Определение № 58 от 11.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 58 гр. Пловдив, 11.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно търговско дело № 20265001000039 по описа за 2026 година Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 229, ал.1,т. 4 от ГПК.

С определение № 1593/10.11.25 г., постановено по т.д. № 39/24 г. на ПОС, съдът СПИРА производството по т.д. № 39/2024 г. на ОС - Пловдив до приключването на производството по ч.гр.д. № 13110/2025 г. на РС – Пловдив.

Против горното определение са постъпили частни жалби от „Тафпринт“ ЕООД, Р. Я. Т. и Д. И. Т..

Жалбоподателите считат атакуваното определение за незаконосъобразно и молят същото да бъде отменено, като делото се върне на ПОС за продължаване на съдопроизводствените действия. Излагат се съображения за липса на мотиви, липса на връзка на преюдициалност между двете производства с оглед предмета на същите, обуславящо извод за липса на основание за спиране на производството по чл. 229, ал.1,т.4 от ГПК.

Аналогични доводи се излагат от същите лица в постъпили от тях отговори на частните жалби, подадени съответно от другите жалбоподатели, 1 както и от ЕТ „И. Т. – Д. Т.“.

От страна на И. Я. Т., като наследник на Я. И. Т., действаща чрез законния си представител – нейната майка Н. Т. Х., чрез процесуални представители адв. Б. и адв. С., са постъпили отговори на трите частни жалби.

В същите се поддържа становище за тяхната неоснователност, като се излагат подробни съображения в обратна насока. Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Частните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни по делото и са допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество

Производството по т.д. № 39/24 г. на ПОС е образувано по искова молба, предявена от Я. И. Т., с която са предявени следните искове: против ответниците Д. И. Т. и и Р. Я. Т. искове за обявяване за нищожни поради противоречие с добрите нрави на Договор за делба на дружествени дялове от 22.І.2021 год. на „ТАФПРИНТ“ООД гр.Пловдив, споразумение между наследниците на И. Т., обективирано в Протокол от ОСС на „ТАФПРИНТ“ ООД гр.Пловдив, декларация от 22.І.2021 год., подадена от Я. И. Т., молба от 22.І.2021год. от Я. И. Т. до ОСС на „ТАФПРИНТ“ ООД гр.Пловдив, с която Я. Т. заявява, че желае да поеме само девет дружествени дяла от капитала на „ТАФПРИНТ“ ООД гр.Пловдив, заявление Приложение 1 до „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД от 17.ІІ.2021год. и Платежно нареждане от 17.ІІ.2021год. и евентуално предявените искове за обявяване унищожаемостта на същите сделки и едностранни волеизявления поради това, че към момента на сключването на сделките или осъществяването на едностранните волеизявления Я. И. Т. не е могъл да разбира и ръководи действията си, макар да е дееспособен, следните сделки и едностранни волеизявления; против Р. Я. Т. – осъдителен иск за сумата 13 065.21 лв., равна на 1/3 от 39 195.65 лв., полагаща се на ищеца от банковата сметка на наследодателя И. Д. Т.;

2 против „ТАФПРИНТ“ ООД за признаване на установено вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на дружеството по вписване № 20210202092240; против ЕТ „И. Т. – Д. Т.“ признаване на установено вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на едноличния търговец 20210421110509.

С определение № 1351/24.08.25 г., постановено по първоинст.д., ищецът Я. Т. е заличен /починал на 11.07.25 г./ и като ищец е конституирана И. Я. Т., малолетна, действаща чрез своята майка и законна представителка Н.

Х..

В частната жалба, подадена от „Тафпринт“ ЕООД, на първо място, се излагат доводи, че е налице основание за прекратяване на производството по предявения срещу дружеството иск по чл. 29, ал.1, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като малолетната ищца няма правен интерес от този иск , тъй като евентуалното заличаване на по реда на чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ няма да доведе до промяна в правната сфера на малолетния наследник, тъй като не е наследено членственото правоотношение на наследодателя в дружеството.

Жалбоподателят счита, че при конкуренция между основание за спиране и основание за прекратяване, надделява това за прекратяване на делото, което не е съобразено от първоинстанционния съд, респ. счита определението за спиране за незаконосъобразно на това основание.

Изразените доводи за наличие на основание за прекратяване на производството по иска по чл. 29, ал.1т,т.4 от ЗТРРЮЛНЦ, по който ответник е дружеството „Тафпринт“ ЕООД, излизат извън предмета на настоящето производство. Въззивният съд би бил компетентен да се произнася по тези въпроси само ако се обжалва постановено определение за прекратяване, каквото в случая не е налице. Ето защо е недопустимо разглеждането на тези доводи по същество.

Основателни са оплакванията за липса на мотиви на обжалвания 3 съдебен акт. Първоинстанционният съд е констатирал, че по делото е представено съдебно удостоверение за това, че ч.гр.д. № 13110/25 г. на ПРС е образувано на осн. чл. 61 от ЗН по молба на И. Т. /чрез майка й като законен представител/ за приемане на наследство по опис вх. № 86056/08.08.25 г.

Приел е, че са налице предпоставките по чл. 229, ал.1,т.4 от ГПК, без да са изложени каквито и да било мотиви. Това обаче не представлява само по себе си основание за отмяна на обжалваното определение, а въззивният състав дължи самостоятелна преценка по отношеие въпроса налице ли е основание за спиране по смисъла на посочената правна норма.

Съгласно чл. 229, ал.1,т.4 от ГПК производството по делото се спира, когато е налице връзка на преюдициалност между двете дела, така че решаването на едното е от значение за правилното решаване на спора по другото дело. В случая образуваното производство по молбата за приемане на наследството по опис не е от значение за основателността по същество на предявените искове по т.д. № 39/2024 г. на ОС – Пловдив, но е от значение за наличие на активна процесуална легитимация на конституираната малолетна ищца. Основателни са доводите, черпени и от разясненията по ТР № 1/21 от 23.01.24 г. на ОСГК на ВКС за това, че до вписване в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН на приемането на наследството по опис, е налице незаето наследство и ненавършилото пълнолетие дете не се легитимира като носител на наследствените права и задължения, затова и не е материалноправно легитимирано да предявява искове за наследствени вземания или други, произтичащи от наследственото правоприемство; едва след приключване на процедурата по чл. 61 от ЗН се завършва фактическият състав на наследственото правоприемство, което би легитимирало ищцата като надлежен ищец по делото на мястото на починалия първоначален ищец.

Правилното решаване на делото изисква, на първо място, да е налице допустимост на предявените искове, вкл. и във връзка с наличие на активна процесуална легитимация на ищеца. Доколкото в случая процесуалната легитимация на И. Т. е обусловена от вписването на приемането на наследството по опис, е налице преюдициалност между двете производства, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за осъществена хипотеза по чл. 229, ал.1,т.4 от ГПК се споделя от настоящия въззивен състав.

4

Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното ПАС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1593/10.11.25 г., постановено по т.д. № 39/24 г. на ПОС, с което СПРЯНО производството по т.д. № 39/2024 г. на ОС - Пловдив до приключването на производството по ч.гр.д. № 13110/2025 г. на РС – Пловдив.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5