Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2788 от 13.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 6850/2023
Вид
Решение № 2788
Подписан
13.05.2024
В сила
23.02.2026
Състав
Десислава Зисова

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.60а · Закон за съдебната власт
  • чл. 60е, ал.2 · Закон за съдебната власт
  • чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 369 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2788 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100106850 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от А. Й. Ч., с която е предявен иск срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ за сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПОЧС, на наказателното производство по НОХД №2065/2016 г. по описа на СГС.

Ищцата твърди, че е майка на Д.Д. Ч., починала на 19.09.2006 г., при рухването на сградата, находяща се в гр. София, ул. ****. Във връзка с възникналия инцидент е образувано сл. д. №285/2006 год., пр. пр. № 6980/2006 г. по описа на СГП. През 2016 г. е внесен обвинителен акт срещу четири лица по обвинение, че поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност при ремонтни работи в сградата са нарушени нормативни разпоредби, от което е последвало срутване на сградата и с това са причинили тежки черепномозъчни травми на П.М.Х. и Д.Д. Ч., от които е настъпила тяхната смърт престъпление но чл.123, ал.3, пр.2, вр. ал.1, пр.2 от НК. Воденото наказателно производство е продължило 14 години, 7 месеца и 18 дни. Същото е приключило с влязла в сила оправдателна присъда по отношение на четиримата подсъдими, а приетият за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от ищцата, в качеството й на пострадало лице, с оглед изхода на наказателното производство, е отхвърлен изцяло. Твърди, че от необосновано забавяне на наказателното производство е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безсилие, безсмислие и обреченост. Тромавото разследване проведено от ответника, й е донесло само болка, тъга, стрес, 1 страхове, безсъние, в продължение на 14 години, 7 месеца и 18 дни.

Психичното й здраве силно се влошило, прибягнала до успокоителни, предписани от лекари-специалисти - психолози и психиатри. Оценява неимуществените си вреди на 300000 лв., като в производство пред Инспектората на ВСС по реда на чл.60а ЗСВ заявлението й е прието за основателно, но й е предложено обезщетение в размер на 10000 лв., което тя не е приела. Претендира обезщетението, ведно със законната лихва от влизане в сила на присъдата по наказателното производство на 07.05.2021 г., както и разноски по делото.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че не е налице нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок Поддържа, че общата продължителност на наказателното производство не е прекомерна и съответства на фактическата и правна сложност на делото. Оспорва отговорността на Прокуратурата по отношение продължителността на делото в съдебната фаза на наказателното производство. Оспорва настъпване на твърдените вреди, причинната им връзка с продължителността на производството и размера на претендираните вреди, който счита да не е съобразен с критериите по чл.52 ЗЗД.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ:

Установява се от представените писмени доказателства, че на 19.09.2006 г. Д.Д. Ч. е починала от тежка черепно-мозъчна травма, причинена при срутването на сградата находяща се в гр. София, ул. ****. Същият ден на основание чл.212, ал.2 НПК, с първото действие по разследването, а именно оглед на местопроизшествие, е образувано досъдебно производство №285/2006 г., по описа на Национална следствена служба, пр.пр.№6980/2006 г., по описа на Софийска градска прокуратура срещу неизвестен извършител, който поради незнание или немърливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност е причинил смъртта на повече от едно лице.

Установява се от представеното Удостоверение за раждане, издадено от СО, р-н „Възраждане“ (л.86), че ищцата е майка на починалата Д. Ч.. Като такава е страна - в качеството си на пострадал по ДП №285/2006 г., по описа на НСлС, образувано по пр.пр. №6980/2006 г. на СГП.

Видно от представените писмени доказателства в рамките на ДП №285/2006 г. са извършени следните действия по разследването: през 2006 г. са извършени оглед на местопроизшествието, разпит на множество (близо 70) свидетели, назначена е техническа и архитектурно-строителна експертиза; през 2007 г. е изготвена техническата и архитектурно-строителна експертиза, разпитани са двама свидетели; през 2008 г. са разпитани четирима свидетели 2 и са извършени три очни ставки; през 2009 г. са съставени протоколи за доброволно предаване и е предявено разследването на пострадалата С.Г.; през 2010 г. е предявено разследването на пострадалата А. Ч., с постановление от 24.06.2010 г. прокурора е прекратил наказателното производство по съображения, че не са налице данни за извършено престъпление. След обжалване от пострадалите лица постановлението е отменено с определение на СГС от 13.05.2011 г., което определение е потвърдено от САС. През 2012 г. е назначена и извършена повторна строително-техническа експертиза, привлечени като обвиняеми за престъпление по чл. 123, ал.1, вр.ал. 3, пр.2 НК Г.К. и П.П. и разследването е предявено на пострадалите и на двамата обвиняеми; през 2013 г. е назначена и извършена допълнителна строителнотехническа експертиза, разследването отново е предявено на пострадалите и обвиняемите, с постановление на прокурор М. са дадени указания за извършване на допълнителни действия по разследването, назначена е и е изготвена съдебно-медицинска експертиза и са разпитани двама свидетели.

През 2014 г. е разпитан един свидетел и отново е предявено разследването на обвиняемите и на пострадалите, с постановление на прокурор Д. Г. са дадени указания за извършване на допълнителни действия по разследването, с постановление на прокурор М. е прекратено частично наказателното производство по отношение на обвиняемия Г.К. и е постановено разследването да продължи по отношение на обвиняемите П.П. и М.И., поради невъзможност да бъде намерен М.И. производството временно е било спряно. През 2015 г. с постановление на прокурор М. са дадени указания за извършване на допълнителни действия по разследването и са разпитани седем свидетели; през 2016 г. са привлечени като обвиняеми Г.К., П.П., Н.С. и М.И. за престъпление по чл.123, ал.3, пр.2, вр. ал. 1, пр.2 НК, на 23.02.2016 г. П.П. е подал молба с правно основание чл. 369 НПК в СГС за ускоряване на производството, съдията е определил тримесечен срок по отношение на П.П. да бъде внесен обвинителен акт в съда или наказателното производство да бъде прекратено, разследването е предявено на пострадалите и на обвиняемите.

От представените писмени доказателства – опис на материали по досъдебното производство се установява, че ДП по делото съдържа 41 тома, като последното извършено процесуално действие е изготвянето на обвинителния акт.

На 27.04.2016 г. е внесен обвинителен акт в СГС срещу четирима обвиняеми – Г.Х.К., П.Й.П., Н.Я.С. и М.А.И. за престъпление по чл. 123, ал.3, пр.2 вр. ал.1, пр.2 НК, извършено при условията на независимо съпричиняване. На 28.04.2016 г. е образувано НОХД №2065/2016 г. по описа на СГС, НО, 3-ти състав. Ищцата е конституирана като частен обвинител и граждански ищец в производството по НОХД №2065/2016 г.

С присъда №243/14.11.2018 г., постановена по НОХД №2065/2016 г. по описа на СГС, НО, 3-ти състав подсъдимите са признати за невиновни по повдигнатите им обвинения. Присъдата е била потвърдена с решение №65 от 3

19.02.2020 г. по ВНОХД № 321/2019 г. по описа на САС. С решение №32 от 07.05.2021 г. по КНД №86/2021 г. по описа на III НО, въззивното решение е потвърдено и първоинстанционната присъда е влязла в сила.

От изложеното съдът приема, че общата продължителност на наказателното производство в двете му фази е 14 години, 7 месеца и 19 дни.

Искът по чл. 2б от ЗОДОВ е процесуално допустим - представените по делото писмени доказателства удостоверяват предварително проведена административна процедура по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ . В рамките на проведената процедура е установено изрично, че процесното наказателно производство не е приключило в рамките на разумен срок. На ищцата е предложено обезщетение в размер на 10 000 лв., което същата не е приела, тъй като е счела, че не обезщетява претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на нарушеното й право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Следва да се има предвид, че съгласно Тълкувателно решение № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, не е обвързан от решението на министъра на правосъдието или оправомощено от него лице по чл. 60е, ал.2 ЗСВ, относно дължимото обезщетение и може да присъди обезщетение в размер по-нисък от предложения по реда на глава ІІІ „а“ ЗСВ.

С нормата на чл. 2б ал.1 от ЗОДОВ законодателят е въвел отговорност за държавата за обезщетяване на вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. При определяне дали наказателното производство е разгледано в разумен срок, съдът следва да съобрази цялата продължителност на процеса. Наказателното производство включва две фази – досъдебна и съдебна. Неоснователно е твърдението на Прокуратурата, че същата не следва да носи отговорност за продължителността на делото в съдебната му фаза. Органи на досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи, а на съдебното производство - съда и прокурора. Действията по повдигането и поддържането на обвинението пред съда по НОХД №2065/2016 г. по описа на СГС, НО, 3-ти състав са извършени от прокурор при СГП, следователно като страна осъществяваща функция по обвинение в съдебната фаза на наказателното производство ПРБ е процесуалноправно легитимирана да отговаря за целия процесен период.

Легитимиран да предяви иск по чл.2б ЗОДОВ за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е страна в производството. В настоящия случай ищцата е страна - частен обвинител и граждански ищец в съдебната, и пострадал в досъдебната фаза на процеса.

Ищцата има качеството на „пряко пострадал“ („пряка жертва“) по смисъла, изведен от практиката на ЕСПЧ по чл. 6, защото като майка на пострадалата е пряко засегната от деянието, предмет на образуваното наказателно производство, обусловено от настъпилата смърт на дъщеря й.

4

Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ: обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Наказателното производство е продължило 14 години, 7 месеца и 19 дни.

Предметът на производството се характеризира с висока правна и фактическата сложност. ДП №285/2006 г., по описа на НСлС, образувано по пр.пр. №6980/2006 г. на СГП се състои от 41 тома. Обемът на съдържащите се в делото писмени доказателства е голям, извършени са множество и различни по вид процесуални следствени действия. Изготвени са няколко комплексни съдебни експертизи, както и допълнителни такива, разпитани са множество свидетели (близо 70) и са проведени очни ставки. От мотивите на постановените актове по делото може да се направи заключение, че съществената причина за забавяне на производството е невъзможността да се извърши непосредствен оглед на местопроизшествието поради прибързаното, необосновано и противозаконно разчистване на мястото на инцидента, което е било извършено без да бъде документирано по съответния процесуален ред, без заснемане на обстановката и без участие на съответните специалисти. За забавянето е допринесло и издирването на обвиняемия М.А.И..