Решение № 5864 от 17.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5864 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20251100502413 по описа за 2025 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.

С решение №20750 от 17.11.2024г., постановено по гр.дело №23460/2024г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, е признато за установено по предявения от М. А. Ч., с ЕГН **********, срещу "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, с ЕИК 202255877, че договор за потребителски кредит №565676 от 11.05.2023г. е нищожен поради противоречие със закона на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК. С решението е отхвърлен предявения от "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, с ЕИК 202255877, срещу М. А. Ч., с ЕГН **********, насрещен главен иск по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за заплащане на сумата от 2564.4 6 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит №565676 от 11.05.2023г., като неоснователен. С решението е отхвърлен предявения от "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, с ЕИК 202255877, срещу М. А. Ч., с ЕГН **********, насрещен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2564.46 лв., представляваща получена от ответника без основание сума, като неоснователен. С решението е осъден "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, с ЕИК 202255877, да заплати на М. А. Ч., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 431.68 лв., представляваща разноски по делото. С решението е осъден "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, с ЕИК 202255877, да заплати на адв.М. В. М., вписан в Адвокатска колегия - Пловдив, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 1400.0 0 лв. за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата – М. А. Ч..

Постъпила е въззивна жалба от ищеца по насрещния иск - "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" 1

АД, с ЕИК 202255877, чрез процесуален представител адв.В. Б.-К., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва решение №20750 от 17.11.2024г., постановено по гр.дело №23460/2024г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявения насрещен главен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК до размер на сумата от 1681.11 лв., представляваща чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението /уточнение относно размера, до който се обжалва предявения насрещен главен иск по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК, е направено в молба от 15.01.2025г./. Инвокирани са доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт в обжалваната част, като постановен в нарушение на материалния закон и в противоречие на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че първостепенният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в съставяне на непълен и неточен доклад, тъй като не е спазил разпоредбата на чл.146, ал.2 ГПК и не е указал на страната, че не сочи доказателства за установяване или опровергаване на конкретни правнорелевантни факти, подлежащи на доказване.

Твърди се още, че неправилен е обоснованият извод от СРС, че ищцата - М. А. Ч. в качеството на кредитополучател по процесния договор за потребителски кредит №565676 от 11.05.2023г. е заплатила дължими по погасителен план вноски от 1-ва до 8 –ма вноска, в общ размер на сумата от 3597.04 лв., който надхвърля усвоената главница, поради което предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК се явява неоснователен и като такъв е отхвърлен. Излага се още, че в конкретния случай в доказателствена тежест на ищцата - М. А. Ч. е да ангажира доказателства, че е погасила дължимата от нея главница, което не е сторила, поради което съдът е следвало да приеме, че предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК е основателен и доказан и като такъв да го уважи. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебното решение в обжалваната част и постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявения насрещен главен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК до размер на сумата от 1681.11 лв., представляваща чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението, като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски в т.ч. и платено адвокатско възнаграждение, направени пред двете съдебни инстанции. С молба от 03.06.2026г. се прилага списък по чл.80 ГПК за направени разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - М. А. Ч., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.М. М., в срока по чл.263, ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че първоинстанционното решение в обжалваната част е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод, че след като процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.23 ЗПК, то потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва и други начислени разходи по него. Поддържа се, че в конкретния случай правилно първостепенният съд е приел, че ищцата - М. А.

Ч. в качеството на кредитополучател по процесния договор за потребителски кредит №565676 от 11.05.2023г. е заплатила дължими по погасителен план вноски от 1-ва до 8 –ма вноска, в общ размер на сумата от 3597.04 лв., който надхвърля усвоената главница от 3500 лв., поради което предявеният насрещен главен иск с правно 2 основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК е отхвърлен изцяло като неоснователен. Твърди се още, че ищецът по насрещния иск не е направил своевременно доказателствени искания за установяване на изложените в насрещната искова молба факти относно размера на непогасената от кредитополучателя главница, поради което правилно първостепенния съд е отхвърлил предявения насрещен главен иск за заплащане на чистата стойност на кредита като неоснователен и недоказан.

Допълнителни съображения в същия смисъл са изложени и в писмено становище от 23.07.2025г.. По горните аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3, пр.2 ЗАдв.. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Постановено е определение №1168 от 09.01.2025г. по гр.дело №23460/2024г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, с което е отхвърлена молба вх.№400132 от 09.12.2024г., подадена от "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, с ЕИК 202255877, чрез процесуален представител адв.В. Б.-К., с правно основание чл.248, ал.1 ГПК з а изменение на решение №20750 от 17.11.2024г., постановено по гр.дело №23460/2024г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, в частта за разноските, като се намали присъденото в полза на адв.М. В. М., вписан в Адвокатска колегия - Пловдив, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата – М. А. Ч. от сумата от 1400 лв. до размер на сумата от 400.00 лв..

Постъпила е частна жалба, подадена от "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, с ЕИК 202255877, чрез процесуален представител адв.В. Б.-К., срещу определение №1168 от 09.01.2025г. по гр.дело №23460/2024г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, с което е отхвърлена молба вх.№400132 от 09.12.2024г., подадена от "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, с ЕИК 202255877, чрез процесуален представител адв.В. Б.-К., с правно основание чл.248, ал.1 ГПК з а изменение на решение №20750 от 17.11.2024г., постановено по гр.дело №23460/2024г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, в частта за разноските, като се намали присъденото в полза на адв.М. В. М., вписан в Адвокатска колегия Пловдив, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата – М. А. Ч. от сумата от 1400 лв. до размер на сумата от 400.00 лв..

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че присъденият адвокатски хонорар от 1400 лв. с ДДС в полза на адв.М. В. М., вписан в Адвокатска колегия - Пловдив, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 ЗАдв., се явява несправедлив, тъй като първостепенният съд не се е съобразил с обема и сложността на извършената работа, както и величината на защитавания интерес, като в конкретния случай делото е с ниска правна и фактическа сложност, проведено е едно съдебно заседание, няма събрани множество доказателства. Излага се още, че върху размера на определеното адвокатско възнаграждение не следва да се начислява ДДС.

По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да уважи искането, обективирано в молба вх.№400132 от 09.12.2024г., подадена от "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, с ЕИК 202255877, чрез процесуален представител адв.В. Б.-К., с правно основание чл.248, ал.1 ГПК з а изменение на решение №20750 от 17.11.2024г., постановено по гр.дело №23460/2024г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, в частта за разноските, 3 като се намали присъденото в полза на адв.М. В. М., вписан в Адвокатска колегия Пловдив, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата – М. А. Ч. от сумата от 1400 лв. до размер на сумата от 400.00 лв..

Ответникът по жалбата – адв.М. В. М., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената частна жалба по изложени в същия съображения. Твърди се, че първостепенният съд при определяне на размера на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата – М. А. Ч. се е съобразил с фактическата и правна сложност на делото, както и с процесуалните действия, извършени от пълномощника на ищцата в хода на съдебното производство. Сочи се още, че съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл.2, т.1 във вр. с чл.8 ЗДДС, съответно предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл.38, ал.1 ЗАдв. основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. във вр. с §2а от Наредба 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. ДВ, бр.14/2025г./ следва да включва и ДДС. По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената частна жалба като неоснователна.

Предявени са от М. А. Ч., с ЕГН **********, срещу "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, с ЕИК 202255877, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК за обявяване на нищожност на договор за потребителски кредит №565676 от 11.05.2023г. поради противоречие със закона, както и при условията на евентуалност на предявения главен иск са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД вр. чл.26, ал.4 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие със закона, неговото заобикаляне и накърняване на добрите нрави на клаузата от договора, предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, както и на такса, описана в Приложение №4 към договора.