Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260057 от 19.02.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 840/2020
Вид
Решение № 260057
Подписан
19.02.2021
В сила
09.11.2021
Състав
ДИМИТЪР ПАНДАЛИЕВ БОЗАДЖИЕВ, МИНКА ПЕТКОВА ТРЪНДЖИЕВА, ВЕНЦИСЛАВ СТОЯНОВ МАРАТИЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.213, ал.3 и ал.5 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл.213, ал.3 и ал.5 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл.58, ал.1, т.2 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.5, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.148 · Закон за устройство на територията
  • чл.149 · Закон за устройство на територията
  • чл.7 · Конституция на Република България
  • чл.282 · Наказателен кодекс
  • чл.282, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 282, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.296, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.53 · Наказателен кодекс
  • чл.212, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.219 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал.10 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал.9 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.412, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.419, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.46, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 260057 19.02.2021г., гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на десети февруари две хиляди и двадесет и първа година:

Председател: Минка

Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър

Бозаджиев в присъствието на секретаря Лилия Киряков, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №840 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №869/14.08.2020г., постановено по гр.д.№3243/2019г. по описа на РС- Пазарджик е осъдена Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор И.Г., да заплати на Д.Г.Д., ЕГН********** ***, сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение за престъпление по чл.282, ал.2, пр. второ, във връзка с ал.1 от НК и за престъпление по чл.296, ал.1 от НК по ДП №57/2013г. по описа на ОД на МВР Пазарджик, пр.пр.№3833/2012г. на ОП- Пазарджик, което е прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство от 25.07.2014г. на ОП- Пазарджик 08.06.2017г. поради това, че деянието не е престъпление, ведно със законната лихва от 08.08.2014г. до окончателното изплащане, като за разликата до претендираните 10000лв. е отхвърлен иска, като неоснователен.

Отхвърлен е предявения от Д.Г.Д., против Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор И.Г., иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на отнетото ловно оръжие- гладкоцевна ловна пушка „ИЖ 27ЕМ” кал.12, №********и боеприпаси- на стойност общо 698,40лв., както и 360лв. заплатен размер на членския внос към Национално ловно- рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България” за периода 2013- 2018г.

Осъдена е Прокуратурата на Република

България, представлявана от Главния прокурор И.Г., да заплати на Д.Г.Д., сторените разноски съразмерно уважената част от иска- в случая в размер на 402,38лв.- в т.ч. ДТ и адвокатско възнаграждение.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Р.П.- прокурор при РП- Пазарджик, в частта в която Прокуратурата на Република България с представител Главният прокурор- И.Г. е осъдена да заплати на ищеца на основание ЗОДОВ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за престъпление по чл.282, ал.2, пр.второ, във връзка с ал.1 от НК по ДП №57/2013г. по описа на ОД на МВР Пазарджик, пр.пр.№3833/2012г. на ОП- Пазарджик, което е прекратено с постановление за прекратяване на наказателното производство от 25.07.2014г. на ОП- Пазарджик 08.06.2017г. поради това, че деянието не е престъпление, ведно със законната лихва от 08.08.2014г. до окончателното изплащане.

Твърди се, че по делото не е представена от ищецът Д. медицинска документация и не се извличат каквито и да било преки и косвени данни за съпричастност на Прокуратурата за твърдяното състояние на ищеца както и, че то се дължи на образуваното наказателно производство.

Сочи се, че ищецът Д.Д., видно от Постановление за прекратяване на наказателно производство на ОП- Пазарджик не е привличан в качеството на обвиняем и спрямо него не е налагана мярка за процесуална принуда.

Визира се, че ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица, поради което и не следва да се тълкува разширително. За неуредените в закона случаи следва да бъдат приложени общите разпоредби на ЗЗД.

Приема се, че изразът

„обвинение в извършване на престъпление“ използван в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ следва да се тълкува в тесния му наказателно- процесуален смисъл, а не да се тълкува по- широко за нуждите на специалния деликт, поради което и посоченото в диспозитива на решението на съда, че присъжда обезщетение за „претърпени неимуществени вреди са в резултат от незаконно обвинение за престъпление“ не може де бъде споделено.

Твърди се, че в случая не е налице „незаконно обвинение“, тъй като такова не е повдигнато и предявено на ищеца Д.Д. от разследващ орган при условията на чл.219 от НПК.

Сочи се, че в случая е налице само образувано наказателно производство без реализиране на наказателна репресия спрямо Д.Д., като обвинение за престъпление по чл.282 от НК срещу него не е повдигано и предявено и спрямо същия не е взета мярка за неотклонение, ограничаваща правата му.

Твърди се, че от страна на ищецът не са ангажирани по време на съдебното дирене доказателства в подкрепа на твърденията си за негативни последици- засегнати чест и достойнство, уронен служебен авторитет, влошено здравословно състояние и др., които да са пряк резултат от действия на Прокуратурата на РБългария. В този смисъл се сочи, че допуснатите свидетели дават показания само досежно евентуално стрес, който бил преживял ищеца Д.Д., но не във връзка с образуваното наказателно производство, а заради това, че му било отнето оръжието, за което Прокуратурата на РБългария не следва да отговаря защото тези действия са в компетентността на Министерството на вътрешните работи.

Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 5000лв. е завишен и не съответства, както с принципа, заложен в чл.52 от ЗЗД, така и с установената съдебна практика на българските съдилища и на Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Прави се отново възражение за изтекла 3 годишна давност на акцесорните претенции.

Прави се възражение за неяснота и допусната техническа грешка в диспозитива на Решението, абзац първи, тъй като в датата на която е издадено постановлението на ОП- Пазарджик за прекратяване на наказателното производство е посочена дата 25.07.2014г., а действителната дата е 24.07.2014г. Освен това след тази дата е посочена дата 08.06.2017г., която дата не е свързана с обстоятелства по делото, което създава неясноти относно тълкуване волята на Съда.

Поддържа се отново и възражение за изтекла давност.

В тази насока са изложени съображения.

Искането е да бъде отменено обжалваното Решение по гр.дело№3243/2019г. по описа на РС- Пазарджик, в частта в която Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на Д.Г.Д. сумата от 5000лв., заедно с лихвите, като се отхвърли изцяло искът на ищеца за неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Да се отхвърли изцяло и иска за разноските, като се потвърди в частта в която искът за имуществени вреди е отхвърлен като правилно.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба от другата страна в процеса- Д.Г.Д., чрез процесуалния му представител адв.П.Г..

В същият са изложени подробни доводи в насока на неоснователността на изложените възражения във въззивната жалба.

Искането е да се отхвърли подадената въззивна жалба, като неоснователна и се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от Д.Г.Д., чрез процесуалния му представител адв.П.Г., в частта, в която е отхвърлен предявения от първия иск срещу ответника за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на отнетото ловно оръжие- гладкоцевна ловна пушка „ИЖ 27 ЕМ“, кал.12, №********и боеприпаси на стойност 698лв., както и 360лв. заплатен членски внос към НЛРС „Съюз на ловците и риболовците в България“ за периода 2013г.- 2018г., както и в частта в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над 5000лв. до пълния предявен размер от 10000лв., ведно със законната лихва от дата на увреждане- 08.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че решението в тези му части е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.

Твърди се, че изводът на районния съд, че Прокуратурата на РБ не е легитимирана да отговаря по иска за претърпени имуществени вреди, тъй като разрешението на ищеца за съхранение и носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси са отнети с решение на Началника на 1-но РУ „Полиция“, гр.П., т.е. от друг държавен орган, породи което искът бил неоснователен е неправилен и противоречи на материалния закон.

Поддържа се становище, че в настоящия случай Прокуратурата на РБ е материално легитимирана да отговаря по предявената имуществена претенция.

Счита се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв. е силно занижено и недостатъчно да компенсира претърпените от ищеца вреди.

В тази насока са изложени подробни съображения.

Искането е да се отмени решението в обжалваните части и уважите предявените искове изцяло, ведно с присъждане на разноските по делото.

Моли се за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази подадената въззивна жалба от другата страна в процеса- Прокуратурата на РБ.

С Определение № 260285 от

09.11.2020 г., постановено по ГД № 3243/2019г., е оставено без уважение жалбата на Прокуратурата на РБ, в частта, имаща характер на молба за изменение на съдебно решение от 14.08.2020 г. в частта за разноски. Против това определение от страните по делото не са постъпили жалби.

В съдебно заседание, жалбоподателят

Д., редовно призован не се явява. Не се явява упълномощения от него адв.Г.. От страна на същата постъпило писмено становище, в което са изложени съображения в насока по същество на спора. Искането е за постановяване на решение, с което се уважи подадената въззивна жалба от страна на Д., като се остави без уважение тази на прокуратурата. Моли се за присъждане на разноските по делото.

За жалбоподателят Прокуратура на РБългария се явява прокурор С.Я. от ОП- Пазарджик. От страна на последния се моли да се уважи подадената въззивна жалба на прокуратурата, като се отмени решението в осъдителната му част и се отхвърли предявения иск. Относно подадената въззивна жалба на Д. се моли същата да бъде оставена без уважение.

В този смисъл излага доводите си.

Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си визирани в чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното решение, неговата допустимост, а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:

Пред първоинстанционният съд, производството е образувано по искова молба на ищецът Д.Г.Д., чрез адв.Г. против Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, като са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, във връзка с чл.7 от Конституцията на Република България и чл.86 от ЗЗД.

Твърди се от страна на Д., че на 12.11.2013г. срещу него е било образувано ДП №57/13г. по описа на ОД на МВР Пазарджик, пр.пр. №3833/12г. по описа на ОП- Пазарджик за това, че в гр.Белово в качеството му на длъжностно лице по чл.93, т.1, б.„а” от НК, заемащо отговорно служебно положение- Главен архитект на Община Белово не бил изпълнил служебните си задължения по чл.148 и чл.149 от ЗУТ, тъй като не бил издал разрешение за строеж с цел да причини другиму- на „Р. ГГ” ЕООД, гр.Белово-вреда и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици- престъпление по чл.282, ал.2, пр. второ, във връзка с ал.1 от НК и за това, че през 2013г. в гр.Белово попречил или осуетил по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение №246/22.02013г. по АХД№886/2013г. по описа на АС- Пазарджик, влязло в сила на 22.04.2013г.- престъпление по чл.296, ал.1 от НК.

Твърди се, че за образуването на ДП №57/2013г. по описа на ОД на МВР Пазарджик, пр.пр.№3833/2012г. на ОП- Пазарджик, ищецът е разбрал от получено от него решение с peг.№ЯЗ/01-527 от 17.12.2013г. на МВР- П., по силата на което са му били отнети, на основание чл.58, ал.1, т.2, пр. 2-ро от ЗОБВВПИ разрешение за съхранение №22/2011г. на огнестрелно оръжие, разрешение за носене на ловно оръжие АЛ 166302/2012г. издадени от 01 РУП- П., като е било иззето и самото огнестрелно оръжие- гладкоцевна ловна пушка „ИЖ 27ЕМ”, кал. 12, № *********, ведно с боеприпасите към нея.

Сочи се, че след образуване на ДП №57/2013г. сектор „ПИП” при ОД на МВР Пазарджик, пр.пр. № 3833/2012г. на ОП Пазарджик ищецът е получавал призовки, бил разпитван във връзка с посочените по- горе престъпления, вменени му от компетентните органи.