Протокол № 113 от 12.03.2024, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 183/2023
- Вид
- Протокол № 113
- Подписан
- 12.03.2024
- В сила
- 12.03.2024
- Състав
- Светослава Костова
Цитирани разпоредби
ПРОТОКОЛ
№ 113 гр. Сливен, 11.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светослава Костова при участието на секретаря Нина Б. К.а
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело № 20232200100183 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът К. Щ. К., редовно призован, се явява.
Ищцата М. Щ. К., редовно призована, не се явява.
Ищецът Щ. В. К., редовно призован, не се явява.
За тримата ищци се явява адв. В. Н. от АК – София, с пълномощно представено днес.
Ответното Застрахователно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, редовно призовано, се представлява от адв. Д. Т. от АК Б., с пълномощно представено по делото от 16.02.2024 г.
АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. Н.: Поддържам исковата молба и допълнителната, с която се правят уточнения, относно исковите претенции, признава се плащанията на М. и Щ. К.и. Не поддържам искането за допускане на експертизи, предвид направеното признание от страна на ответното дружество. Водим двама свидетели.
АДВ. Т.: Оспорвам така предявените искове. Реално с отговора сме представели доказателства за заплатени по отношение на двама от ищците родителите на починалото лице, сумата от по 90 000 лв., като сме осигурили в пълнота претенцията. Изложили сме становището по отношение на третия 1 ищец. Не оспорваме обстоятелството, че смъртта на В. Щ. К., починал на мястото на инцидента, е настъпила в следствие на процесното ПТП. По делото има приложени документи за влязло в сила решение на ВКС. С отговора на исковата молба не сме поискали съдебно медицинска и съдебно авто-техническа експертиза и нямам доказателства в тази насока. Нямаме възражения за съпричиняване от страна на починалото лице. Не оспорваме посочения в исковата молба механизъм за настъпване на процесното ПТП.
Съдът ПРИСТЪПИ към устен доклад на делото по реда на чл.146 от ГПК.
Предявена е искова молба от К. Щ. К., М. Щ. К. и Щ. В. К. срещу ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД, в която се твърди, че на 10.09.2020 г. на републикански път II-66 е настъпило ПТП с участието на л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № ***, управляван от Сашо Асенов Робев и л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № ***, управляван от С. Т. С., в резултат на което по непредпазливост е била причинена смъртта на В. Щ. К..
Във връзка с настъпилото ПТП е било образувано ДП № 424/2020 г. по описа на РУП – Нова Загора. В последствие било образувано НОХД № 219/2021 г. по описа на ОС - Сливен, приключило с присъда, с която Сашо Асенов Робев е признат за настъпилото ПТП и причиняване по непредпазливост смъртта на В. Щ. К.. Присъдата е потвърдена с решение на АС - Б. и решение на ВКС, приложени по делото.
Твърди се, че В. К. починал на място, като при огледа и от аутопсия на трупа е установено, че непосредствената причина за смъртта е тежкостепенно изгаряне на 100% от повърхността на тялото с изгаряне на кожата, подкожните меки тъкани и напречно-набраздената мускулатура. Също така преди пожара той е получил тежки травматични увреждания в областта на гръдния кош и гръдните органи с тежки счупвания на гръдната кост и ребрата, контузионни увреждания на белите дробове, разкъсвания на стените на камерите на сърцето, увреждания на коремните органи, като заключението на вещото лице е, че дори да не беше получил изгарянията, настъпването на смъртта на В. К. е било неизбежно.
Ищците М. К. и Щ. Касов са майка и баща на почина В. К., които до момента на неговата смърт, са живеел под един покрив в изключително близки и топли отношения на взаимно разбирателство, обич и подкрепа, поради това родителите и до настоящия момент не могат да приемат внезапната загуба на своя син, мислят и тъжат за него. Ищците изживяват изключително тежко загубата на своя син, като скръбта им е несравнима и неутешима.
Ищецът К. К. е брат на починалия като до момента на неговата смърт те са съжителствали под един покрив, в изключително близки и топли отношения - обичали са се, разбирали са се, разчитали са на взаимна подкрепа. Ищецът е изживявал изключително тежко внезапната загуба на своя брат и към настоящия момент все още не може да приеме случилото се.
2
Твърди се, че привързаността е била изключително силна, като загубата е причинила морални болки и страдания, които следва да бъдат справедливо обезщетени.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което присъди на М. Щ. К. и Щ. В. К. сумата от по 200 000 лв. за всеки от тях представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на техния син, ведно със законната лихва, считано от датата на смъртта 10.09.2020 г. до окончателното изплащане.
Претендира се присъждане в полза на брата К. Щ. К., сумата в размер на 19 900 лв., представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на неговия брат В. Щ. К., ведно със законната лихва, считано от датата на смъртта 10.09.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира се присъждане на сторените съдебно деловодни разноски.
Исковата молба е връчена редовно на ответното застрахователно дружество.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор.
В същия се сочи, че 05.01.2024 г. застрахователят е заплатил на родителите на починалия, а имено М. Щ. К. и Щ. В. К., сумата от по 900 000 лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от загубата на техния син. Сочи се, че с плащането на това обезщетение с посочените размери, двамата ищци са компенсирани в пълна степен за претърпените от тях болки и страдания, с оглед на което до пълния претендиран размер претенцията се явява неоснователна и недоказана.
Представят 2 бр. платежни нареждания доказващи плащанията.
Оспорва се размер на претенцията над платените суми от 90 000 лв. за двамата родители до пълната претендирана от тях сума, като необосновано завишена и несъответстваща на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Претендираното обезщетение се твърди, че е изключително завишено и не е съобразено с икономическите индикатори и икономическата обстановка в страната.
По отношение на третия ищец К. Щ. К., брат на починалия, се заявява, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, тъй като ищецът се явява роднина от далечния кръг, за който обезщетение се дължи само по изключение и при доказаност на реални болки и страдания каквито към момента не се установяват.
Оспорва се твърдението, че между К. К. и неговия брат е съществувала дълбока емоционална връзка, като се оспорва твърдението, че двамата братя са живели в едно общо домакинство и са били близки.
Правна квалификация на претендираните права чл.432, вр. с чл.380 от КЗ.
Факти и обстоятелства, които се признават от страните – настъпилото ПТП на 10.09.2020 г., както и постановената влязла в сила присъда 219/2021 3 г., както и извършеното плащане към всеки от родителите на починалото лице в размер на 90 000 лв., за всеки от тях, наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между деликтвента и ответното застрахователно дружество.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – настъпилата смърт на В. Щ. К. следствие на процесното ПТП, настъпило на 10.09.2020 г., както и механизма на процесното ПТП.
Съдът разпределя доказателствената тежест между страните, както следва:
Ищците са длъжни да проведат пълно и главно доказване по отношение на претърпените неимуществени вреди, душевни болки и страдания по техния вид и интензитет. Следва да бъдат ангажирани доказателства във връзка с изключително близките отношения между двамата братя.
Ответното застрахователно дружество, предвид липсата на оспорване по отношение на механизма на процесното ПТП и смъртта на В. Щ. К. като последица от ПТП възникнало на 10.09.2020 г., предвид липсата на оспорване, не носи доказателствена тежест.
АДВ. Н.: Поддържам направеното искане по реда на чл.214 ГПК за изменение размера на исковете претенции, чрез тяхното намаляване, съобразно извършеното плащане, като претендираме допълнително присъждане на всеки от родителите в размер на 110 000 лв. Направили сме уточнение относно размера на претендирата лихва от 14.12.2020 г.
АДВ. Т.: На 05.02.2024 г. сме депозирали молба, в която сме посочили, че във връзка с изменението на петитума на исковата молба, не възразяваме срещу така направеното искане, тъй като това е процесуално право на ищеца.
Нямам възражение по доклада.
На основание чл.214 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на предявените от М. Щ. К. и Щ. В. К., искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следствие смъртта на техния син при процесното ПТП, като същите искове следва да се считат предявени за допълнително присъждане на сумата от по 110 000 лв., за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху нея, считано от уведомяване на застрахователя 14.12.2020 г. до окончателното изплащане.
ДОПУСКА изменение на предявените искове за заплащане на законна лихва за забава върху претендираните обезщетения, като същите следва да се считат предявени за сумата от по 30 041,06 лв. за всеки един от ищците М. К. и Щ. К., представляваща законната лихва върху доброволно изплатената след образуване на съдебното производство сума в размер от по 90 000 лв. за всеки от тях, неимуществени вреди, дължима за периода от датата на уведомяване 4 на застрахователя 14.12.2020 г. до 04.01.2024 г. - датата на изплащане на сумите.
ДОПУСКА изменение на предявения иск от К. Щ. К. за присъждане на обезщетение за законна лихва върху претендираната главница, като същия следва да се счита предявен за периода от датата на уведомяване на застрахователя от 14.12.2020 г. до окончателното изплащане.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на водените свидетели.
САМОЛИЧНОСТ НА свидетелката:
ВЕСЕЛА АНДРЕЕВА К. - 33 г., българска, българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, съпругата на ищеца К. К..
Свид. К.: Желая да свидетелствам.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелката за наказателната отговорност, ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. К., РАЗПИТАНА КАЗА: С К. К. се познаваме близо от 20 години, от тийнейджърска възраст, от дълги години сме заедно. Познавам пострадалия, изключително добре. Те бяха в изключително стабилна и здрава връзка. ПоС.но бяха заедно от ученици, включително и след това. Родителите им много често ходеха да работят в Гърция и те се гледаха буквално двамата сами. Много се поддържаха и като цяло изключително здрава връзка имаха.
Много си помагаха. Те двамата деляха един бюджет. Финансово и морално си помагаха. Ходеха на всякъде заедно. Сменяха си дрехите дори. Ако единия купеше нещо, купуваше и на другия. Ако някой харесаше нещо, което е купено от единия го даваше на другия брат, абсолютно всичко. Работата им беше свързана. Те бяха 24/7 заедно. Деверът ми беше механик на частна практика и съпругът ми му помагаше винаги във всяка една свободна за него минута. Празниците ги празнувахме заедно винаги, цялото семейство, още преди да се омъжим със съпруга ми винаги бяхме тримата, дали в нас, дали в тях, дали на заведение, те винаги бяха заедно. Идваха вземаха ме двамата и така ме връщаха вкъщи. След като се оженихме по същия начин продължи, цялото семейство беше заедно, беше като в приказките и си помагаха и се обгрижваха и се гледаха. Семейството живее в Самуилово, всички сме под един покрив. Ние разбрахме за смъртта след като тръгнахме да го търсим на следващата сутрин, на 11.09. в 08.00 ч. сутринта, като започнахме да го търсим и разбрахме, че е починал. И до днес е все още непреживяно, като една кражба, беше голям стрес за всеки от тях, от майка му, от баща му и от съпруга ми, за цялото семейство беше стрес.
Майка му не го е преживяла. Тя всеки ден гледа снимките. Снимки има на всякъде в спалнята, в хола, в кухнята, на всякъде има снимки и като мине започва да плаче. ПоС.но му говори. Намира общи черти във внуците си, прегръща снимките, пали свещи и поС.но му говори. Изключително незаменима част изчезна от техния живот. В къщи е празно, родителите му са с празни души, не се радват. Не могат да се зарадват, нито за сина им К., нито 5 за внуците си, винаги има една празнина, която не се запълва. В. беше изключително благ и отговорен човек, помагаше както на родителите си, така и на брат си.
Разпечатката съдържа 58 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/90b278d8-8005-461a-abb2-2974e79bacc0