Решение № 1078 от 26.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1078 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100509160 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 5900 от 06.06.2022 г. на СРС, 82 с - в по гр. д. № 36610/2021 г. е признато за установено, че „Б.е.е.“ ООД, ЕИК ****, дължи на М. М., гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, родена на **** г., на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 7, § 1 от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети сумата от 400 евро, ведно със законната лихва от 15.02.2021 г., подаване на заявлението до окончателното плащане, представляваща обезщетение за закъснял полет № BGH5534 с дестинация Нюкасъл - Бургас, който следвало да пристигне на 12.08.2019 г. в 01:30 часа местно време, а в действителност пристигнал на 12.08.2019 г. в 08:09 часа, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.03.2021 г. по ч. гр. д. № 8683/2021 г. на СРС, 82 с -в. Ответникът е осъден за заплащане на разноски за исковото и заповедно производства.

Решението се обжалва от ответника „Б.е.е.“ ООД, чрез представителя му с доводи, че е незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и без да се съобразят събраните по делото доказателства. Поддържа се, че съгласно Регламент № 261/2004 г. пътниците сключили договори за превоз с превозвача имат право на обезщетение при определени условия – наличие на валиден договор, неизпълнение или отклонение от изпълнението, пътникът да се е явил на летището и да е преминал проверки и да е налице закъснение повече от 3 часа от обявения час на пристигане. Съдът правилно е приел, че при договорите за предоставяне на туристически услуги пътникът има право за потърси обезщетение за вреди както от туроператора, така и от превозвача, но не е изследвал въпроса дали е 1 налице свръхобезщетяване на ищцата. За съда и за ответника е останало неясно дали ищецът е предявил същата претенция срещу туроператора и дали те я била удовлетворена. Сочи, че в решението СРС е дал различна квалификация на иска от тази, дадена с доклада по делото. Поддържа, че съдът не е обсъдил нарушенията на рекламационното производство съгласно ЗГВ, който е специален по исковете срещу авиопревозвача. Рекламационното производство е необходима предпоставка за възникване право на иск по ЗГВ, като след получаване на по каната за доброволно изпълнение, по този ред, ответникът има право на отговор в 2 месечен срок. Излага доводи, че едва след изчерпване на реда по ЗГВ пътниците имат право да търсят правата си по съдебен ред. Счита, че това производство е предпоставка за упражняване правото на иск. Неспазването на рекламационното производство представлява нарушение на императивни правни норми и е основание съдът да отхвърли претенцията. Поддържа, че неправилно СРС е приел, че в случая не са прилага погасителната давност предвидена в чл. 135 ЗГВ, а се прилага тази по ЗТр. Излага доводи, че давността по ЗТр е специална и се прилага в случаите, свързани с ангажиране отговорността на туроператорите, а не и по тези срещу авиопревозвачи.

Тъй като обезщетението е дължимо по Регламент № 261/2004 от авиопревозвача следва да се приложи давността по ЗГВ. Моли да се отмени решението и да се отхвърли изцяло претенцията. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - ищцата М. М., чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е обосновано, законосъобразно и постановено в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон. СРС е обсъдил подробно всички изискуеми предпоставки за уважаване на иска по чл. 7, пар. 1 от Регламент № 261/2004 и е съобразил всички приети пред него доказателства. Оспорва твърдението на ответника, че липсва договорно правоотношение, тъй като пред СРС ищцата е доказала сключване на договор за превоз посредством потвърждение на резервация и бордна карта, които са достатъчни за установяване на облигационна връзка. Сочи, че съгласно решение по дело № С-215/2018 г. на СЕС пътникът на закъснял полет има право да предяви иск за обезщетение по Регламента и когато полетът е част от пакетно туристическо пътуване.

Оспорва твърдението за свръхобезщетяване, тъй като ищцата не е завеждала други дела срещу туроператора, а само срещу авиопревозвача за закъснелия полет. Счита, че съдът е дал правилна правна квалификация на иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 7, пар. 1 от Регламента, а рекламационното производство, на което се позовава ответника, е неприложимо по исковете по чл. 7, пар. 1 от Регламента. Ищцата е предприела всички действия за извънсъдебно решаване на спор, но ответникът не е заплатил дължимата сума. Неоснователно е възражението, че вземането е погасено па давност. Сочи, че 2 годишния давностен срок по ЗГВ е приложим към случаите, за които е предвидено рекламационно производство, т. е. в случаите на липса или повреда на товари.

Отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, пар. 1 от Регламента не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ. Моли да се потвърди решението. Не претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за установяватне на задължение в размер на 400 евро компенсаторно обезщетение за закъснял полет над 1 500 км.

2

По реда на проверката, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за валидността му - в оспорената част, а по отношение на неговата законосъобразност е ограничен от доводите на страните. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.

Производството по чл. 422, ал. 1 ГПК се развива след подадено от длъжника в срок по чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта по чл. 410 ГПК.

Неоснователен е довода на въззивника допуснати нарушения на императивни материално правни норми поради непровеждане на рекламационно производство по ЗГВ, което е предпоставка за упражняване правото на иск в случая. Това е така, тъй като приложното поле на рекламационното производство, предвидено в ЗГВ, е ограничено до исковете за ангажиране отговорността на превозвача при липси и повреди на багаж и товари, поради което съдът намира, че то не е задължителна предпоставка за допустимост на иска за обезщетение за закъснял полет по Регламент (ЕО) № 261/2004. Следователно първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми.

По съществото на спора, в допълнение към изложеното от СРС и като съобрази аргументите на страните във въззивното производство, настоящият състав намира следното :

Предвидената в посочения Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. отговорност на въздушните превозвачи урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз съобразно планираното разписание. Пътниците на закъснели полети с повече от три часа до крайния пункт на пристигане са в аналогично положение, доколкото търпят същото неудобство - загуба на време, равна на или по голяма от три часа спрямо планираното разписание на полета им. Целта е пътниците да бъдат компенсирани за претърпените от тях вреди. В този смисъл е практиката на СЕС - Решение от 19.11.2009 г. по съединени дела C - 402/07 и С - 432/07/, която е задължителна при тълкуването на разпоредбите на Регламента.

Съгласно чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г., пътниците имат право на обезщетение при голямо закъснение (продължило три или повече часа), което е в размер на 400 евро за всички полети на територията на ЕС над 1 500 км. Разстоянията се измерват по метода на дъгата на големия кръг. Регламентът не съдържа дефиниция за закъснение на полет, но „полет" по смисъла на регламента е операция по въздушен транспорт, осъществена от въздушен превозвач.

Съдът споделя извода на СРС, че за да възникне за ищеца право на обезщетение по чл. 7, § 1 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 в негова тежест е да докаже, че е сключил договор за въздушен превоз, че е пътувал с полет с № BGH5534, насрочен за дата 11.08.2019 г. с дестинация Нюкасъл - Бургас, дестинация над 1 500 км., който е закъснял с повече от 3 часа.

Въззивният съд намира за изцяло неоснователно възражението на ответника в жалбата, че не е доказано договорно правоотношение с ищцата.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 същият се прилага при условие, че пътниците имат потвърдена резервация за процесния полет, и освен в случай на отмяна по чл. 5, се представят на гишето за регистрация, както е предвидено, и в час, посочен предварително и в писмен вид /включително по електронен път/ от въздушния превозвач, туроператора или 3 упълномощен пътнически агент, или ако не е предвиден час - не по - късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Посочените обстоятелства подлежат на доказване чрез представяне на издадените на съответния пътник превозни документи потвърдена резервация и бордна карта или багажен етикет.

От приетите пред СРС писмени доказателства се установява, че ищцата е имала закупен електронен билет за процесния полет, който следвало да бъде изпълнен от ответника като превозвач, с час на пристигане 01:30 часа местно време на 12.08.2019 г.

Според представената пред СРС бордна карта, ищцата се е регистрирала като пътник на полет № BGH 5534, насрочен за дата 11.08.2019 г. от 19:50 часа местно време.

Според проследяване на полета, планираният час на кацане на процесният полет е бил на 12.08.2019 г. от 01:30 часа местно време, като в действителност е кацнал на 12.08.2019 г. от 08:09 часа местно време.

Представена е и фактура за потвърждение на резервация, от която е видно, че е резервирано пътуване с полет № BGH5534 на 11.08.2019 г. в 19:50 часа от Нюкасъл и настаняване за периода 11-18.08.2019 г. в хотел Поморие в Слънчев бряг в двойна стая с включена закуска.

Според Споразумение за чартърни полети от 18.06.2018 г., „Б.е.е." ООД предоставя на разположение на "Balkan Holidays aviation" Ltd три самолета тип АЗ 20 за превоз за почивка извън Обединеното кралство съгласно чартърна програма за лято 2019 по разписание и номера на полети, посочени в приложение 1. В последното е посочен процесният полет BGH5534.

Закъснението на полета с повече от 3 часа се установява и от представени технически и полетен дневник на процесния полет.

Настоящият състав приема за неоснователно и възражението, че не е доказано ищцата да се е е явила на гишето за регистрация преди полета.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (Определение от 24.10.2019 г. по дело С - 756/18 на Съда на Европейския съюз ) "чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение не са доказали, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери".

Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 обосновава извод, че ако пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе обратно доказване, че пътникът не е бил превозен чрез съответния полет. Такова доказване не е проведено по делото.

Разпечатката съдържа 36 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/90b3822b-de01-4616-967b-ffa228f84050