Решение № 124 от 01.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Варна, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20243100900269 по описа за 2024 година

Предмет на исковото производство са предявените от ищеца „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, спрямо ответника О. А. О., (О.А.О.), гражданин на ****, роден на *****г., осъдителни искове за дължимите и непогасени вземания по сключен между страните на 23.02.2015г. договор за целеви потребителски кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти, за главница в общ размер на 104 025,43 лева, формирана от усвоена и неизплатена част от отпусната заемната сума по кредита в размер на 76 545,40 лв. и капитализирана в съответствие с т. 10.2 от Общите условия лихва в размер на 27 480,03 лв., начислена през гратисния период; за възнаградителна лихва в общ размер на 11 181,27 лева, начислена след изтичане на гратисния период считано от 01.12.2022 до 21.05.2024г.; за обезщетение за забавено плащане (наказателна надбавка), начислено върху главницата за периода от 01.10.2021 до 21.05.2024 г. в размер на 1 166,11 лева, съответно за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.05.2024г., до окончателното плащане на задължението.

Твърди се от ищеца, че по силата на сключен на 23.02.2015 г. между „БАНКА ДСК“ АД и О. А. О. (О.А.О.), гражданин на ****, договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 86 056,52 лева за заплащане на такси за обучение. Неразделна част от договора са и приложимите Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, подписани от 1 кредитополучателя. Кредитът е усвояван на части чрез преводи по Б.ата сметка на Медицински университет - гр. Варна, в което висше училище се е обучавал ответника, на дължимите семестриални такси, всяка в размер на 7 823,32 лева за периода на обучение, след представяне на документ, издаден от учебното заведение и удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент с право да се запише за следващ семестър. Единствено първата семестриална такса е била заплатена лично от ответника, съгласно уговореното в чл. 4.2 от договора, като след това банката е превела сумата по разплащателната му сметка. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който съгласно чл. 3 от договора обхващал периода от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа. С оглед издадените от МУ Варна уверения по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД, крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност „Медицина“, в която ответникът се е обучавал, била 30.09.2020 г., съответно гратисният период по чл.3 от договора бил до 30.09.2021г.

За предоставения кредит кредитополучателят поел ангажимент да заплаща на кредитора фиксирана лихва в размер на 7 % годишно, начислявана съгласно т. 10.2 от Общите условия върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализирала годишно. Съгласно чл.5 от договора погасяването на кредита следвало да се извърши на равни месечни вноски съгласно погасителен план, изготвен и предоставен на кредитополучателя след изтичане на гратисния период, с падежна дата 1-во число на месеца (чл.6). Първата падежна дата била 01.10.2021 г. като всяка една от дължимите 120 месечни вноски била в размер на 1 318,26 лева.

Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба ответникът не е платил изцяло и в срок 18 броя месечни вноски по договора като е формирал дълг в размер на 23 509,79 лева, включващ просрочена главница от 12 753,29 лв. и просрочена договорна лихва от 10 756,50 лв.

Твърди се, че банката упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с исковата молба, в която се съдържа изявление за изискуемостта на задължението - към датата на исковата молба е налице допусната забава повече от 90 дни съгласно т.17.2 от ОУ. Общо претендираната главница е в размер на 104 025,43 лева, включваща и капитализираната съгласно чл.10.2 от ОУ договорна лихва през гратисния период. Ищецът сочи, че е начислявал възнаградителна лихва, чийто размер за периода от 01.12.2022 до 21.05.2024г., възлиза на 11 181,27 лева. Претендираната и непогасена добавка представлява договорено обезщетение за забава, дължимо на основание т.17.1 от ОУ като същото се формира от договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава от 10% върху частта от дължимата неплатена просрочена главница, натрупана за периода от 01.10.2021 до 21.05.2024 г. и е в размер 2 на 1 166,11 лева.

Ответникът О. А. О. (О.А.О.), чрез назначения му от съда особен представител оспорва предявените искове като се позовава на несъотвествието на договорните клаузи и условията на отчитане от страната на банката - ищец на предявените парични вземания по процесния студентски заем, с императивите на ЗКСД, като се позовава от фактическа страна на: - неправомерно капитализиране на лихвите от гратисния период към главницата;

- липсата на погасителен план, съгласуван с подписа на кредитополучателя; - начисляването на наказателна лихва. Първоначално се оспорва, че положеният в представения договор подпис е на ответника О. А. О., а от там и наличието на валидни облигационни отношения. В хода на процеса, след установяване на връзка с представлявания ответник особеният представител не поддържа това възражение. Поддържа оспорването на претенциите по размер като твърди, че не става ясно как са изчислени дължимите суми. Счита исковете за изцяло неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени.

При тези насрещни твърдения съдът приема, че основните, релевантни за предявените осъдителни искове факти, не са спорни между страните. Същите са и надлежно установени в процеса. На 23.02.2015г. е бил сключен договор за целеви потребителски кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по силата на който „БАНКА ДСК” АД е поела задължение да предостави кредитен ресурс за заплащане на таксите за обучение (семестриалните такси) на кредитополучателя О. А.

О. – студент в Медицински университет „Проф. Параскев Стоянов“ гр. Варна.

Договорено е кредитът да бъде усвояван на етапи чрез преводи по Б.ата сметка на висшето училище. Всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение. За предоставения кредит кредитополучателят е поел ангажимент да заплати на кредитора фиксирана лихва в размер на 7 % годишно. Лихвата се начислява върху усвоената част от кредита включително и през гратисния период. Гратисният период е дефиниран в чл.3 от договора като периода от сключване на договора до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит. В случая последният държавен изпит е бил насрочен за септември 2020г., с оглед на което гратисният срок е изтекъл в началото на м. септември 2021 година. Срокът за издължаване на кредита е договорен на 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период.

В изпълнение на договорния си ангажимент в периода 2015 – 2020 г. банката е заплатила общо единадесет семестриални такси в общ размер на 86 056,52 лева.

Последната дата, на която е извършен превод е 19.02.2020г.

Според ищеца – кредитор, начисляваната по време на гратисния период възнаградителна лихва се капитализира годишно (раздел IV, т.10.1. и т.10.2. от Общите условия). Начислената по този начин възнаградителна лихва през гратисния период 3

(23.02.2016 - 01.09.2021г.) е в общ размер на 27 480,03 лева, с оглед на което общият размер на главницата се сочи в размер на 113 536,55 лева. Според ищеца, именно така формираният общ размер на главницата, ведно с текущо начисляваната договорна лихва, се дължи считано от първа падежна дата 01.10.2021г. на равни месечни погасителни вноски от по 1 318,26 лева.

Ответникът е извършвал плащания до м. ноември 2022г., когато е погасена частично вноската с падеж 1.12.2022г., след което е преустановил заплащането на дължимите погасителни вноски, което неизпълнение и продължителна забава е дало основание на банката – кредитор да обяви вземанията си по договора за предсрочно изискуеми (т.17.2 от Общите условия). Волеизявлението за това е изявено в исковата молба, препис от която, ведно с относимите приложения, е бил връчен редовно на ответника – длъжник на 08.10.2024г. чрез назначения му по делото особен представител.

Съдът, съгласно чл.7 ГПК, дължи служебна проверка за съответствието на процесния договор със Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), в рамките на която и съобразно събраните по делото доказателство се установява следното:

Клаузите от процесния договор за студентско кредитиране, които водят до заличаване ефекта на държавната мярка за подкрепа на студентските заеми, каквито са “гратисния период” и “максималната граница на лихвената тежест”, установени в чл.4, т.1, чл.20, чл.23 и чл.24 ЗКСД, са противоправни и не произвеждат правно действие. В случая такова несъответствие се установява по отношение на чл.10.2 от Общите условия към договора, съгласно който “начислената лихва върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, се капитализира годишно”.

Ефектът от това, както се установява и от заключенията на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза (основно и допълнително), се изразява в надхвърляне на максимално допустимия от ЗКСД предел от седем процентни пункта на лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, което положение чл.20, ал.2 от този закон обявява за нищожно поради неговата противоправност.

Напълно относима и приложима по този въпрос е и трайно установената и последователна практика на ВКС (напр. решение № 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г., ІІ т. о., решение № 30 от 20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г., І т. о., решение № 118 от 11.12.2020 г. по т. д. № 2278/2019 г., І т. о., решение № 132 от 13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г., I т.о., решение № 60091 от 27.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1345/2019 г., ІІ т. о., и мн. др.) относно недопустимостта на уговарянето на прибавяне към размера на редовната главница на задължения за натрупана вече възнаградителна лихва, доколкото това представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ.

4

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да бъдат приложени установените в ЗКСД мерки на държавна подкрепа, които не допускат капитализация на лихвата към главницата по процесния договор за студентски заем.

Само по себе си установеното незаконосъобразно съдържание на сделката не засяга съществените реквизити на самото кредитиране (срокове на ползване, размер на лихва и начин на разсрочено изплащане), поради което и така установената частична недействителност не може да изключи изцяло действието на договора (чл.26, ал.4 ЗЗД). Съставеният от банката – кредитор въз основа на уговорката от чл.10.2 от Общите условия погасителен план не може да породи обвързващо за потребителя действие. Такъв може да бъде съставен по реда, изрично указан в ЗСКД - цялата ползвана до края на гратисния период главница (без увеличаването й с начислените през гратисния период възнаградителни лихви, капитализирани текущо) се разсрочва на равни 120 месечни анюитетни вноски, формирани от части от изискуемата главница и текуща възнаградителна лихва от 7 % годишно), като към тези ежемесечно падежиращи вноски допълнително се прибавят, но без да се олихвяват, и вече изискуемите лихви, начислени през гратисния период. Такива изчисления е извършило вещото лице, което допълнително потвърждава, че договорът може да бъде изпълняван с конкретно определени задължения, съответни на законоустановените реквизити, но без прилагане на недействителните уговорки.