Решение № 3400 от 06.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3400 гр. София, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА

ВОДЕНИЧАРОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20221110147099 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от С. С. Д. против „****“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ за признаване на уволнението, извършено със заповед № ***/28.06.2022 г., за незаконно и неговата отмяна и за заплащане на сумата от 833,54 лв. – обезщетение за периода от 02.08.2022 г. до 31.08.2022 г. , в който е останала без работа, ведно със законната лихва върху тази сума считано от завеждане исковата молба в съда – 31.08.2022 г., до погасяване на вземането. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на 01.06.2020 г. е сключила трудов договор с ответника с номер ***, по силата на който е назначена на длъжност „*****“ НКПД ****, като е постъпила на работа при ответника „****“ ЕООД на 04.06.2020 г. Сочи, че в периода 11.01.2022 г. – 09.07.2022 г. /събота/ е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, за което е представила на работодателя девет болнични листа, последният от които с номер **** за 28 календарни дни. Излага в исковата молба и уточняващата молба от 14.09.2022 г. на л. 23, че на 22.06.2022 г. /докато е бил действащ последният болничен лист/ чрез приносител е входирала две молби при ответника. Първата с вх. № **** е за използване на платен годишен отпуск за 2021 г. в размер на 10 дни, отложен за използване през 2022 г., като ищцата – служител е уведомила работодателя на осн. чл. 176, ал. 3 КТ, че ще използва десет дни отпуск считано от 11.07.2022 г. /понеделник/ до 22.07.2022 г. Ищцата твърди, че ответникът не е взел отношение по молбата. Втората входирана молба се твърди да е с вх. № ***/22.06.2022 г. и с нея ищцата е прекратява трудовото правоотношение с предизвестие на осн. чл. 326 КТ. Ищцата оспорва дисциплинарното уволнение, сторено със заповед № ***/28.06.2022 г., като незаконосъобразно. Твърди, че тази 1 заповед й е връчена на 02.08.2022 г. докато е била в платен годишен отпуск на осн. чл.

176, ал. 3 КТ, поради което е налице закрила по чл. 333 КТ; сочи, че е подала молба по чл. 326 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи, че трудовото й възнаграждение за м. 07.2022 г. е 833,54 лв.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор. Оспорва исковете. Не спори ищцата да е била страна по трудов договор за неопределен срок № ***/01.06.2020 г. и да е постъпила на работа. Не спори и да са му представени девет болнични листа за периода 11.01.2022 г. – 09.07.2022 г. /събота/, както и да са входирани на дата 22.06.2022 г. с входящи номера **** и *** две молби, с които съответно ищцата се е позовала на чл. 176, ал. 3 КТ и е уведомила ответника, че ще ползва платен годишен отпуск в периода от 11.07.2022 г. /понеделник/ до 22.07.2022 г. и е отправила предизвестие за прекратяване на трудовия договор по нейна инициатива.

Оспорва обаче исковете. Излага, че ищцата е била наета на длъжност „*****“ НКПД ****, като част от трудовите й задължения е било да приема поръчки и да събира плащания от клиенти, като след това отчита сумите на дружеството. Сочи, че за периода м. 11.2021 г. – м. 12.2021 г. ищцата не е отчела приети от клиенти суми в размер на 7 328,92 лв., които не са постъпили в дружеството. За липсващите суми ответникът – работодател твърди да е узнал на 10.01.2022 г., когато клиент се обадил на ответника и уведомил, че е платил сума, която се оказало, че не е налична у ответника. Ответникът изпратил писмено запитване до всичките си клиенти и по този начин установил неотчетената сума. С процесната заповед № ***/28.06.2022 г. прекратил трудовото правоотношение на ищцата на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради следните нарушения на трудовата дисциплина – неопазване на повереното имущество, нелоялност и злоупотреба с доверие. Заповедта била връчена по следния начин. В периода 11.01.2022 г. – 09.07.2022 г. /събота/ ищцата представила девет болнични листа и била в отпуск по болест. Ответникът твърди да е обжалвал част от тях и те са отменени от ТЕЛК. Ответникът твърди, че ищцата се укривала и избягвала връчването на заповедта за уволнение. Ответникът извършил множество опити за връчване – чрез куриер с обратна разписка и чрез ЧСИ. В крайна сметка заповедта ответникът твърди да е връчена лично на 16.07.2022 г. с известие за доставяне ***; като на сочената от ищеца дата 02.08.2022 г. й е връчен друг документ – покана за представяне на трудовата книжка. Ответникът е подал сигнал до ПРБ. Твърди, че уволнението е законосъобразно, понеже е спазена процедурата за това и ищцата е извършила сочените нарушения. Излага, че е поискал даването на обяснения с покана от 18.03.2022 г., изпратена чрез ЧСИ и връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 11.05.2022 г. след посещения на адреса; било изпратено и писмо по пощата с покана за даване на обяснения на 07.03.2022 г. Позовава се на чл. 193, ал. 3 КТ. Сочи, че е спазен срокът по чл. 194, ал. 1 КТ, понеже ищцата е била в отпуск по болест. Излага, че заповедта съдържа всички реквизити и нарушението тежко, а наказанието – съразмерно.

Оспорва считано от 11.07.2022 г. /понеделник/ до 22.07.2022 г. ищцата да е била в платен годишен отпуск на осн. чл. 176, ал. 3 КТ, понеже: за 2021 г. ищцата е имала 7, а не 10 дни платен годишен отпуск, които да са неизползвани; ищцата считано от 11.01.2022 г. е била в отпуск по болест и не е искала разрешение да използва платен годишен отпуск; ответникът не е отказвал използването на отпуск. Ответникът твърди, че подаването на молба от 22.06.2022 г. по чл. 176, ал. 3 КТ и за предизвестие съставлява злоупотреба с право. Молбите били донесени на ръка при ответника от адвокат, но без пълномощно. Оспорва и втория иск по аргументи, че поради евентуалното прекратяване на трудовото правоотношение на 22.07.2022 г. след 2 изтичане на срока за предизвестие е прекъсната причинно-следствената връзка между уволнението и оставането на ищцата без работа.

В първото с.з. страните не възразяват по повод доклада по делото. Ищцата не спори, че адресът, на който е изпълнявала домашно-амбулаторния режим по болничните листи, е бил гр. *****

Във второто и последно с.з. страните не спорят, че болничните листи са оспорени от работодателя и е постановено решение № ***/18.08.2022 г. на ТЕЛК /л.

116 и сл./, според което последните част от болничните листове не се признават.

Решението на НЕЛК № ЕР 0826/14.11.2022 г. в полза на работодателя е оспорено пред АССГ и е висящо пред АССГ. Страните обаче не спорят, че връчването на процесната заповед № ***/28.06.2022 г. за уволнение е сторено след 09.07.2022 г., когато е краят на отпуска по болест за ищцата, поради което пр-вото по настоящото дело не е спряно.

Ищецът твърди, че заповедта й е връчена на 02.08.2022 г., а ответникът сочи друга поранна дата, но тя отново следхожда 09.07.2022 г. – а именно 16.07.2022 г.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна.

Като безспорно в отношенията между страните с приетия доклад е отделено, че са били в трудово правоотношение по силата на Трудов договор № ***/01.06.2020 г. , по силата на които ищецът бил назначен за неопределено време на длъжност „*****“ НКПД ****, като част от трудовите й задължения е било да приема поръчки и да събира плащания от клиенти, като след това отчита сумите на дружеството; че брутното трудово възнаграждение на ищцата за м. 07.2022 г. е в размер на 833,54 лв.; че в периода 11.01.2022 г. – 09.07.2022 г. /събота/ ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, за което е представила на работодателя девет болнични листа, последният с номер **** за 28 календарни дни; че при ответника са входирани на 22.06.2022 г. с входящи номера **** и *** две молби, с които съответно ищцата се е позовала на чл. 176, ал. 3 КТ и е уведомила ответника, че ще ползва платен годишен отпуск в периода от 11.07.2022 г. /понеделник/ до 22.07.2022 г. и е отправила предизвестие за прекратяване на трудовия договор по нейна инициатива; че ищцата е получила с обратна разписка писмо/пратка от ответника на дата 02.08.2022 г.; че ищцата живее на адрес: ***

В тежест на ищцата е възложено да докаже, че трудовото правоотношение е прекратено именно с процесната заповед на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – дисциплинарно уволнение; че именно вследствие на прекратяването на трудовото правоотношение от ответника ищецът е останал без работа за периода от 02.08.2022 г. до 31.08.2022 г.; размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхожащ месеца, в който е получила заповедта за уволнение, или по-предходен месец, който е пълно отработен от ищцата, като съдът указва на ищеца на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за това обстоятелство; твърденията си, че с молбата от 22.06.2022 г. е уведомила работодателя най-малко 14 дни предварително, че определя време за използване на платен годишен отпуск от 10 дни за 2021 г. в периода 11.07.2022 г. – 22.07.2022 г., като този отпуск е: 1. Отложен за използване от 2021 г. за 2022 г. поради важни производствени причини или по искане на работника; 2. Този отпуск към 22.06.2022 г. е бил именно в размер на 10 дни; 3. Че ищецът е поискал ползването му и работодателят е отказал това/ не е осигурил използването му до шест месеца считано от края на 2021 г. Съдът е указал на ищеца на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства по т. 2 и т. 3, които обстоятелства ответникът оспорва;

3 останалите си твърдения.

В тежест на ответника е да докаже, че уволнението е законно, т.е. че ищецът е извършил сочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина; че е изискал обяснения от работника или го е изслушал или е налице хипотеза, в която обясненията не са били изслушани/дадени по вина на работника/служителя; наказанието е наложено в законоустановените срокове, вкл. че ответникът е узнал за липсващите суми на 10.01.2022 г., както и че така наложеното наказание отговоря на тежестта на допуснатото от ищеца нарушение; че заповедта за уволнение е връчена на 16.07.2022 г. със сочената разписка; точното съдържание на писмата, изпращани на ищеца по сочените от ответника начини; че част от болничните листи са отменени по жалба от ответника от ТЕЛК с влезли в сила актове на ТЕЛК; останалите си твърдения и възражения.

Страните не спорят, а и се установява от писмените доказателства, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника по силата Трудов договор № ***/01.06.2020 г. /л. 25/ на длъжност „*****“ НКПД **** за неопределено време.

Видно от трудовия договор същият е двустранно подписан и е удостоверено, че ищецът постъпил на работа по см. на чл. 63, ал. 4 КТ на 04.06.2020 г. В трудовия договор е уговорен срок на предизвестието 30 дни.

С подписването на трудовия договор на ищеца е връчена срещу подпис длъжностна характеристика за длъжността /л. 38/. Видно от нея част от задълженията на ищцата като „*****“ е било да „събира плащания по неплатени доставки, които да отчете в касата на фирмата в същия ден“.

С процесната заповед № ***/28.06.2022 г. /л. 4/, издадена на осн. чл. 188, т. 3 КТ трудовото правоотношение по трудов договор № ***/01.06.2020 г. е прекратено поради налагане на наказание “уволнение“, както е посочено в нея.

Процесната заповед е издадена от работодателя, представляван от управителя.

Заповедта е мотивирана – в нея подробно е изложена фактическата обстановка, възприета от работодателя. Подробно са посочени средствата, получени от клиенти на ответника от ищцата като служител – *****, които ищцата не е отчела на каса; посочени са конкретни суми по размер и по клиенти на ответника. Посочен е и периодът, в който са получени сумите от ищцата като *****, и момента, в който работодателят е узнал, че ищцата не е внасяла сумите на каса. Изложени са твърдените от ответника – работодател нарушения на трудовата дисциплина – тези по чл. 187, ал.