Решение № 739 от 21.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. Пловдив, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330103255 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Кредит Инс” АД – гр.

София, срещу Д. И. И., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 1500 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № *****/11.03.2022 г., сключен между страните, сумата в размер на 540 лева, представляваща договорна лихва за периода 11.04.2022 г. – 11.03.2023 г., сумата в размер на 218.34 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 12.04.2022 г. – 18.12.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 20.12.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 9184/21.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19031/2023 г. на Районен съд Пловдив. При условията на евентуалност, ако съдът установи, че не е налице валидно облигаторно отношение, предявява се иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1500 лева – получена без основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумата – иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД.

В исковата молба се излагат съображения, че ищецът /с предишни данни Кредит инс ООД ЕИК 175226410, преобразувано чрез промяна на правната форма/ е търговско дружество, извършващо дейност като финансова 1 институция по смисъла на чл. 3а, ал.1 от ЗКИ, с основна дейност: отпускане на онлайн краткосрочни заеми. Ищецът сключвал договори за кредит във формата на електронен документ при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ. Посочва се, че ответникът кандидатствал за получаване на кредит на интернет страницата на ищеца, като предоставил личните си данни за регистрация. В резултат на подадените данни, служител на ищеца се свързал с ответника, който потвърдил своята самоличност и посочил, че желае да получи в заем сумата в размер на 1500 лева. След обработване на данните на ответника, същият е потвърдил сключването на договора чрез имейл, изпратен на посочения от него електронен адрес. По този начин бил сключен договор за кредит „Екстра“ № *****/11.03.2022 г. и на ответника била предоставена сумата в размер на 1500 лева чрез системата epay. Договорът бил сключен при ГЛП 36%, ГПР – 49.70%. По силата на сключения договор ответникът поел задължение да върне общо сумата от 2258.34 лева, която сума следвало да бъде заплатена на 12 равни месечни вноски. Ответникът не е извършил никакво плащане по кредита Сочи се, че за обезпечаване на вземането ответникът е сключил Договор за предоставяне на поръчителство с Бикнел корп ООД, рег. № от 11.03.2024 год., съгласно чл. 8 от който потребителят дължал на поръчителя възнаграждение за обезпечеване на изпълнението по договора за кредит в размер и условия съгласно Приложение № 1, включващо и погасителен план, като размерът на дължимата такса бил 1080 лева, дължима на 12 равни месечни вноски, всяка от по 90 лева с дата на първи падеж 11.04.2022 год. и последен – 11.03.2024 год. По силата на сллючен договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 год. с Бикнел корп ООД, ищецът се задължил да събира от името и за сметка на дружеството поръчител тази сума. Изрично се посочва, че възнаграждението по договора за поръчителство между ответника и Бикнел корп ООД не се включва като разход в ГРП по сключения между страните Договор за потребителски кредит. Доколкото по договора за кредит не били извършени никакви плащания предявява настоящата искова претенция. При условията на евентуалност, ако съдът установи, че не е налице валидно облигаторно отношение, предявява иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1500 лева – получена без основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за кредит „Екстра“ № *****/11.03.2022 год. със заемна сума от 1500 лева, с ГЛП 36 % и ГПР 49.70%. Сочи обаче, че съдържащата се в чл. 4 от Договора за кредит такса „гарант“ в размер на 1080 лева е неправноправна и противоречи на добрите нрави. Същата се дължала на вноски, ежемесечно, била включена в погасителния план, като това водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало предпоставка за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя. Тази такса била разход по кредита и следвало да бъде включена в ГПР. Чрез невключването й се стигало до посочване на ГПР, който не е действителния, което представлявало заблуждаваща търговска практика.

2

Поради изложеното счита, че договорът за кредит е нищожен, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал.1, т.20 от ЗПК. Не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.9 и т.1- от ЗПК, посоченият ГЛП не отговарял на действителния, както и посочения ГПР, поради което и ответникът дължал само чистата стойност на кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

Отделно от това сочи, че уговорената договорна лихва противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 9020 ОТ 23.07.2024 год. съдът е отделил като беспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за кредит „Екстра“ № *****/11.03.2022 год. със заемна сума от 1500 лева, с ГЛП 36 % и ГПР 49.70%, както и че сумата за гаранция от общо 1080 лева, включена в погасителния план по договора за кредит не е включена в ГПР. С Протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 22.01.2025 год., съдът е отделил като безспорно обстоятелството и че ответника И. е усвоил изцяло заемната сума от 1500 лева.

Съобразно чл. 4 от Договора за кредит /л.7-9/, кредитодателят ангажира дружество- гарант за връщане на вноски по кредитното правоотношение.

По правните аспекти на спора:

По допустимостта: Видно от приложеното ч.гр.д. № 19031 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Кредит Инс“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 9184/ 21.12.2023 г. Срещу издадената заповед е подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият установителен иск, който съдът намира по изложените съображения за допустим. Съдът счита за нужно да посочи и че предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск също е допустим.

Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност ( изрично в тази връзка е мотивната част на т. 11б от ТР от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС ). Предвид изложеното, така предявените от ищеца искове са допустими.

По същество: съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Кредит Инс" АД като заемодател и Д. И. И. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1500 лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не 3 са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

Съобразно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК повелява, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В конкретния случай, съобразно чл. 4 от договора и представения погасителен план към него, както и съобразно твърдяния Договор за предоставяне на поръчителство с Бикнел корп ООД, по който потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечеване на изпълнението по договора за кредит в размер и условия съгласно Приложение № 1, включващо и погасителен план, като размерът на дължимата такса бил 1080 лева, ищецът се задължил да събира от името и за сметка на дружеството поръчител тази сума, което ответникът не оспорва, Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 4 и погасителния план, както и съвпадащите твърдения и на двете страни за включената такса за гарант от 1080 лева, и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество те представляват скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил, обозначавайки го като „сума на гаранция“ (която се заплаща именно в полза на ищеца- кредитор ). Ярко впечатление оставя и обстоятелството, че размерът на сумата за гаранция повече от половината от чистата стойност на усвоения финансов ресурс ( предоставената сума на ответника е 1500 лв., а сумата за гаранция 1080 лв. ). Впрочем, самата клауза на чл. 4 от договора за кредит и тази от договора за поръчителство, вменяваща заплащането на 1080 лева възнагаждение за поръчителя, е изначално лишена от основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя услуга.

Обезпечението по кредита, дадено от дружеството е единствено и само в полза на кредитора "Кредит Инс“ АД. Същевременно, цялото възнаграждение се поема от потребителя. Тоест, срещу заплащането на сумата за гаранция ответникът- потребител не е получил каквато и да било услуга.

Същевременно, кредиторът не включва сумата по гаранцията към разходите по кредита, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случай, че към ГПР по договора се включи и и тази сума, то неминуемо размерът на ГПР по договора ще се увеличи.

Съобразно изложеното, поведението на кредитора е недобросъвестно, особено 4 предвид факта, че макар и стойността на сумата за гаранция да не се включва в ГПР по договора, то кредиторът разсрочва плащането й, като при формирането на всяка анюитетната вноска добавя и част от дължимата сума за гаранция. Изложеното следва да се окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО ( директивата адресира нелоялните търговски практики ), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.