Решение № 1826 от 22.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1826 гр. Бургас, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20262120101222 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от Д. Д. К. против „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 435,39 евро по Договор за паричен заем 1192082/24.11.2024 г., както и да бъдат присъдени на ищцата направените разноски по делото. Претендира се присъждане на адвокатски хонорар с ДДС при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищцата. В исковата молба се твърди, че на 24.11.2024 г. между ищцата и ответното дружество е бил сключен горепосоченият договор за паричен заем за сумата от 255,65 евро, която е следвало да бъде върната на 3 вноски. На 19.02.2026 г. ищцата е отправила искане към кредитора да й бъде предоставено извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор за заем, като ответното дружество й изпратило извлечение, съгласно което тя дължи още общо 435,39 евро, за да се издължи изцяло към кредитора. Според ищцата в договора за кредит се съдържа клауза, съгласно която тя се задължава да предостави на кредитора в изключително кратък срок практически невъзможно за предоставяне обезпечение от потребител, а именно банкова гаранция или няколко поръчители при изключително завишени условия, а при непредоставяне на това обезпечение на потребителя се начислява неустойка в огромни размери, която по същество представлява скрита договорна лихва. Ищцата твърди, че тази неустойка не е включена в ГПР по кредита, а освен това тя е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

Заявява, че е заплатила на ответника 255,65 евро от общо заетите 255,65 евро, като счита, че не дължи сумата от 435,39 евро, предвид недействителността на договора за заем и разпоредбата на чл. 23 3ПК. С молба на ищцата от 15.06.2026 г. е уточнено, че неточното посочване на ГПР в договора за кредит се дължи на невключването в него на предвидената в договора такса за експресно разглеждане, която според ищцата представлява скрита възнаградителна лихва, но не е отчетена в ГПР. В съдебно заседание ищцата не се явява 1 лично и не изпраща процесуален представител, ангажирани са доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като същият е допустим.

В законоустановения срок ответното дружество е подало писмен отговор, в който е оспорило предявения иск като неоснователен. Твърди, че не е налице недействителност на процесния договор по смисъла на ЗПК, тъй като той отговаря на всички изисквания на ЗПК и на ЗПФУР. Заявено е, че по отношение на формирането на годишния процент на разходите са спазени всички изисквания, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Сочи се, че неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай тя е уговорена като плащане в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора, поради което е изначално невъзможно неустойката да бъде включена в ГПР. Заявено е, че разходите, които се включват в ГПР, са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора, а в настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните и клаузата е напълно ясна и разбираема, като тя би била дължима след сключване на договора и само в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си, т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Още към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им, като той е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това. Според ответника, от фактическата обстановка по случая и от процесуалното поведение на ищеца става ясно, че той изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, а с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно за сметка на кредитодателя и впоследствие да заведе максимален брой неоснователни искове срещу него, т.е. същият е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 от ЗЗД.

Моли се искът да бъде отхвърлен, както и на ответника да бъдат присъдени извършените в хода производството разноски. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника, но с писмено становище е заявено поддържане на отговора. Заявено е възражение, че не са били налице предпоставките за предостяване на безплатна адвокатска защита на ищцата, поради което се моли в полза на процесуалния й представител да не бъде присъждано адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв, евентуално същото да бъде присъдено в значително по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г.

Ангажирани са доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № 1192082/24.11.2024 г., сключен между „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД (кредитор) и ищцата Д. К. (кредитополучател), с който на ищцата е отпуснат потребителски кредит в размер на 500 лв. при следните условия: срок на кредита - 1 месеца, годишен процент на разходите (ГПР) – 63,51 %, фиксиран лихвен процент – 50 %, вид погасителна вноска – месечна, брой вноски - 1, дата на падеж – 08.01.2025 г., обща сума за плащане на дата на падеж – 531,25 лв., такса за експресно разглеждане – 256,75 лв., крайна вноска – 788 лв.

В чл. 3, ал. 3 на договора за кредит е посочено, че при изчисляване размера на ГПР са взети предвид общите разходи по кредита, а именно: възнаградителната лихва.

Съгласно чл. 18 на договора, със сключването му кредитополучателят е декларирал, че при кандидатстване е заявил изрично, че желае да ползва допълнителна незадължителна услуга по експресно разглеждане на искането за кредит, както и че е бил запознат с това, че 2 тази услуга е незадължителна и че би могъл да сключи договора за кредит без нея. Посочено е също така, че за предоставената му услуга експресно разглеждане на искането за кредит кредитополучателят дължи такса в размер на 788 лв., платима при погасяване на кредита.

Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане в действителност е в размер на 256,75 лв., а не 788 лв., както е посочено в чл. 18 на договора, тъй като както в стадартния европейски формуляр за предоставяне на информация по потребителските кредити, така и в чл. 3, ал. 2 на договора е посочено, че сумата от 788 лв. е общо дължимата сума по договора заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита.

Видно е от договора, че в него липсва клауза за дължима от кредитополучателя неустойка при непредоставяне на обезпечение, в каквато насока са изложени доводи и от двете страни по делото.

Като доказателство по по делото е представено издадено от ответника извлечение за извършени и предстоящи плащания по процесния договор за кредит към 19.02.2026 г., съгласно което дължимите по договора суми са: 255 евро – главница, 15,97 евро – лихва и 131,27 евро – такса за експресно разглеждане, или общо 402,89 евро. Описани са и дължими от ищцата такси (за револвиране и за администриране на просрочен кредит) и изтекли законни лихви в общ размер от 288,15 евро. Посочено е, че по договора са платени 255,65 евро, а неплатеният остатък е в размер на 435,39 евро.

При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:

Между страните по делото не се спори относно сключването и съдържанието на процесния договор за потребителски кредит, че главницата по него в размер на 255,65 евро е предадена и получена от ищцата, че в ГПР по кредита е включена само възнаградителната лихва, както и че ищцата е платила по договора сумата от 255,65 евро.

От съдържанието на договора и страните по него се налага изводът, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК, поради което той следва да отговаря на предвидените в този закон условия.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит; ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, като при изчисляването му не се включват следните разходи: 1/ разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2/ разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; 3/ разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

В чл. 22 от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, 3 чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до недействителност на договора.

В настоящия случай в процесния договор е посочено, че ГПР е в размер на 63,51 % като при изчисляването му е взета предвид само уговорената възнаградителна лихва, но не и таксата за експресно разглеждане на искането за кредит, която е в размер на 256,75 лв. Тази такса несъмнено е свързана с усвояване на кредита, каквато кредиторът няма право да събира съгласно нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това съдът счита, че горепосочената такса несъмнено представлява разход по кредита, непопадащ сред изключенията, посочени в чл. 19, ал. 3 от ЗПК, поради която тя е следвало да бъде включена при изчисляването на годишния процент на разходите. В случая обаче това не е сторено и по този начин потребителят е въведен в заблуждение относно реалните му разходи по кредита, с което са нарушени чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

На следващо място съдът счита, че договорената такса за експресно разглеждане има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, тъй като не се твърди и не се доказа кредиторът да е направил допълнителни разходи във връзка с експресното разглеждане на искането за кредит, които да се компенсират чрез тази такса, т.е. същата цели единствено да възнагради кредитора над уговорената възнаградителна лихва. Това е още едно основание да се приеме, че таксата за експресно разглеждане на искането представлява „общ разход по кредита“ за потребителя, поради което е следвало да се включи в ГПР и тъй като това не е сторено, се е стигнало да заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ.