена върху главница в размер на 21 759.84лв. за периода от 12.ХІ.2021год. до 26.VІІ.2022год., ведно със законната лихва върху главницата 704 821.61лв., считано от 27.VІІ.2022год.-датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задълженията, като му се присъдят съдебно-деловодните разноски в заповедното и в исковото производство.

Искът по чл.422ал.1 ГПК е установителен и с него кредиторът цели установяване със сила на присъдено нещо спрямо насрещната страна, съществуването на вземането си, предмет на издадената 4 заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. В случая в производството по ч.гр.д.

№10953/2022год. по описа на РС- Пловдив, ХХ граждански състав, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК на Д.Ф."З." гр.С., е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №5419/28.VІІ.2022год., с които длъжникът „К.“ ЕООД гр.П., ЕИК ********* е осъдено да заплати на кредитора Д.Ф."З." гр.С., БУЛСТАТ ********** сумата 704 821.61лв., представляваща главницата по договор №*****************/19.ІV.2018год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.VІІ.2022год. до изплащане на вземането, сумата 190 943.76лв., представляваща законна лихва за периода от 26.ІV.2018год. до 26.VІІ.2022год., както и разноските в заповедното производство- ДТ в размер на 17 915.31лв. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Или заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение е издадена въз основа на акт по чл.417т.3 ГПК- договор №*****************/19.ІV.2018год. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, със срок на изпълнение- 5 последователни години от подписване на договора, и поради липсата на животновъден обект за изпълнение на дейностите по сключения договор, е налице неспазване на задълженията по т.3.4 от договора, като на основание т.5.5 е предвидена санкция- земеделският производител да възстанови получените средства, заедно със законната лихва от датата на получаването им, който документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта по чл.417 ГПК е отменено с определение №817/3.ІV.2023год. по В.ч.гр.д.

№837/2023год. на ОС-Пловдив, VІІ състав, като е обезсилен и издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист. Това разпореждане съгласно трайната съдебна практика не препятства допустимостта на производството по чл.422ал.1 ГПК, а единствено допуснатото предварително изпълнение на заповедта.

Тъй като в законоустановения срок по чл.414ал.2 ГПК длъжникът „К.“ ЕООД гр.П., ЕИК ********* е подал възражение вх.

№83073/19.Х.2022год., че не дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то с разпореждане №25186/7.ХІ.2022год. по ч.гр.д.

5

№10953/2022год. на РС- Пловдив, ХХ граждански състав, на заявителя ДФ“З“ гр.С. е указано в законоустановения срок да предяви иск за установяване на вземанията му. Иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК е предявен от заявителя Д.Ф."З." гр.С. в законоустановения срок по чл.415ал.1 ГПК на 14.ХІІ.2022год., поради което той е допустим.

Пред първоинстанционният съд е приет за безспорен факта /който не е оспорен от ответника „К.“ ЕООД гр.П./, на сключване на договор №*****************/19.ІV.2018год. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, между ДФ „З.“ гр.С., БУЛСТАТ **********, от една страна и „К.“ ЕООД гр.П., ЕИК *********, представлявано от Д.Т.Д., от друга страна, като „земеделски стопанин“, с предмет: ДФ „З“ се задължава да предостави държавна помощ, наречена „помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, на ответника „К.“ ЕООД гр.П., в качеството му на земеделски стопанин, за изпълнение на доброволни ангажименти, поети за период от пет последователни години.

Средствата по помощта се изплащат годишно при спазване изискванията на ч л . 3 3 /Хуманно отношение към животните/ на

Регламент /ЕС/

№1305/2013год., Приложение ІІ към него, и други задължителни изисквания, наложени чрез националното законодателство, по следните мерки: