Решение № 5355 от 01.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5355 гр. София, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100504279 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 и чл.248 ГПК.

Образувано е по молба на С. Г. С., въззивник в производството по чл.258 и следв. ГПК, с искане за поправка на диспозитива на постановеното на 26. 03.2024 г., решение № 1791, в частта за разноските като същите се възложат в тежест на Х.Х., К.Г. и Д.Т. вместо на етажните собственици, както е сторил съда. Счита, че е налице противоречие между мотивите на съда и диспозитива, тъй като в мотивите било прието, че етажна собственост не може да се образува по начина, по който е сторено, а в диспозитива били осъдени етажните собственици. Освен това вина за завеждане на делото имали Х.Х., К.Г. и Д.Т. и затова те трябвало да понесат отговорността за разноските.

Ответниците по молбата – Етажните собственици, в чиято тежест са възложени разноските, депозират отговор, в който се излага становище за неоснователност на молбата. Сочат, че всъщност искането е за изменение на решението в частта за разноските, а не за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Срокът за предявяване на молба по чл.248 ГПК бил едномесечен и бил изтекъл. Освен това молбата била неоснователна, тъй като 1 не се касаело до предявяване на лични искове от страна на Х.Х., К.Г. и Д.Т.. В случая последните били оправомощени от ОС да изпълнят волята на съвкупността от собственици, т.е. били представители и не носели лична отговорност за разноските. Последната се носела от самите етажни собственици. Не намират да е налице противоречие в мотивите и диспозитива на решението. Осъдени да заплатят разноските били етажните собственици.

Никъде в мотивите си съдът не приемал Етажната собственост за субект на правото. Правилно в диспозитива на решението като носители на отговорността за разноските били посочени собствениците на обекти.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на молителя и възраженията на ответника намира за установено следното:

Молбата в частта, в която се иска отстраняване на очевидна фактическа грешка е допустима.

По основателността на молбата:

В решение № 187 от 07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г. на ВКС, ІV г.о. е застъпено разбирането, че съдебното решение представлява единство от диспозитив и мотиви; че диспозитивът трябва да е логически извод от мотивите; и че несъответствието между формираната воля в мотивите и нейното външно изразяване в писмения текст на диспозитива съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка, щом не се касае за грешка в правните изводи.

В конкретния случай такава грешка не е налице, защото в мотивите си настоящата инстанция е приела, че отговорността за разноските се носи от етажните собственици, които и с диспозитива са осъдени да заплатят същите на въззивника. Х.Х., К.Г. и Д.Т. са представители на ищеца, въззиваем, а процесуалните представители не понасят отговорност за разноските.

Налага се извод, че молбата е неоснователна.

Молбата в частта, в която има характер на искане за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК е недопустима, тъй като процесното решение е постановено на 26.03.2024 г., а искането е предявено на 19.06.2024 г., т.е. извън срока по чл.248, ал.1 ГПК поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

В тази си част настоящето решение има характер на определение.

2

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Г. С., въззивник в производството по чл.258 и следв. ГПК, с искане за поправка на диспозитива на постановеното на 26. 03.2024 г., решение № 1791, в частта за разноските, като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на С. Г. С., въззивник в производството по чл.258 и следв. ГПК, с искане за изменение на постановеното на 26. 03.2024 г., решение № 1791, в частта за разноските, като недопустима.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК, с изключение на частта, в която има характер на определение. В последната част може да се обжалва с частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3